Какво е човек?

[fak]

тва пък обаче е и доказателство, че начетени хора излизат и от НБУ..

[Kristo]

Кристославе, ако на всеки човек на Земята изведнъж едниовременно му поникне к*р на челото и изгуби способността си да работи с ръцете си, както и тази, да спазва норми, спираме ли да сме хора?

Да.
Има си биологична дефиниция, която разделя хората от другите видове - тя ни разделя от маймуните, от мутантите, от андроидите, от извънземните.

Най-простото и най-сложното обяснение за "що е човек" е биологичното. Философските обяснения не са доказуеми, не са вечни и не са възприети от всички. Затова не бива да се позоваваме на тях.

[Jamesmagno]

Кристославе, ако на всеки човек на Земята изведнъж едниовременно му поникне к*р на челото и изгуби способността си да работи с ръцете си, както и тази, да спазва норми, спираме ли да сме хора?

Да.

Интересно... Някой друг да мисли така? И защо?

[Smoking Mirror]

Аз не разбирам каква ти е драмата да приемеш на кристо биологичното определение. Пита, отговори ти се. Ако си имал предвид нещо по-различно, а не това, което си питал - кажи си, да си отговорим. Като задаваш толкова общи, философски и абстрактни въпроси е нормално да получаваш всякакви отговори.

[FightForFreedom]

Проблемът е че не знаем много за себе си.
Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека.
Правилният отговор е - не.
Защо? Защото правилното е от фактите да изведем дефиницията, а не обратното. А липсата на факти е очевидна. Нека само си зададем някои въпроси.
"Има ли душа? Какво е тя? Можем ли да мислим за човека без да мислим за душата му и без да правим огромна грешка? В смисъл, че ако мислим за тонколоните и разбираме от звук и възприятие, това не значи че разбираме смисъла на музиката. Затова много хора твърдят, че музиката е комбинация от мелодични, хармонични и ритмични звуци, предизвикващи приятност у човека. Това последното е съвсем непълно и дава по-скоро грешна представа, тъй като изтъква една "приятност" за основна цел на музиката. Всъщност няма дефиниция на приятност и не може да се каже, че има нещо общо между приятността на шоколада и тази на блуса. Но за музиката има много да се говори. Най-малкото тя води до лек транс и непрестанното ѝ слушане и изпълняване влияе на ума много по-сложно и дълбоко, отколкото яденето на шоколад. Първото и второто не може да са обединени от една и съща цел.
Идеята ми е, че ние не можем да си изясним добре целта дори на някои наши творения. Как по-скоро ще си изясним собствената си цел? А без да разбираме целта на едно нещо, как ще разберем него? Ако не знаеш целта на гаечния ключ, никога няма да разбереш какво е гаечен ключ!
Още по-лошо грешим, когато говорим за "щастие", сякаш то е едно и също нещо във всички случаи, в които го обсъждаме. Когато говорим за "щастие" всеки си говори за нещо там, но никой не говори за същото, за което говори и другият. Още по-тежко може да стане положението с въпроса "Какво е любовта? А какво ѝ е отношението към щастието?" И всеки ще види, че при дефинирането на "щастие" и "любов" няма да стигнем до единодушие. Възниква следващият логичен въпрос "Достатъчно еднакви ли са хората помежду си, за да говорим за "човека по принцип?""

[Kristo]

Гаечния ключ е ИНСТРУМЕНТ - някой може да не знае за кво се използва и как работи, но ако знае, че е инструмент, значи го е схванал тоя предмет.

Целта не определя предмета, човека и прочее. Бог няма цел, но всеки знае какво е Бог. Водата няма цел, но всеки знае, какво е вода.

Не мисля, че така може да се дефинира човек, като задаваме някакви въпроси за да го определим. Също и душата не е доказано, че съществува. А и някои да го докаже - как ще докаже, че всеки човек има душа или всяко животно няма?

"Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека." - да, нарича се науката антропология. Не ти ли хрумва, че щом има цяла наука, значи знанията за нея са достатъчни?

[Jamesmagno]

Аз не разбирам каква ти е драмата да приемеш на кристо биологичното определение. Пита, отговори ти се. Ако си имал предвид нещо по-различно, а не това, което си питал - кажи си, да си отговорим.

Приех го, де. И питах дали някой друг мисли така. Какво нередно има? Просто не съм съгласен, че е толкова просто.

"Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека." - да, нарича се науката антропология. Не ти ли хрумва, че щом има цяла наука, значи знанията за нея са достатъчни?

Не, Кристо, не е вярно. Какво изобщо значи "достатъчно" в науката?

