Изберете своя лайтмотив.

[inc]

[FloWersOfEviL]

[Мила]

"Смъртта е череша, която зрее без нас." (Георги Господинов, "Физика на тъгата")

[FloWersOfEviL]

[Мила]

"За да си гледате вашата работа,
вместо да ме предъвквате тайно:
кога съм силна, кога слаба,
кога съм трезва, кога - пияна,
с кого се смея, кого оплаквам,
кой ме целува в тъмното,
кой ми заспива на рамото ласкаво,
под чии мигли осъмвам,
с колко захар си пия кафето
и кой ми вгорчава дните,
наистина ли са дяволски светли
очите ми ненаситни,
кого наяве наричам "мили",
кого ранявам с усмивка
и каква е все пак фамилията
на Оня Иван - от стиховете ми,
дали във Петрич или във Варна
ще пална някому къщата,
ДЕКЛАРИРАМ, че всичко е вярно.
Внимавайте, като преглъщате."

Маргарита Петкова

[FloWersOfEviL]

[Мила]

"Недейте казва лоши думи на раздяла.
Съберете цялото си мъжество
и всичката си нежност,
и бъдете внимателни като в началото."

Стефан Цанев



...ако не беше тази тема, отдавна да съм спряла да влизам във форума...

[Lord]

"I hope I am not of subnormal intelligence, but the fact is that your vague lecture isn't very illuminating."
I. Asimov

[FloWersOfEviL]

[Ангел]

Upon his planet, circling his sun, Answerer sat. Duration continued, long, as some judge duration, short as others judge it. But as it should be, to Answerer.

Within him were the Answers. He knew the nature of things, and why things are as they are, and what they are, and what it all means.

Answerer could answer anything, provided it was a legitimate question. And he wanted to! He was eager to!

Alone on his little planet, Answerer sat, waiting for the Questioners. Occasionally he mumbled the answers to himself. This was his privilege. He Knew.

But he waited, and the time was neither too long nor too short, for any of the creatures of space to come and ask.

Answerer knew. But he had to be asked the proper questions first. He pondered this limitation, gazing at the stars which were neither large nor small, but exactly the right size.

The proper questions. The race which built Answerer should have taken that into account, Answerer thought. They should have made some allowance for semantic nonsense, allowed him to attempt an unravelling.

Answerer contented himself with muttering the answers to himself.

[Lord]

"11. Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12. Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях."
Еклесиаст, гл. 9

[Maeve]

''Мъжът може да живее само с мига. Но момичето узрява рано за истината, че животът не е в преходните мигове, а в трайните последици. Само дълбоките дири значат истински изживян живот. И най-вълшебният миг сякаш не е съществувал, щом не е оставил своя следа, свидетелство за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, ако тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, самостоятелно. И най-чудната любов не радва, ако от нея не се роди една детска усмивка, едно дръзко дело или поне една песен."

"Пътуване към себе си", Блага Димитрова

[FloWersOfEviL]

[Maeve]

Казваш, че обичаш дъжда, но си разтваряш чадъра - ето ти причината, поради която се боя да чуя твоетo "Обичам те!".

[LittleBlackStar]

"Разделяйки се с мечтите се разделяш и с разума си." Мик Джагър