Снощи си легнах към дванайсет и половина, обаче хич не ми се спеше и затова се въртях насам-натам. По едно време се обръщам към стената и мервам нещо черно на белия тапет. Грабвам си телефона и като светнах...гадна, зловеща буболечка стоеше неподвижна на една педя от мен

.
Естествено веднага се паниьосах, но въпреки това събрах сили и събудих майка ми без да пищя (

). Тя, въпреки че беше уморена, грабна някаква хартийка и тръгна на смаже гнусното нещо... То обаче се сети да помърдне в най-неподходящия момент и избяга с неописуема скорост.
На майка ми явно не й се занимаваше и просто ми каза да си лягам, защото нямало страшно

(то така е лесно да се казва, като не те е страх)
И аз какво да направя, легнах си, ама все още бях напълно откачила, затова се опаковах отвсякъде със завивката, оставих си само пролука за дишане.

После не знам как съм заспала, като се има впредвид, че постоянно си въобразявах, че гадината ме лази
Даже и сега имам чувството, че хиляди буболечи очи ме наблюдават от тъмните ъгълчета на стаята. Само кафето ме дели от това да звънна на 112
