fak написа:е па ся..
шоколадче на всеки, който го прочете!
На почивки ако го четеш - става, изчетох го.
За мен най-ценното в AIESEC е това, че те сбслъсква с реални проблемни ситуации. Проблем с член от екипа, екипен ръководител, който не ти допада, неуспех при опит да привлечеш финансиране за проект, липса на интерес от студентите за дейности, насочени към положителна промяна в обществото и т.н. Именно заради факта, че в AIESEC често опитваме за първи път подобни дейности, които са характерни за „реалния живот“, аз гледам на AIESEC като една експериментална площадка, където –да, има несъответствия, да- има успехи и неуспехи, но в крайна сметка натрупваме опит и имаме възможност да извлечем изводи за самите себе си, които да са ни от полза за следващия път, когато се конфронтираме с подобна ситуация. Прави ни да се чувстваме по-осъзнати. И ни кара да искаме, въпреки че сме доброволческа организация, да се стремим с проектите и инициативите си да постигнем нещо измеримо, първо – за да можем да покажем черно на бяло на света смисъла, който ние влагаме; второ- не заради самите цифрови цели, а заради качествата, които вярваме, че ще сме развили в процеса на постигане на целта.
А може просто да се хванете на реална работа, на която ще има същите успехи/неуспехи, същите отношения с хора, да не говорим, че времето, което ще отделяте ще има определено цифрово изражение...
Ясно ми е, че всички в АЙСЕК се натискат за международните стажове - да ходят да бачкат в чужда държава 2-3-4 месеца на доброволчески начала за без пари, дори понякога изцяло за своя сметка, с единствената идея да кажат, че са пътували, че са бачкали навън и че са направили еди-какво-си-там, но това нещо може да се направи и без да си член на АЙСЕК. Отидете на една бригадка в САЩ/Англия, хем ще се научите на труд, хем ще попътувате, хем ще видите колко е нечестен животът.
Цялата тая идея с "експерименталната площадка" на живота ми се струва леко излишна... АЙСЕК го чувствам малко като една ничия земя между гимназиалните години и живота на "порасналите млади хора" - хем искате да се чувствате, че вършите работа, хем искате да се напивате и да си купонясвате и да се лигавите... Реално, поне от това, което гледам, си е точно гимназията all over again. Само дето тоя път е малко по-долно, съдейки по снимковия материал.
Отделен е въпросът, че никой извън АЙСЕК не знае с какво точно "помагате на обществото", не смятам, че бизнес семинари на обща тематика са общественополезна дейност. Явно единственото, което се постига и е видимо за всички е, че
Прави ни да се чувстваме по-осъзнати.
Като цяло винаги съм се кефел на идеята да съществуват организации, които са доброволчески, неправителствени и като цяло с идеална цел, които да вършат общественополезна дейност, но добрите примери сред такива организации са УНИЦЕФ, Червения кръст/полумесец, Amnesty International, Адвокати без граници и Лекари без граници (особено последните три).