[КСК 2012] Журналистика и ВО

[vasko]

И аз съм от тая групичка, която не отиде 08:00 пред Ректората, но като се има впредвид, че живея на 35 минути от сградата Университета за мен това е нормално. А, лично за мен това явяване час по-рано е, за да може като цяло да се избегнат и въпросните опашки пред залата и да не се налага всичко в последният момент да става и да се бърза и т.н. Иначе на предният ред пред мен седна един младеж, които влезна около 9 часа, но не помня беше ли дошла жената да ни кажете темата или не, но това се случи сравнително в този часови диапазон.

[dismisstorka]

Абе, монетата има две страни. На моя изпит си бях пред Ректората в 8-8:10 най-късно. Не ни пуснаха в сградата до 8:45, та търсихме залата на бегом после. Същото (ама буквално същото) беше на изпита по литература (бях в БФ, пуснаха ни да влезем в 8:50). Това не показва ли отношение?
Иначе си права, че е дразнещо, ама има къде-къде по-дразнещи работи, с които ти предстои да се сблъскаш...

Е, аз съм се срещала вече, но тези закъснения ми направиха много лошо впечатление. Най-вече защото по лицето на закъсняващите не проличаваше и грам притеснение, че не са влезли навреме...
Иначе аз сега си спомням за изпита ми по математика преди няколко години, пак в СУ. Бях страшно недоспала, защото се беше наложило да пътувам по-предната нощ, а като пристигнах в София, се оказа, че нямах ключ:D Обикалях цяяял ден, до 8ч Не стига че бях изморена от път, ами се улисах и в сладки приказки с една приятелка и легнах към 2...В утринта на изпита валеше, беше много студено, все едно е март месец, и ни накараха да чакаме отвън 40 минути - часът беше седем и аз така и не установих откъде другите си купуват кафе...А по време на самия изпит на няколко пъти се унасях и сънувах една моя приятелка:) Абе, общо взето се чувствах обречена, ала накрая се оказа, че доста добре съм се справила...Оффф, много съм обстоятелствена пак:D

Аз все си мисля, че цялата организация на висшите учебни заведения и цялата свобода, която ни дават е тест, който да изпита уменията ни за справяне с тази "свобода"-дали можем да я планираме така, че да ни служи най-добре. Вие не мислите ли така?

Аз не мисля така...изобщо не търся(а и не вярвам, че ще открия) логика в действията и бездействията на висшия академичен клир. От известно време им е през оная работа какво се случва със студентите, защото контрол никой не може да наложи. В случая, ако след 8 ч. беше забранено влизането в залите, от 900 кандидатстващи, реално изпит ще държат около 200. Все пак университетите си имат квотички и си държат на тях, дори ги и увеличават. Нищо че кандидатстващите са намалели наполовина, нищо че нивото на общата им култура пада все повече и повече... И мене това ме ядоса най-вече, че нещата с "младежта" тръгват яко надолу...
На тази тема мога много да говоря, но по-добре да спра дотук

[Търговецът на кристал]

Аз пък имам много добро предчувствие за теб на устния. После да се похвалиш!

[Ер Малка]

Как мислите, че ще повлияе устният изпит върху баловете? Дали ще ги завиши или обратното? Някои казват, че този изпит е голяма затапка, други го намират за лесен начин да си повишат бала...

[Търговецът на кристал]

Тая работа с баловете така и не ми стана ясна, но ти казвам как стоят нещата по принцип: има доста кръгли двойки, но и немалко пълни шестици. Не са единици, както е на писмените изпити. И говоря за Отличен 6.00, разбираш ме.
Не си правете сметки без кръчмар - важно е единствено колко е вашият бал, щото каквото и да ви кажем за влиянието на устния изпит върху него, ако изкарате двойка, няма да ви интересува особено.

[sunny.v.b]

А като влезем, те ни дават листчето и веднага почваме да говорим, или те ни задават първо някакъв въпрос?

[Usagi_drop]

Говореше се и за време за размисъл... Освен това, доколкото знам, на университетски изпит имаш право да си драснеш няколко ключови думи, преди да отговориш. Някой с опит?

[LittleBlackStar]

Ето ти човек с опит. Мисля, че много добре е обяснено.

