svetlio.varna
Има ли нещо, което би променила в себе си намига, ако можеше? - Има и са доста нещата. Не само от външния ми вид, ами и от характера. Най-вече бих си пооправила фейса и бих се направила по-малко избухлива
Мислиш ли занапред в бъдещето и колко точно (месец, година, две, десет, планувала си всичко до старини...)? - Мисля за мнооого далечното бъдеще, но това, което съм си намислила не е задължително да стане. Нямам някаква точно определена схема, по която искам да водя живота си. Най-вече мисля от сесия за сесия, май
А кой е най-вълнуващият момент от ХП сюжета за теб? - Ох... тук ме затрудни. Мился, че е още в първата книга, когато Хари разбира, че е магьосник и се потапя в света на магията. Такава промяна е доста вълнуваща и готина. Хари Потър не може да те развълнува само с едно нещо обаче. Всяка една от книгите ме е трогвала. Беше много емоционално и в петата част, когато отидоха в Министерството, за да спасят уж Сириус - това беше и тъжно. И разбира се - най-тъжното - когато умря Дъмбълдор.
Шляеш ли се често без посока? - Не, винаги си намислям първо къде точно да отида.
Лазят ли ти често по нервите някакви хора и какво правиш в тези случаи? - Ежедневно, най-вече колегите от другото уни. Какво правя - мрънкам
Има ли нещо според теб, което се е променило във форума (или във форумците) откакто се регистрира досега? - Със сигурност се е. Аз се регистрирах 2008, но чак покрай кандидатстудентските започнах да пиша 2010. Преди ми се струваше по-пълен форума, може би защото в КСК постоянно пишеше някой и имах винаги по няколко нови теми да изчета. Сега нещата са на приливи и отливи - ту има радвижване, ту никой ама никой не пише. За мен това е промяната, иначе друго не мога да определя.
Дължиш ли нещо на някого, в смисъл някой да е направил без повод (и без да е влюбен в теб) за теб нещо значимо, или хората по принцип не правят такива жестове (близки приятели, роднини и гаджета не се броят)? - Сигурно дължа, не е рядкост хората (поне тези около мен) да правят такива жестове. Но по-често аз ги правя така че везните май са наклонени към мен. Но не очаквам нищо от никого. Тия отношения не работят така. Един ден можеш да направиш две хубави неща за някого, а той за теб нищо и след години той да направи пет такива за теб. Няма нужда да има някакъв баланс. Разбира се, ако нещата стигнат до крайност е ясна работата, но все пак
Есен, зима, пролет или лято и защо? - Лято. Харесвам и есента, и пролетта. Най-малко харесвам зимата. Преди харесвах лятото, защото не ми се налагаше да ходя на училище. Сега още го харесвам, защото е топлина, има слънце (<3), мога да се обличам с някакви леки дрехи и да не нося ботуши, шалове, шапки, барабар с цялата покъщнина, която мъкна ежедневно със себе си. Лятото има моренце. Лятото хората са по-щастливи заради слънцето. Лятото София е по-празна, парковете са страхотни, а разходките в планината могат да ме заредят за един месец напред с положителна енергия.
Вярваш ли е в нещо, в което никой друг твой познат не вярва? - Сега като се замисля, преди мислех, че имам духове в стаята си, но всички ме спукаха от подигравки тогава

Мисля, че не.
Има ли нещо, което искаш да промениш у форума? - Отговорих май по-нагоре. Бих направила потребителите по-активни
За финал, как виждаш форумците след 5 години: опиши ги в поне един аспект - професионален, личен, любовен, etc., може за различните форумци да използваш различен аспект на развитие - за един професия, за друг за кого ще се ожени, за трети къде ще живее, за четвърти какво ще е постигнал, ала-бала такива неща. Ако въпросът ти се струва тъп, може вместо това да споделиш кое е най-незабравимото място на което си била?
- Ще направя и твойта задачка, но след малко ще излизам, така че всичките сравнения (остана ми едно на Вяра и едно на Силви) ще ги направя тия дни
Най-незабравимото място... Едното е Будапеща, другото е остров Капри, Италия, третото е остров Корфу, Гърция. Будапеща е най-красивият крад, в който съм била и ме очарова страшно много. Бих се върнала за по-дълго да го разгледам до най-малката кокетна уличка. Капри е остров близо до Неапол и е зашеметяващо просто. Мъничък е, но е разкошен. Имах късмета да отида там през пролетта, когато всичко беше цъфнало. Успяхме да открием и един уникален плаж на едни скали, където водата беше кристално чиста и се виждаха всички рибки и красоти в нея. Мястото е уникално, съжалявам, че не бях по-голяма, когато отидох там, за да успея да осъзная всичките прекрасни работи на това място

За Корфу важи горе-долу същото, но там не успяхме да ходим на плаж на морето, защото беше доста хладно. Като бях там ни бяха казали да отидем на един бар, откъдето се виждало как залязва слънцето. Беше много красиво, защото слънцето залезе точно зад един остров на хоризонта, а отстрани бяха скали с много красиви цветя и имаше даже трева май. Мога да потърся снимка да покажа.

Сега се сещам и да добавя Етъра. Като отидох там щях да полудея. Такъв разкош - всяко едно малко детайлче успя да ме грабне. Бих ходила там всеки ден. Иска ми се да отида пак скоро, но когато не вали, защото като бях валеше дъжд и не успях да си подивея достатъчно

Исках да влезна във всяко магазинче и да разгледам всяка красотичка. Просто е прекрасно
