[КСК 2012] Журналистика и ВО

[Търговецът на кристал]

Таааака.
Първо, женско съм.
Второ, моят случай беше по-специален, защото:
1) Чаках адски много, докато ме извикат (изпитът беше обявен за 9.00, аз минах след 16:00) и междувременно ми беше паднало пердето тотално и хич не ми дремеше какви ще им ги наприказвам и
2) Една от темите ми беше много близка и бях доста разстроена от нея, ама не в степен да ревна, а просто да ме хване словото и наистина да си кажа на 100% какво мисля.

Иначе не, не съм говорила като професор, но мисълта ми по принцип тече много гладко и изказът ми обикновено е точен и максимално пълно изразяващ онова, което мисля. Темите ми бяха за влизането ни в ЕС, за... ох, как беше формулирано... бе не помня точно, но включваше насилието в медиите и накрая за мотивацията ми да уча в тоя факултет.
По първата тема обясних, че не вярвам в алтруизма на ЕС като институция и че по-скоро ние имаме нужда от тях, отколкото те от нас, както и че следва да спазваме техните изисквания и да се стремим към стандартите, които налагат, което пък означава, че няма автоматично да цъфнем и вържем (това ми е точен цитат, много добре помня как го изтърсих), когато ни приемат и че всъщност трудното тогава тепърва започва. И някъде там ме прекъснаха.
По втория въпрос сега се сещам колко работи бих могла да кажа, ама след цял курс социология - тогава обаче тъкмо бяха екзекутирали българските шофьори в Ирак и аз го бях преживяла много тежко, та се заговорихме за това. Стана си съвсем нормален разговор, питаха ме какво бих направила на мястото на Първанов и аз им обясних, че макар да има (съвсем логичен) принцип, който да не позволява да се водят преговори с терористи, от чисто човешка гледна точка не мога да си представя да заспя спокойно, ако някъде двама българи, съвсем невинни хора, тръгнали да изкарат пари за семейството си, са гладни, жадни, измъчвани и очакват смъртта си, а аз бих могла да им помогна. И обясних, че не го виня, но му съчувствам и ми е трудно да си представя как бих се чувствала в подобна ситуация. То тогава и филипинците май бяха дали жертви, та и за техния президент се заговорихме (беше жена по това време).
И на третия въпрос се скарах с тази от комисията, която го играеше "лошото ченге". Те винаги са така - един добър, един лош и един неутрален, дето само слуша и гледа сеир.
Ми май това е. Общо ме държаха не повече от 20 минути, даже може би 15, не съм сигурна. Говорех много убедено и без запъване, това си го спомням, както си спомням и че бях решила, че няма да се "докарвам", а ще кажа онова, което наистина мисля. Имам 6.00.
Май това е. Разбира се, информацията ми е отпреди 8 години, а и много зависи при коя комисия ще се паднеш. Някои ги бяха питали за религиозните конфликти в Северна Ирландия, други ги бяха разхождали из политически партии, трети - из българската история... Но няма смисъл да се шашкате, защото няма как да знаете в коя комисия ще сте, нито има начин да ги познаете преподавателите, когато влезете. Аз от днешната си гледна точка мога веднага да ви кажа кой какви допълнителни въпроси би ви задал, но вие няма как да го знаете и - така като се замисля - е по-добре, че не го знаете, защото ще се стъписате прекалено много.

Ако мога да ви дам един съвет - говорете максимално конкретно, максимално уверено и максимално си вярвайте. Ако ви зададат твърде конкретен допълнителен въпрос, на който знаете, че не можете да отговорите, по-добре си признайте, вместо да увъртате и да се направите на глупак. Поне аз така бих постъпила. И се подгответе психически за сериозно чакане да ви извикат (може да минете и в 9:30, може да минете и в 17:00), както и че самият изпит може да продължи доста дълго. Важното обаче е, че не ядат хора.

