Любима лирика

[Мила]

Почакай, слънце
Дора Габе

Почакай, слънце,
аз не съм готова
за следващата нощ -
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си,
за да й давам право на почивка.
Току-що се найчих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им,
а ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден!
Почакай, слънце!

[menina.do.mar]

Морето

Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.

Решил съм през юли да го взема на плажа,
и „Гледай морето!“, така ще му кажа.

Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,

защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!


Бездомният

Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,

в чакалнята влиза, без много да тропа,
и ляга и спи между двата вързопа.

Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?

А той не пътува ни нощем, ни с влака —
пътува той денем на двата си крака,

пътува, пътува с молбата си стара
и все не намира за себе си гара,

и все не намира ни хляб, нито къща
и пак се завръща в чакалнята съща,

и влак щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,

зове го и казва: „Честито, човече!
Ти място намери! Ти работиш вече!“

Пазачо, смили се над нуждата чужда,
недей го събужда, недей го събужда!

И двете са на Джани Родари, в превод на Валери Петров.

[menina.do.mar]

В този късен час - малко бразилска поезия.

A mulher que passa

Meu Deus, eu quero a mulher que passa
Seu dorso frio é um campo de lírios
Tem sete cores nos seus cabelos
Sete esperanças na boca fresca!
Oh! como és linda, mulher que passas
Que me sacias e suplicias
Dentro das noites, dentro dos dias!

Teus sentimentos são poesia
Teus sofrimentos, melancolia.
Teus pelos leves são relva boa
Fresca e macia.
Teus belos braços são cisnes mansos
Longe das vozes da ventania.

Meu Deus, eu quero a mulher que passa!

Como te adoro, mulher que passas
Que vens e passas, que me sacias
Dentro das noites, dentro dos dias!
Por que me faltas, se te procuro?
Por que me odeias quando te juro
Que te perdia se me encontravas
E me concontrava se te perdias?

Por que não voltas, mulher que passas?
Por que não enches a minha vida?
Por que não voltas, mulher querida
Sempre perdida, nunca encontrada?
Por que não voltas à minha vida
Para o que sofro não ser desgraça?

Meu Deus, eu quero a mulher que passa!
Eu quero-a agora, sem mais demora
A minha amada mulher que passa!

Que fica e passa, que pacífica
Que é tanto pura como devassa
Que bóia leve como a cortiça
E tem raízes como a fumaça.

Ето и превод:

Жената, която отминава

Господи, та аз обичам жената, която отминава!
Хладният й гръб е поле с перуники,
косите й са седемцветни,
по устните свежи носи седем надежди!

О, колко си красива, жена, която отминаваш!
Която ме засищаш и измъчваш
в нощите и дните!

Твоите чувства са поезия,
а страданията ти - меланхолия,
косите ти леки са като тревите свежи и нежни.
Ръцете ти красиви са кротки лебеди,
далеч от гласовете на ветровете.

Господи, та аз обичам жената, която отминава!

Как те обожавам, жена, която отминаваш,
която идваш, отминаваш и насищаш
нощите и дните ми!
Защо ми се изплъзваш, щом те търся?
Защо ме мразиш, щом ти се кълна,
че те изгубвах, ако ме намираше,
и се намирах, ако се изгубваше?

Защо не се върнеш, жена, която отминаваш?
Защо не изпълниш моя живот?
Защо не се върнеш, жена обичана?
Винаги изгубвана, никога намирана?
Защо не се върнеш в живота ми,
та да свърши моето страдание?

Господи, та аз обичам жената, която отминава!
Искам я сега и незабавно
любимата жена, която отминава!

Която остава, отминава и омиротворява,
толкоз чиста, колкото безсрамна,
и толкоз лека, сякаш е от корк,
а корените й са сякаш дим.

[Мила]

Менина, благодаря Кажи автор!

[menina.do.mar]

Радвам се, че ти е харесало. Това е на Vinícius De Moraes.
После може да пусна още нещичко. :Р

[Мила]

Аз съм много незапозната и все пак фен на бразилската литература, така че споделяй на воля!

[menina.do.mar]

Това специално за Мила:

As sem-razões do amor

Eu te amo porque te amo,
Não precisas ser amante,
e nem sempre sabes sê-lo.
Eu te amo porque te amo.
Amor é estado de graça
e com amor não se paga.

Amor é dado de graça,
é semeado no vento,
na cachoeira, no eclipse.
Amor foge a dicionários
e a regulamentos vários.

Eu te amo porque não amo
bastante ou demais a mim.
Porque amor não se troca,
não se conjuga nem se ama.
Porque amor é amor a nada,
feliz e forte em si mesmo.

Amor é primo da morte,
e da morte vencedor,
por mais que o matem (e matam)
a cada instante de amor.


Безразсъдностите на любовта

Обичам те, защото те обичам,
не е нужно да си любовница,
и невинаги умееш го.
Обичам те, защото те обичам.
Любовта е състояние на благодат
и с любов не се заплаща.

Любовта се дава даром,
разпръсквана от вятъра,
от водопада, от еклипса.
Любовта изплъзва се от речници
и разните му правилници.

Обичам те, защото не обичам
достатъчно или пък прекалено мене си.
Защото любовта не се разменя,
не се впряга, нито се обича.
Защото любовта е да обичаш нищото,
щастлива и силна е сама по себе си.

Любовта е братовчедка на смъртта,
и над смъртта е победителка,
колкото и да убиват любовта (и я убиват)
всеки миг чрез любов.