Таааака.
Първо, женско съм.
Второ, моят случай беше по-специален, защото:
1) Чаках адски много, докато ме извикат (изпитът беше обявен за 9.00, аз минах след 16:00) и междувременно ми беше паднало пердето тотално и хич не ми дремеше какви ще им ги наприказвам и
2) Една от темите ми беше много близка и бях доста разстроена от нея, ама не в степен да ревна, а просто да ме хване словото и наистина да си кажа на 100% какво мисля.

Иначе не, не съм говорила като професор, но мисълта ми по принцип тече много гладко и изказът ми обикновено е точен и максимално пълно изразяващ онова, което мисля. Темите ми бяха за влизането ни в ЕС, за... ох, как беше формулирано... бе не помня точно, но включваше насилието в медиите и накрая за мотивацията ми да уча в тоя факултет.
По първата тема обясних, че не вярвам в алтруизма на ЕС като институция и че по-скоро ние имаме нужда от тях, отколкото те от нас, както и че следва да спазваме техните изисквания и да се стремим към стандартите, които налагат, което пък означава, че няма автоматично да цъфнем и вържем (това ми е точен цитат, много добре помня как го изтърсих), когато ни приемат и че всъщност трудното тогава тепърва започва. И някъде там ме прекъснаха.
По втория въпрос сега се сещам колко работи бих могла да кажа, ама след цял курс социология - тогава обаче тъкмо бяха екзекутирали българските шофьори в Ирак и аз го бях преживяла много тежко, та се заговорихме за това. Стана си съвсем нормален разговор, питаха ме какво бих направила на мястото на Първанов и аз им обясних, че макар да има (съвсем логичен) принцип, който да не позволява да се водят преговори с терористи, от чисто човешка гледна точка не мога да си представя да заспя спокойно, ако някъде двама българи, съвсем невинни хора, тръгнали да изкарат пари за семейството си, са гладни, жадни, измъчвани и очакват смъртта си, а аз бих могла да им помогна. И обясних, че не го виня, но му съчувствам и ми е трудно да си представя как бих се чувствала в подобна ситуация. То тогава и филипинците май бяха дали жертви, та и за техния президент се заговорихме (беше жена по това време).
И на третия въпрос се скарах с тази от комисията, която го играеше "лошото ченге". Те винаги са така - един добър, един лош и един неутрален, дето само слуша и гледа сеир.
Ми май това е. Общо ме държаха не повече от 20 минути, даже може би 15, не съм сигурна. Говорех много убедено и без запъване, това си го спомням, както си спомням и че бях решила, че няма да се "докарвам", а ще кажа онова, което наистина мисля. Имам 6.00.
Май това е. Разбира се, информацията ми е отпреди 8 години, а и много зависи при коя комисия ще се паднеш. Някои ги бяха питали за религиозните конфликти в Северна Ирландия, други ги бяха разхождали из политически партии, трети - из българската история... Но няма смисъл да се шашкате, защото няма как да знаете в коя комисия ще сте, нито има начин да ги познаете преподавателите, когато влезете. Аз от днешната си гледна точка мога веднага да ви кажа кой какви допълнителни въпроси би ви задал, но вие няма как да го знаете и - така като се замисля - е по-добре, че не го знаете, защото ще се стъписате прекалено много.

Ако мога да ви дам един съвет - говорете максимално конкретно, максимално уверено и максимално си вярвайте. Ако ви зададат твърде конкретен допълнителен въпрос, на който знаете, че не можете да отговорите, по-добре си признайте, вместо да увъртате и да се направите на глупак. Поне аз така бих постъпила. И се подгответе психически за сериозно чакане да ви извикат (може да минете и в 9:30, може да минете и в 17:00), както и че самият изпит може да продължи доста дълго. Важното обаче е, че не ядат хора.

А и да, мисля, че имаш няколко минути, в който да си формулираш отговорите, но говориме 5 мин. или нещо подобно примерно (поне аз така предполагам, че трябва да е), защото все пак комисията няма цял ден...

[Търговецът на кристал]

Истината е, че по последния въпрос нямам категоричен отговор - самото начало на изпита ми е в абсолютна мъгла, но имам някакъв спомен, че като ни извикат от голямата зала, ни водеха в една по-малка стая, където ни даваха въпросите (бяхме няколко души и нещо като квестор), мислехме по няколко минути и после ни водеха по комисиите. Обаче е напълно възможно да съм сънувала. Просто нямам спомен да съм седяла пред комисията, мислейки над въпросите, а едва ли съм почнала да говоря директно (не е невъзможно при мен, просто се съмнявам да им е такава практиката). Да не ви подвеждам, но съм сигурна, че ще имате малко време да помислите - не помня обаче как беше регламентирано то.
Боже, помня въпросите, помня какво говорих, помня кой ми беше в комисията, ама не помня как съм стигнала от залата до комисията.