[Търговецът на кристал]

А, още нещо - вие всъщност имате предимството да не познавате преподавателите и, следователно, свободата да им наприказвате каквото чувствате по начина, по който го чувствате. Ако аз сега трябва да се явявам на същия тоя изпит и, влизайки в залата, видя определени лица от факултета, ще си глътна граматиката и ще загубя звук и картина, което рядко ми се случва. При вас това няма как да стане, защото публично разпознаваемите лица във ФЖМК не са кой знае колко много - Георги Лозанов, Весела Табакова, Любо Стойков (той ми беше председател на комисията и в началото го обърках с Георги Коритаров, ама и аз съм страааааашна физиономистка )... горе-долу това са. Другите едва ли бихте ги познали от пръв поглед, а голяма част от тях не сте ги и виждали/чували, което не пречи да са експерти в съответните си области (които обаче вие няма да знаете) и/или да са бая сериозни "чудовища" (кавичките са, защото някои от заклеймените като такива са всъщност много приятни хора), за които се носят легенди из коридорите на ФЖМК. Това ще го разберете постфактум. Наплаших ли ви? Не, сериозно, идеята беше това да ви прозвучи по-скоро успокоително.
Още повече, че в моята комисия, примерно, "неутралното ченге" беше Венци Бондиков, за когото се носят какви ли не ужасни легенди и прочее - Малката Секира и всякакви такива глупости. Е, на изпита ми той думичка не обели, само ме гледаше и ми се усмихваше супер благо, докато говорех. И после, когато карахме неговия предмет, аз сигурно бях единствената, която не изпитваше ужас при споменаване на името му, защото си спомням колко мило се държа на устния изпит и че всъщност не е чудовище, каквото се опитват да го изкарат.

И още нещо - основните въпроси са измислени така, че всеки да може да говори по тях. И всеки има мнение и има какво да каже. Въпросът е да го изрази спокойно и аргументирано. А ако не можете да отговорите на някой от допълнителните въпроси (ако изобщо ви зададат такива), едва ли биха ви писали двойка. Особено пък ако са прекалено конкретни.

[california]

Благодаря ти, ти си може би единственият човек, в този форум, който беше ясен и конкретен.Единствената, която ни успокои.Трябва да има повече хора като теб.
Поклон !!!!

[lilinda]

Благодаря за подробната информация! Имам само един въпрос. В сайта пишеше, че кандидатите могат да представят и свои материали. Имаш ли представа каква е процедурата тогава? Дава ли това някакво предимство?

[LittleBlackStar]

Наистина благодаря за отговора! Толкова много пъти помолихме някой да ни разясни за какво точно иде реч, а не просто да ни казват да не се шашкаме... Добре, че поне един се сети да ни помогне! : )

[kalioo]

Радвайте се точно на този момент - сега когато чакате оценките си е най-сладко. Това ще бъде най-сладкият момент от студентските години. Тръпката от непознатото е убийствено сладка. И после е сладко, но е различно. Успех

[california]

Чак сладко, не мога да го определя....Но поне е вълнуващо. : )

[kalioo]

Е, ако влезнеш, моментът в който си казваш, че си е заслужавало - неповторим.

[california]

Вижда ми се толкова далечен този момент...и пълен с толкова много въпросителни, че не мога да изпитвам нищо, освен нетърпение за резултати.

[Nemalp]

Обичам тръпката от чакането на резултати . Нямам търпение да ме приемат. (може и да ви прозвучи самонадеяно).След като обявих на познатите си, че отивам на изпити без да съм учил и съм 100% сигурен, че ще ме приемат в първите 5 желания ме гледаха много странно. А аз какво съмим виновен - не знам

[kori]

В такъв случай е хубаво да поясняваш, че отиваш на изпит по журналистика, където по правило се влиза с обща култура, а не по химия и биология например, където не се.

[Търговецът на кристал]

Благодаря за подробната информация! Имам само един въпрос. В сайта пишеше, че кандидатите могат да представят и свои материали. Имаш ли представа каква е процедурата тогава? Дава ли това някакво предимство?

Абе... виж сега, това е малко сложно. Аз имах много материали, които можех да занеса, щото бях ходила на кръжок по журналистика в Центъра за работа с деца (когато тия места още съществуваха) и бях в пресцентъра на един куклен фестивал, където правихме информационния бюлетин и вестника на фестивала. Плюс няколко участия в радио предавания и едно-две неща в един популярен местен седмичник, с едно от които спечелих доста голяма награда и знаех, че е силно, а едно друго пък беше бая коментирано и от случайни хора, защото разчупваше шаблона на вестника, особено когато се говори за култура (минути за реклама, но са 2 неща, които много си харесвах). Не е като да нямах.
Обаче не исках да се бутам между шамарите:
1) Не знаех какво ниво очакват и макар да знаех, че са написани много грамотно, не исках да се излагам сама, ако не е това, което са очаквали
2) Не исках да разводнявам излишно изпита - ако мога да се справя с основните въпроси, значи нямам нужда от подобни "помощни колелца". Ако не мога - значи и те няма да ми помогнат и без това.
3) Не исках да ги нося, защото можеше да се случа при комисия, дето да си кажат: "Я па тая, на к'ва се прави!" (което притеснение, вече познавайки преподавателите, не е съвсем лишено от смисъл).