[Мила]

Да се изкачиш
Пабло Неруда

Да се изкачиш в небето
са потребни две крила,
една цигулка,
толкова неща,
без да ги пресмятам, без да бъдат назовани,
потвърдени с поглед дълъг и спокоен,
с надпис върху шиповете на бадема,
с буквите заглавни сутрин на тревата.

[Мила]

Прозорец, книга и петно от слънце.
Той се отваря към отсрещните прозорци,
отдето сродни същества ме гледат,
а книгата - към други книги.
И ти -
кръпка от злато, дрипа топлинка,
която ме докосваш -
................................разтвори се
сред гейзерите от слънца.

Миглена Николчина

[Boleyn]

Хубаво е всичко да свършва навреме –

Да напуснеш рано огнището,

Преди огънят да е станал на пепел;

От трапезата да станеш рано –

За да не събираш после трохите;

И да отвърнеш очи,

Преди другите очи да изстинат.

Не обичам да гледам сухи цветя

И празни чаши…

Не ме докосвай никога без обич.



Станка Пенчева

[Мила]

За русите жени
На А., брюнетка

Започвам с русите жени
в тях има лекота
в тях има празненство
подобно чели Пастернак
подобно Бърнс
подобно свещ
и пламък жълт
подобно житено поле
подобно ръж
и аз спасител там
и аз жетвар

на русите жени

описвам ги по памет
в тях има сантимент
в тях има цветни
филми има шлагер
червило в повече и бемка
в тях има Ах
дошло естествено
в тях има естество
в тях има мир
сълзите им са леки
стеарин
сълзите им са Yellow Submarine
в сълзите им не вярват

на русите жени

[reckless]

Жак Превер, който на български не звучи толкова хубаво, колкото на френски, но все пак:

Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров

Букетът
Какво правиш, малко момиченце,
с тези току-що набрани цветя?
Какво правиш мила девойко,
с тези цветя, с тези съхнещи цветя?
Какво правиш, красива невесто,
с тези цветя, които вече увяхват?
Какво правиш, бедна старице,
с тези отдавна мъртви цветя?
— Победителя чакам.

Превод: Веселин Ханчев

Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод: Румяна Л. Станчева

Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.

Превод: Веселин Ханчев

и всичките му останали <3

[Boleyn]

"Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове."

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.

Да напиша например: "Нощта е съсипана
и сини звезди трептят в далечината."

Нощният вятър се завърта в небето и пее.

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.
Аз я обичах и понякога тя ме обичаше също.

В нощи като тази я държах в ръцете си.
Целувах я отново и отново под безкрайното небе.

Тя ме обичаше, понякога я обичах и аз.
Как да не обича някой великолепните й тихи очи.

Тази нощ мога да напиша най-тъжните редове.
Да мисля, че вече не е моя. Да чувствам, че съм я загубил.

Да чувам необятната нощ, още по-необятна без нея.
А стиховете падат в душата като роса на тревата.

Какво значение има, че моята любов не можа да я задържи.
Нощта е съсипана и тя не е с мен.

Това е всичко. В далечината някой пее. В далечината.
Душата ми е неудоволетворена от това, че я загуби.

Погледът ми я търси, сякаш да отиде при нея.
Сърцето ми я търси, а тя не е с мен.

Същата нощ избелява същите дървета.
Ние. Ние вече не сме същите.

Вече не я обичам, това е сигурно, но как я обичах само!
Гласът ми се опита да открие вятъра, за да докосне слуха и.

На друг. Тя ще бъде на друг. Както моите целувки преди.
Нейният глас. Нейното светло тяло. Нейните бездънни очи.

Вече не я обичам, това е сигурно, но може би я обичам.
Любовта е кратка, забравянето дълго.

Тъй като в нощи като тази я държах в ръцете си,
душата ми е неудоволетворена от това, че я загуби.

Дори това да е последната болка, която ме кара да търпя
и тези да са последните стихове, които пиша за нея.

Пабло Неруда

[Jamesmagno]

Е мерси.

[Boleyn]

Пабло Неруда - Обичам те

Обичам те някак необяснимо, всъщност неизразимо, по начин противоречив.
Обичам те с многобройните си нагласи на духа,
които променят състоянието си непрекъснато,
Заради... но ти вече знаеш – времето, животът, смъртта...
Обичам те в един свят, който ми е непонятен,
сред хора, за които оставам неразбран,
с противоречията на душата си, с нелогичните си постъпки,
с фаталността на съдбата, с прикритостта на желанието,
с двусмислеността на извършеното.
Дори, когато ти казвам, че не те обичам, те обичам.
Дори когато те мамя, не те мамя.
Всъщност най-съкровеният ми подтик е
да се опитам да те обичам по-добре.
Обичам те неразумно, несъзнателно, необмислено,
стихийно, инстинктивно, импулсивно, ирационално.
Всъщност нямам логични аргументи, нито дори импровизирани,
за да обоснова тази любов, която чувствам към теб,
която избликна мистериозно от нищото,
която не промени магически нищо, но чудно как,
малко по малко, някак успя да подобри най-лошото в мен.
Обичам те. Обичам те плътски, без мисъл,
от сърце, неразумно и с глава, загубила координация.
Обичам те необяснимо, без да се питам защо те обичам,
без да ме интересува защо те обичам,
без никакво съмнение защо те обичам.
Обичам те просто, защото те обичам.
Аз самият не знам защо те обичам.