И хич не я слушахме гузно, аз нямах търпение да мине, че с майка ми взаимно се дърпахме по ръкавите да си ходим по-скоро. Обаче хем нямах търпение да се махна оттам, хем знаех, че без "Вендета"-та няма да си тръгна. Та доста мазохистично я добутахме дотам и геройски се спасихме. Обаче и днес беше много страшно, честно. Ама какво темпо дават на Еторе, м?
А онзи само е минал покрай римските императори...
Айде и нещо от концерта тази вечер, ама в изпълнение на Марио дел Монако (да се отбележи кой запис споделям - знаете, че не ми е сред любимците, но го харесвам като Отело): http://www.youtube.com/watch?v=5EPK_Ft1sjY. Но вижте и това изпълнение (на мой любимец, когото обаче рядко сме споменавали тук): http://www.youtube.com/watch?v=Uaen8W7E ... re=related
от мен) тенор - Роберто Аланя. Истината е, че концертът (щото това, какво ще видите от клипа и клиповете, които YouTube предлага като related) е интересен, а го намерих заради първото парче.
Според мен тръпката я има, давах го за пример и в едни реплики, които разменихме с Алтер его във Фейсбуук. Брин просто изпитва огромно удоволствие да пее Скарпия и искрено вярвам, че усеща онова, което аз имам предвид, когато говоря за образа. Не знам дали е на 100% онова, което искам да видя, но знам, че категорично бяга от онова, което НЕ искам да виждам на сцената в "Тоска".
А Те Деум-а ще си остане едно от двете неща в операта, които ме карат да настръхна или очите ми да се напълнят със сълзи (според зависи от вълната, на която ме хванат). Просто... носят ми една по-особена емоция - дори и чисто музикално.