Казано накратко, не виждах много ползи от тая работа, а само възможни вреди и затова реших да не се напъвам. Изобщо, тая работа с материалите ми е малко натегаческа, а това ми е много противно по принцип. Разбира се, може и да греша, просто смятам, че точките по-горе са верни като разсъждения (за мен самата).

[lilinda]

Благодаря за подробната информация! Имам само един въпрос. В сайта пишеше, че кандидатите могат да представят и свои материали. Имаш ли представа каква е процедурата тогава? Дава ли това някакво предимство?

Абе... виж сега, това е малко сложно. Аз имах много материали, които можех да занеса, щото бях ходила на кръжок по журналистика в Центъра за работа с деца (когато тия места още съществуваха) и бях в пресцентъра на един куклен фестивал, където правихме информационния бюлетин и вестника на фестивала. Плюс няколко участия в радио предавания и едно-две неща в един популярен местен седмичник, с едно от които спечелих доста голяма награда и знаех, че е силно, а едно друго пък беше бая коментирано и от случайни хора, защото разчупваше шаблона на вестника, особено когато се говори за култура (минути за реклама, но са 2 неща, които много си харесвах). Не е като да нямах.
Обаче не исках да се бутам между шамарите:
1) Не знаех какво ниво очакват и макар да знаех, че са написани много грамотно, не исках да се излагам сама, ако не е това, което са очаквали
2) Не исках да разводнявам излишно изпита - ако мога да се справя с основните въпроси, значи нямам нужда от подобни "помощни колелца". Ако не мога - значи и те няма да ми помогнат и без това.
3) Не исках да ги нося, защото можеше да се случа при комисия, дето да си кажат: "Я па тая, на к'ва се прави!" (което притеснение, вече познавайки преподавателите, не е съвсем лишено от смисъл).

Казано накратко, не виждах много ползи от тая работа, а само възможни вреди и затова реших да не се напъвам. Изобщо, тая работа с материалите ми е малко натегаческа, а това ми е много противно по принцип. Разбира се, може и да греша, просто смятам, че точките по-горе са верни като разсъждения (за мен самата).

Така е, права си! На мен също ми изглежда малко нетегаческо, но мислех, че би било хубаво ако все пак кандидата представи нещо свое. Сега обаче като се замисля над първите 2 точки, които си споменала, се убеждавам, че всъщност наистина няма да има особено голяма полза от такива материали. Благодаря за просветлението!

[KristinaNesheva]

Таааака.
Първо, женско съм.
Второ, моят случай беше по-специален, защото:
1) Чаках адски много, докато ме извикат (изпитът беше обявен за 9.00, аз минах след 16:00) и междувременно ми беше паднало пердето тотално и хич не ми дремеше какви ще им ги наприказвам и
2) Една от темите ми беше много близка и бях доста разстроена от нея, ама не в степен да ревна, а просто да ме хване словото и наистина да си кажа на 100% какво мисля.

