Мисля си, че е хубаво тези неща да се знаят и чак тогава всеки да си прави изводи за днешните светони и всякакви други финали и победители!
Приятно четене
*статията е в платен архив, за това я копи/пействам
История на футболната корупция
Италианците са основоположници на играта със съдиите
Въпреки че италианските и испанските футболни ръководители бяха тези, които най-много се оплакваха от съдийството на Мондиал 2002, историческата справка сочи, че именно техните предтечи са сред основоположниците на корупцията в най-популярния спорт в света.
Първото опорочено от реферите световно първенство
по футбол е именно това в Италия през 1934 г., когато “адзурите” печелят една от общо трите си титли. Мондиалът се провежда под посланието на Мусолини “Победа или смърт!”. В четвъртфиналния мач срещу Испания италианският защитник Монти (натурализиран аржентинец) и останалите от отбраната контузват тежко общо седем испански футболисти, като вратарят Рикардо Замора е с шест счупени ребра. Все пак испанците стигат до 1:1 и това налага преиграване на срещата. В него Монти чупи крака на лявото крило на испанците Бош. Италия бие 1:0 с гол след фаул срещу резервния вратар. Осакатеният испански отбор все пак успява да отбележи изравнителен гол, отменен от съдията Мерсе.
В следващия мач с Австрия италианците бият с 1:0, като при гола австрийският вратар улавя топката, но е изблъскан грубо зад голлинията. Въпреки очевидното нарушение реферът Иван Еклунд от Швеция зачита попадението. Незнайно защо Еклунд е определен да свири и финалния мач с Чехословакия, като преди двете срещи е викан на
Разговор с Мусолини в официалната ложа
Във финала Монти контузва тежко чешкия защитник Кърчил, който играе до края като фигурант, понеже по онова време смени на играчи не са били позволени. Редовното време завършва 1:1. В продълженията Гуаита (още един натурализиран аржентинец в италианския тим) контузва повторно Кръчил, преодолява го и вкарва победния гол за 2:1.
Друг скандален финал с италианско участие е този на европейското през 1968 г. срещу Югославия. Рефер на срещата е швейцарецът Готфрид Дийнст, който с всякакви средства успява да помогне на италианците да стигнат до 1:1 и да има преиграване, което “адзурите” печелят. В книгата си за корупцията в световния футбол известният английски коментатор Брайън Гленвил припомня, че след този мач Дийнст е бил изхвърлен завинаги от съдийството. Оказва се, че швейцарският съдия има обща фирма с един от шефовете на италианската футболна федерация.
По онова време “Интер” (Милано) дори създава специално
Звено за работа с футболните съдии
Негов завеждащ става Итало Алоизи - човек с безкрайно съмнителна репутация, а помощник му е Дежо Солти - бивш унгарски международен съдия, разполагащ с връзки сред всички футболни арбитри. Солти се явява на практика “човекът с куфарчето”. В началото на 70-те години Алоизи и Солти се прехвърлят в “Ювентус”. През 1973 г. двамата се заместват в невероятен скандал, когато “Ювентус” играе полуфинален мач за Купата на европейските шампиони с английския “Дарби Каунти”. Първата среща в Торино завършва 3:1 за “Ювентус”, а за рефер на реванша е определен португалецът Франсиско Лобо. Човекът с куфарчето Дежо Солти заминава за Лисабон, обажда се на Лобо и му определя среща в хотел “Риц”.
Съдията обаче предпочита да уведоми за офертата шефовете си. За нещастие на Дежо Солти се оказва също, че реферът по професия е телефонен техник и носи със себе си на срещата звукозаписно устройство. В ресторанта на хотел “Риц” Солти излага офертата - 5000 долара, ако отборът се класира за финала за КЕШ, автомобил и уверение от името на тогавашния президент на УЕФА - италианецът д-р Артемио Франки, че Лобо ще бъде рефер на световното първенство по футбол през 1974 г.
Следва втори разговор между двамата, този път по телефона, в който Дежо Солти казва на съдията в кой парижки хотел да се яви, за да си вземе наградите в случай на успех на “Ювентус”.
Мачът на стадион “Безбол граунд” в Дарби се запомня не толкова с резултата 0:0, колкото с последвалия скандал. Още на почивката мениджърът на “Дарби” - легендарният Брайън Клъф, забелязва как неколцина говорещи италиански език
Хора с бомбета се навъртат около съдийската стая
и обръща внимание на делегата на УЕФА. Реферът Лобо свири безпристрастно, отсъжда дузпа за англичаните, която те пропускат, и гони техен състезател за груба игра. След това дава интервю за “Сънди таймс”, в което изнася цялата история на бял свят.
По този повод е свикано заседание на дисциплинарната комисия на УЕФА, председателствано лично от д-р Артемио Франки.
Реферът е вкаран в една стая, където са наредени петима души. Питат го кой от тях му е предложил подкупа. Португалецът е изненадан, че след петимата не е Дежо Солти. В края на краищата цялата история е потулена, а реферът, който по онова време е считан за един от добрите в Европа, не получава наряд за световното първенство.
В актива на отсъжданията в полза на Италия влизат и два емблематични случая от Мондиал’94. В мача с Испания унгарският съдия Шандор Пул не забелязва как Мауро Тасоти разбива лицето на Луис Енрике. Същият рефер е назначен впоследствие да свири финала между Италия и Бразилия. В полуфинала с България френският рефер Жоел Киню единствен от 80 000 души на стадиона не вижда дузпа при 2:1, след като Костакурта играе с ръка в наказателното поле.
