Визитка:
Ректорът на Университета за национално и световно стопанство проф. Борислав Борисов влиза в Управителния съвет на БНБ от юни, съобщи преди дни Държавен вестник. Той е избран от президентската квота. Дни преди избора той отговори на въпроси на вестник "Стандарт" относно развитието на висшето образование у нас. Проф. Борисов е роден през 1949 година в София, завършил е ВИИ "Карл Маркс" (настоящ УНСС), специализирал e в Москва, Берлин, Прага, Женева, бивш депутат от 39-ото народно събрание.
- Г-н Борисов, управляващата коалиция вече демонстрира готовност да разреши платен прием в държавните университети. Какво ще допринесе това за качеството на подготовка на вузовете и финансирането им?
- Ако властта наистина демонстрира такова съгласие, това означава, че е умна власт и е решила най-после да даде глътка финансов въздух на държавните университети, като спре изкуственото насочване на целия поток от желаещи да си платят образованието единствено към частните вузове. Това ще са допълнителни средства в оскъдния бюджет на държавните висши училища, в т. ч. за подобряване на мизерното заплащане на преподавателите и на разпадащата се материално-техническа база на университетите. Но ефектът не е само в това. По-доброто заплащане на преподавателите дава възможност за привличането на по-добри кандидати за асистенти, повече пари за наука и т.н. Най-важното обаче е, че така университетът излиза на пазара на образователните услуги, където е реалното търсене и предлагане на определени специалисти, а оттук - подобряване структурата на предлаганите специалности, както и усъвършенстване на съдържанието на обучение съобразно потребностите на практиката.
- Дали няма да има злоупотреби от страна на висшите училища, ако се оставят сами да определят квотите за платен прием, при положение че не е ясен пазарът на кадри у нас? Как ще стане ясно за кои специалности трябва да се посочи платен прием?
- Това всъщност са два въпроса. Всеки университет е напълно наясно кои са търсените специалности, за да обяви платен прием по тях. Но това даже не е необходимо да се прави. Достатъчно е студентите при подаването на документите да посочат за кои специалности са готови да кандидатстват и с платено обучение, а след това на базата на заявените желания да се направи разпределение на местата за платения прием по специалности. Що се отнася до възможните злоупотреби от висшите училища при определяне на квотите за платен прием, то въпросът има два начина на решение. Единият е в закона да се фиксира такава квота - например 25% от разрешения държавен прием. Другият, който аз мисля, че е по-смислен и логичен, е квотата за платен прием да се определя в зависимост от получената от висшето училище оценка при неговата акредитация, съчетана с вярно определяне на неговия капацитет за обучение. Например висше училище, получило акредитационна оценка, по-ниска от "добър", да няма право на платен прием и колкото оценката е по-висока, толкова квотата да става по-голяма но общият прием да не е повече от определения при акредитацията капацитет на университета.
- Чуха се доста критики към Закона за висшето образование. Кой е най-големият му недостатък?
- Трудно е да се определи кой, защото не е един. Страшна е например щампата, наложена като организационна структура на университетите. Всички имат едни и същи основни звена, с регламентирани функции, помощни звена и т.н. Да, но съобразно своя профил университетите имат различно съдържание на учебния процес, който изисква адекватна организация и организационни структури. Не е едно и също да организираш учебен процес например в икономически, технически и хуманитарен университет. Всеки един от тях има специфика и тя изисква специфика на организацията му. Но не! Калъп за всички. А организационната структура на управление е едно от най-същностните изисквания на университетската автономия. Или да вземем друг пример като абсурдното обвързване на магистърските с бакалавърските специалности. Магистърска специалност може да се разкрива само при наличието на такава бакалавърска. Защо? Нима не може да има магистърска специалност, която е извън съдържателния периметър на съществуващите бакалавърски специалности. Ами междудисциплинарните магистърски програми - как ще се развиват? Да не говорим за глупавото определение на "основен трудов договор", което създаде и продължава да създава десетки кадрови проблеми в университетите и т.н.
- Многократно сте заявявали, че незаконните университети са един от основните проблеми на висшето ни образование. МОН най-сетне се захвана с тях и прокуратурата вече ги разследва. Това достатъчно ли е, или трябва и легитимните ВУЗ да минат през нова акредитация и по какъв критерий?
- Знаете, че бях депутат в предишния парламент, и за съжаление той, макар и по-малко от своите предшественици, ударно гласуваше разкриването на университет след университет и колеж след колеж. Единственото ми успокоение беше, че като член на комисията по образование и наука в този иначе недобър Закон за висшето образование разписвах раздела за акредитация и оценка на висшите училища и техния следакредитационен контрол. Това бе надеждата ми, че в системата на висшето образование все пак се създава орган, чието призвание е да сложи ред в нея. Убеден съм, че в своята работа, а подчертавам, че тя е изключително трудна и отговорна, това ще бъде един обективен орган, който ще съумее да отсее житото от плявата сред българските висши училища. А иначе МОН много отдавна трябваше да се заеме с това което сега направи.
- Предстоят нови кандидатстудентски изпити - в УНСС ще има ли предварителен изпит?
- Не, няма да има. Смисълът от предварителните изпити е по-скоро количествен, а нашата политика е ориентирана към качеството на кандидат-студентите. Но разкриваме нови специалности, свързани с предстоящото ни присъединяване към Евросъюза. Те са европеистика, бизнес икономика, екоикономика и регионално развитие.
- На няколко пъти сте заявявали, че средното образование къса връзката с висшето и не дава достатъчно добра подготовка. Как гледате на новите проекти на МОН във връзка с оценяването и приема във висшите училища?
- Състоянието на средното ни образование е толкова отчайващо, че университетите, вместо да надграждат знания, са принудени все по-често да попълват пропуските и празнотите и да коригират, казано направо - незнанието на тези, които са го завършили и са станали студенти. МОН върви в правилна посока, но работата, която трябва да се извърши, е огромна и много сложна. Вземете например само такъв възлов въпрос като преструктурирането на училищната мрежа. Без неговото решаване няма да има подобряване на качеството на обучението, но в същото време закриването на едно училище често означава и "закриване" на селището, в което е то. Да не говорим за това, че не може да има сериозно подобряване на учителския кадрови състав при тези обидно ниски заплати на учителите на фона на отговорността, която те носят пред нацията.
- Министерството на образованието и науката обмисля идеята от ВУЗ да бъдат отстранявани т.нар. вечни студенти. Одобрявате ли санкциите, които се предвиждат? Какво друго трябва да се направи според вас, за да бъде решен този проблем?
- Разбира се, че одобрявам такова намерение. Знаете ли, че по сегашния закон един студент по никакъв начин не може да загуби студентските си права. Може да прекъсва, да бъде отстраняван, но той си остава на практика студент и след тези санкции. Самите мерки обаче, които МОН предлага, макар и правилни, са формулирани с пожелателен характер. Трябва да се конкретизират всички възможни варианти, при които се губят студентските права, както и да се определят конкретни срокове на продължителността на прекъсванията, на следването и на дипломирането и др. Например по слаб успех да има право само на едно прекъсване, а при второто прекъсване да губи студентски права; защитата на дипломната работа или държавния изпит да става най-късно до една година след семестриалното завършване, след което това право да се губи и т.н.
Източник: в. Стандарт
20-04-2006