А, да - фъни факт. Една лелка на излизане ме заплаши, че ще ми анулират изпита. А каква беше историята: излизам и виждам, че момичето, което чака да влезе при моята комисия, е пред нервна криза. И аз отивам и на достатъчно висок глас й казвам: "Споко, няма страшно, ще видиш, че минава леко." (или нещо от сорта, но с подобна дължина и съдържание)
И като се провикна лелята: "А да искаш да ти анулират изпита случайно, а?". Много злобна беше, аз наистина нищо лошо не й бях казала, а и го казах достатъчно високо, та да ме чуе и тя.

И не очаквайте да минете за 5 минути. Въпросите са 3, все пак, а и се получава нещо като разговор. И като сложите формалностите... както казах, аз минах много бързо, за двайсетина минути. Но имаше комисия, която държеше кандидатите по повече от час (когато кандидатствах, председател й беше вече покойният проф. Марко Семов). И не беше само тая комисия, де. Подгответе се едно половин час, особено ако кандидатите не са много и ако се случите при по-... разговорлива комисия. Имам предвид... бъдете готови и за по-кофти варианти, а ако минете за 20 минути, е чудесно. И после докладвайте как са изглеждали членовете на комисиите ви, да видим дали ще се сетя при кого сте се паднали и дали някой от вас е изтеглил особено къса клечка.

[Търговецът на кристал]

А, и се сетих за още нещо, поглеждайки в темата за Книгоиздаване - там се споменаваха тренировки пред огледалото. Аз имам и друга идея за подготовка за устния изпит. Намерете начин да се видите с човек, който ви е особено неприятен и когото намирате за intimidating... такъв, който ви кара да се смущавате, да пелтечите, нещо такова. И си поговорете с него за каквото и да е. Идеята е да разиграете лошия сценарий, при който се шашкате от комисията или просто ги намирате за неприятни. Като го отметнете това, остава просто разговор с приятни хора, които може и да не видите никога повече след това.

Малко объркано го обясних, но мисълта ми беше предварително да минете през най-лошия вариант - пък и всички си имаме такива хора, които ни карат да се чувстваме дебилно по една или друга причина. Аз не съм го правила, но ми изглежда като много добра идея, която ми хрумна току-що. Понеже пред огледалото говорите на себе си, което пак е идиотско, но не е толкова смущаващо - бас ловя, че повечето от вас си се харесват, ако и да не го признават винаги.

[california]

Търговец, имам лично питане.Но хайде ще го напиша тук, може и на някой друг да му е интересно:
''Как ще коментираш журналистиката в УНСС, ти кандидатства ли там, имаш ли наблюдения върху преподаването и т.н.?''

[Търговецът на кристал]

Не. Кандидатствах само в СУ изобщо (а, и в НБУ - учих успоредно 2 специалности известно време). Моя позната завърши Ж в УНСС и се оплакваше, че до 2 курс са учили математика.
Но нямам никакви лични впечатления и не, не бих кандидатствала там за неикономическа специалност. Вероятно съм пълна с предразсъдъци, но това си е отговорът за мен.

[california]

Благодаря ти, Търговец : )

[lilinda]

Благодаря за подробната информация! Колкото до журналистиката в УНСС, отзивите не са добри, което е обяснимо (специалността е нова за ИКОНОМИЧЕСКИЯ университет). Въпреки това записах го като резервен вариант. Сега обаче осъзнавам, че направих огромна грешка, тъй като нещата малко се объркаха и сега резервния ми план (не става въпрос за УНСС) , който е далеч от журналистиката, се превърна в основен.

[california]

Благодаря за подробната информация! Колкото до журналистиката в УНСС, отзивите не са добри, което е обяснимо (специалността е нова за ИКОНОМИЧЕСКИЯ университет). Въпреки това записах го като резервен вариант. Сега обаче осъзнавам, че направих огромна грешка, тъй като нещата малко се объркаха и сега резервния ми план (не става въпрос за УНСС) , който е далеч от журналистиката, се превърна в основен.

Разказваш го като испанска новела...и накрая, въпреки трудностите и припетите-тя избра Софийския..