На световното през 1998 г. италианците се спасяват със скандална дузпа от загуба срещу Чили (2:2). На последните две европейски първенства също имаше спорни отсъждания за Италия - през 1996 г. в мача с Германия те получиха като съдийски подарък дузпа, която Дзола пропусна, а четири години по-късно надиграха Турция със същия вид наказателен удар, отсъден от шотландеца Хю Далас.
Впрочем има известна разлика между
Тенденциозното съдийство и обикновените грешки
За такава може да се счете голът на Джеф Хърст във финалния мач през 1966 г. между Англия и Германия (4:2), когато топката рикошира в гредата, пада около голлинията и реферът Дийнст зачита попадението след консултация с тъчрефера от СССР Бахрамов.
Този гол, който е считан за най-спорния в историята на футбола, обаче попада в общата тенденция да се фаворизира отборът домакин на световното първенство, най-ярките примери за което са финалите през 1978 и 1982 г. В първия случай военната хунта в Аржентина бе заложила много на представянето на националния отбор, който всячески бе подпомаган не само от реферите, но и с помощта на един купен мач срещу Перу (6:0). Испанците ползваха съдийска помощ, когато организираха първенството през 1982 г. - тогава иберийският тим бе застрашен въобще да не мине първия кръг, но с реферска помощ в мача с Югославия (2:1) успя да стигне до втория, където отпадна.
На 13 декември 1983 г. обаче испанците правят една от най-големите демонстрации на корупция в световния футбол, когато се нуждаят от победа с осем гола срещу Малта. На полувремето резултатът в Севиля е едва 2:1, но за вторите 45 минути топката влиза десет пъти в малтийската врата за 12:1. Ощетен от комбинацията е отборът на Холандия, който бе задминат от испанците по голова разлика и не успява да се класира на европейското.
По-късно пресата в Испания съобщава, че ферибот, натоварен с лимузини, е отпътувал за Малта, като луксозните автомобили всъщност били наградата за десетте гола. Впрочем на Евро 2000 Испания успя да мине във втория кръг именно след подобен развой на мача с Югославия - тогава иберийците вкараха три гола в доиграването на мача и успяха да изместят Словения в класирането в групата.
Друг от фаворизираните от реферите отбори е германският
При първата им титла през 1954 г. във финала с Унгария (3:2) не е зачетен изравнителен гол на Ференц Пушкаш. През 1966 г. германците елиминират Уругвай, след като реферът гони двама латиноамериканци и не отсъжда явна дузпа за игра с ръка на Шнелингер в пеналта. През 1982 г. холандският рефер Корвер прие за нещо съвсем нормално ситуацията, при която вратарят на ФРГ Тони Шумахер счупи шиен прешлен, шест зъба и челюст на Патрик Батистон в полуфиналния мач с Франция, завършил с победа на германците след дузпи.
Финалният мач Германия - Аржентина (1:0) през 1990 г. донесе третата титла за Бундестима именно след измислен от рефера наказателен удар. Тогава се твърдеше, че съдията Едгардо Кодесао от Мексико е отсъдил дузпата заради геополитическата ситуация след падането на Берлинската стена. Случайно или не Кодесао днес е в съдийската комисия и именно той в момента обяснява за съдийските грешки на Мондиал 2002. Подобен пост бе поверен и на Жоел Киню след световното през 1994 г.
На другия полюс е футболният тим на бившия СССР, а сега и на Русия. Там футболните ръководители търпят солидна критика, че
Не могат да дадат дори един рушвет както трябва
На практика след смъртта на Брежнев съветският тим бе един от най-безпощадно ощетяваните от съдиите. На Мондиал’82 например СССР повежда на Бразилия 1:0 с невероятен гол на Бал в 34-ата минута. След това реферът Ламо Кастильо от Испания не отсъжда две абсолютно явни дузпи за руснаците. В последния четвърт час бразилците печелят с два гола на Сократес и Едер.
През 1986 г. отново испански съдия спира СССР, този път в осминафинала с Белгия. По онова време националният тим на съюза всъщност е съставен от всички играчи на носителя на КНК “Динамо” (Киев) плюс треньора Лобановски. В 77-ата минута резултатът е 2:1 за СССР с два гола на Игор Беланов, когато тъчреферът от Испания Виторио Арминя зачита явен гол от засада на Ян Кулеманс. Стига се до продължения, спечелени от белгийците с 4:3.
След демократичните промени тенденцията за ощетяване на състава на Русия продължава. Уменията на руските футболни ръководители, начело с бившия комсомолски секретар на Омската област Вячеслав Колосков, опират само до уреждане на отделни мачове като този с Камерун през 1994 г., когато Олег Саленко вкара пет гола, за да стане голмайстор на първенството заедно с Христо Стоичков.
Любопитно - защо Българи не съдийстват на големи мачове!
Едно от най-скандалните съдийски отсъждания за всички времена принадлежи на българския тъчрефер Богдан Дочев в мача Аржентина - Англия на световното първенство през 1986 г. в Мексико. Дочев е помощник на тунизийския съдия Али Бенасьор и не вижда как Диего Марадона насочва с ръка топката във вратата на Питър Шилтън. Отначало тв камерите не успяват да заснемат както трябва гола на Марадона, а след мача самият аржентинец казва, че ако е имало игра с ръка, това е било Божията ръка. Впоследствие обаче при преглеждането на записите се оказва, че една от камерите на стадиона е заснела много ясно именно този момент. Два дни след мача неизвестен мексикански фотограф, акредитиран да снима срещата, изважда снимки, на които е отразена непозволената игра. След този случай български съдия не е ръководил мачове на световни първенства.