Иначе не, не съм говорила като професор, но мисълта ми по принцип тече много гладко и изказът ми обикновено е точен и максимално пълно изразяващ онова, което мисля. Темите ми бяха за влизането ни в ЕС, за... ох, как беше формулирано... бе не помня точно, но включваше насилието в медиите и накрая за мотивацията ми да уча в тоя факултет.
По първата тема обясних, че не вярвам в алтруизма на ЕС като институция и че по-скоро ние имаме нужда от тях, отколкото те от нас, както и че следва да спазваме техните изисквания и да се стремим към стандартите, които налагат, което пък означава, че няма автоматично да цъфнем и вържем (това ми е точен цитат, много добре помня как го изтърсих), когато ни приемат и че всъщност трудното тогава тепърва започва. И някъде там ме прекъснаха.
По втория въпрос сега се сещам колко работи бих могла да кажа, ама след цял курс социология - тогава обаче тъкмо бяха екзекутирали българските шофьори в Ирак и аз го бях преживяла много тежко, та се заговорихме за това. Стана си съвсем нормален разговор, питаха ме какво бих направила на мястото на Първанов и аз им обясних, че макар да има (съвсем логичен) принцип, който да не позволява да се водят преговори с терористи, от чисто човешка гледна точка не мога да си представя да заспя спокойно, ако някъде двама българи, съвсем невинни хора, тръгнали да изкарат пари за семейството си, са гладни, жадни, измъчвани и очакват смъртта си, а аз бих могла да им помогна. И обясних, че не го виня, но му съчувствам и ми е трудно да си представя как бих се чувствала в подобна ситуация. То тогава и филипинците май бяха дали жертви, та и за техния президент се заговорихме (беше жена по това време).
И на третия въпрос се скарах с тази от комисията, която го играеше "лошото ченге". Те винаги са така - един добър, един лош и един неутрален, дето само слуша и гледа сеир.
Ми май това е. Общо ме държаха не повече от 20 минути, даже може би 15, не съм сигурна. Говорех много убедено и без запъване, това си го спомням, както си спомням и че бях решила, че няма да се "докарвам", а ще кажа онова, което наистина мисля. Имам 6.00.
Май това е. Разбира се, информацията ми е отпреди 8 години, а и много зависи при коя комисия ще се паднеш. Някои ги бяха питали за религиозните конфликти в Северна Ирландия, други ги бяха разхождали из политически партии, трети - из българската история... Но няма смисъл да се шашкате, защото няма как да знаете в коя комисия ще сте, нито има начин да ги познаете преподавателите, когато влезете. Аз от днешната си гледна точка мога веднага да ви кажа кой какви допълнителни въпроси би ви задал, но вие няма как да го знаете и - така като се замисля - е по-добре, че не го знаете, защото ще се стъписате прекалено много.

Ако мога да ви дам един съвет - говорете максимално конкретно, максимално уверено и максимално си вярвайте. Ако ви зададат твърде конкретен допълнителен въпрос, на който знаете, че не можете да отговорите, по-добре си признайте, вместо да увъртате и да се направите на глупак. Поне аз така бих постъпила. И се подгответе психически за сериозно чакане да ви извикат (може да минете и в 9:30, може да минете и в 17:00), както и че самият изпит може да продължи доста дълго. Важното обаче е, че не ядат хора.

Първо се извинявам и второ - сърдечно благодаря за информацията!
Аз все пак мисля,че въпросът на отговора:"Да носим ли авторски материали на изпита?" е определено "да".Не знам за другите,аз имам доста статии,публикувани в един вестник и дори да са на по-различна тематика от темите на изпита,ще ги занеса.Все пак това е твоят труд,това са твоите първи стъпки в сферата на журналистиката.Защо го пишеш,ако не,за да бъдат видени от хората?За да напишеш нещо подобно,то трябва да има смисъл и поука,които да споделиш с хората.Какво му е натегаческото?Ти си започнал да твориш без дори да подозираш,че един ден тези твои материали може би ще ти бъдат полезни при кандидатстването,т.е. създал си ги не с някаква користна цел,а защото си чувствал,че трябва да го направиш.А по този начин си развивал таланта си.Какво лошо има в това да покажеш тези неща?Ако,в крайна сметка,не бъдат оценени,имаш си теми.Ти не ги носиш,за да ти изкарат оценката.Според мен и да имаш уникални материали,заслужаващи 6-цата,ако не можеш да свържеш две изречение и не си запознат с главните събития по света и у нас,колкото и майсторски да са публикациите ти,оценката ти няма как да е особено висока.Темите,по които ще трябва да говориш,са основният критерий за оценка,авторските неща за просто един плюс(или,недай си Боже,да се окажат минус)...

[Търговецът на кристал]

Ти сама си си отговорила с текста в последната скоба. Нека кажем така - хората обикновено имат по-високо мнение за себе си, отколкото е "ръстът" на мнението на околните за тях (и творбите им). При условие, че имат да изпитат няколкостотин келеша, аз поне не бих ги занимавала със собствените си творчески напъни. Има си въпроси - говоря си по тях. Питат ме допълнително, казвам си. Къде ще тръгнат да четат тепърва, а са и трима.... Пък и, не на последно място, не всичко, публикувано във вестник, е журналистика. Още по-малко пък сериозна и/или достойна за показване. А и, пак казвам, много зависи как ще го изтълкува комисията - в моите очи изглежда като опит за натягане и за "пък вижте ме, има ме във вестника вече, а съм само на 18".
Аз и с това почнах по-горе: точно тоя въпрос е сложен. Казвам как аз виждам нещата. Ако можеш да си отговориш на въпросите, нямаш нужда от такива материали. Ако не можеш, не биха ти помогнали. Затова ако ми се наложи пак да кандидатствам, пак не бих носила - лично мнение.