Та- голяма ли е голямата любов и има ли по-голяма от най-голямата?Нещастна или щастлива е голямата любов, защото
1. ако е голяма не трябва ли да е изпълнена с щастие, безгрижно лентяйство и обичане
2.ако е голяма- то задължително трябва да агонизира, да се мъчи,а едновременно с това да завърши с фатален край.
И двете са възможни. Каквото ти се падне, такова.
Подходящата любов- от женска гледна точка- не говорим за материално подходящата любов, а за кроткия мъж, с когото , честно да си кажем е егати скуката, който обаче ни гледа в очите, това е мъжът подходящ за създаване на семейство, защото е отговорен, сериозен и ни обича повече отколкото ние него?
Всеки мъж може да е див, всеки може и да е кротък. Зависи с коя жена е. Ако тя го прави скучен, кротък и безинтересен - вината е нейна. Да вземем например Шон от "Клънци/срежи" - в първите сезони той е семеен мъж, примерен съпруг, баща, не лъже, не изневерява. Общо взето пълния загубеняк. Но когато се разделя с Джулия, той среща други жени, които го карат да покаже дивата си страна - сватба във Вегас, друсане, секс с малолетна, живот на ръба, оргии, алкохолизъм... Което ме кара да мисля, че всяка жена си моделира мъжа, пък ако не е доволна, проблемът е изцяло в нея.
Мислите ли , че до момента сте изживяли голямата си любов , или тя те първа ви предстои и не е ли тъжно , че след като голямата любов мине през нас, трябва да се примирим с подходящата и да сме нещастни(защото не обичаме силно "подходящия"), но сме подсигурени със сигурно рамо до нас?
Уж си бг филология, пък пишеш "тепърва" като 2 думи. Сигурно на изпити си с пищови, а?
Има 2 типа следлюбовни връзки - връзка тип "Не искам да съм сама" или самота тип "6иб7м се с всеки". И в двата случая няма любов, няма чувства, но от жената зависи да избере, коя нейна нужда е по-важна - "да си има някого до нея като рамо" или да си има някого във нея като <био-дилдо>". Предполагам си е до характера на жената да избере, кво да прави до следващото влюбване. Ако то не дойде, тогава изборът остава до края.
Трансформира ли се голямата любов в подходяща , в даден момент, или "такова животно нема" и изобщо стана много объркано, но който иска да си поразнищим темата да се включи..
Енергията се трансформира, имаме физици у форома, те ще обяснят. Любовта е чувство, то не се трансформира. Ако начина, по който гледаш на "гажиту" се промени, проблемът явно е вътре тв душевните потребности. Защото 99% от промените в това гледище се дължат на този, който си променя гледището, а не на "гажиту". Значи в него се променят идеалите му, желанията му и прочее. И за това има проста причина - има друг субект (къде реален, къде имагинерен), който да е по-привлекателен. Дори самата идея, че "гажиту" веке не е същия, говори, че "гажиту" вече не отговаря на въжделенията. Аз си го обяснявам с идеята, че при хората понякога им писва от тва което имат и си мислят, че могат повече. Но е доказано, че обикновенно следващия избор за "гажи" е дори по-надоле...
Те тава е.... мерси за тва, че копнахте тема от тийн-проблем, бяхме го забравили него сайт...
Няма ли връзки в които се оставяш да бъдеш обичан, но не обичаш и грам толкова силно колкото отсрещния..
Но има интересни гледни точки до тук.
И колкото да ти се иска- темата не е от този сайт, който явно ти ама извъобще не си забравил 