[Kristo]

"Въпросът е имаме ли достатъчно стабилна основа от самопознание, за да създадем дефиниция за човека." - да, нарича се науката антропология. Не ти ли хрумва, че щом има цяла наука, значи знанията за нея са достатъчни?

Не, Кристо, не е вярно. Какво изобщо значи "достатъчно" в науката?

Достатъчно много познания, факти и прочее = толкова, че да могат да бъдат систематизирани като отделна наука, да са подредени по степени, да има под-научни сфери, които да изучават отделните въпроси в тази наука (като морфологична антропология) и да липсват дупки в тази маса знания и информация.

И ще изпреваря въпроса - къде съм го видял тва - с отговор "в науката с име Антропология".

Обратното - ако знанията са много малко и не могат да бъдат систематизирани и изучавани заедно в рамките на определена наука, то значи са НЕдостатъчни. Но в нашата конкретна тема това не е случаят - знания за човека има достатъчно - като се почне от еволюция, биологичните знания за организма му, история на човечеството, па дори и фън-факти за човека...

Ако те мързи да ги четеш, тва вече не е мой проблем, философствайте си с другия типец там и толкова...

[Blue Paradox]

Човек е проекция на собствената си човечност. Но когато се заговори за човечност автоматично се свързва с хуманност. Идва въпроса - Какво означава човек да е хуманен? Какво е хуманността сама по себе си?
Истината е, че човек е синтез от това което е, това, което иска да бъде и това, което трябва да бъде (т.нар. морални устойки, указващи какво трябва да прави човек, за да бъде добър и следователно - човек.) Проблемът идва от съотношението между тези три неща. Редица биха казали, че синхрон и пълен синтез е постижим, но не и за всеки. Това ме подсеща за репликата, която вирее сред обществото ни - "Всички сме хора". Някак си, основната идея, казвайки това е, че бидейки хора, сме способни да грешим и това е нормално. Не отричам, нито оспорвам това. Но това показва как макар приемайки това, че сме хора - способни да грешим, да нараняваме.. и т.н. , едновременно с това отхвърляме същността си и не искаме да я приемем.
Един парадокс е верен със сигурност - Човек едновременно е константа и променяща се "същност".(тази дума най-добре изразява, това, което искам да кажа.)

[lunatic_moon]

Докато разглеждах програмата за театър, попаднах на нещо много хубаво и вярно:

Най-голямата опасност за човека е самият човек. Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.

Човекът е безпощаден:
презря Ренесанса, охули Романтизма, изпрати на ешафода всички пророци и месии, и на края се самообяви за Бог.

Човекът е разрушителен:
отрече светиите, заключи църквите и възлюби диктаторите. Не в името на Бога, не пред очите на Бога, а в името и пред очите на Диктатора човекът се самообяви за свръхчовек, и каза: „Няма Бог.“.

Човекът е безмилостен:
заяви, че няма нужда от любовта, натика парцали в гърлото й и ги запали, a от пеплта възкреси сатириазиса. Забрави пола си и се затъркаля „в мазното легло на похотта, запарено от пот, порок, поквара.“

Човекът е кръвожаден:
колкото повечe кръв, толкова повече чувство за надмощие. Човешкият живот няма цена, човешкият живот е незначителен, сам човекът го обяви за такъв и размаха „кървавите знамена“ на изстъплението.

Човекът е коварен:
издигна в култ лъжата и интригата, приласка към себе си сплетните, и ги направи свои музи. Заяви, че мрази лъжата, но и че няма истина, и тогава се възцари полуистината. Няма нищо по-страшно от полуистината, но и няма нищо по-удобно за човека от нея.

Човекът е безпощаден, разрушителен, безмилостен, кръвожаден, коварен.

А някъде там, измежду стоманените лабиринти и мрачните галерии на човешката душа, някъде там, във влажното от кръв и сълзи подземие на Живота, такъв, какъвто го живеем, седи, и чака Любовта. Седи и чака, и не губи надежда.

Стайко Мурджев

Човекът е това, което иска да бъде.

[Jamesmagno]

липсват дупки в тази маса знания и информация.

...

O_O

'Nuf said.

[Kristo]

липсват дупки в тази маса знания и информация.

...

O_O

'Nuf said.

Да.
Всички така казват, като нямат кво да кажат. Не съм учуден.

[Jamesmagno]

Не мога да разбера дали тролваш или просто не си чел повече от един текст, свързан с антропология...

[Bragi]

Нещо все не мога да вляза в настроение за тези размишления, но пък съм готов на всичко за да избегна ученето

Пък и вече казах, че ще се включа

Та т'ва, което мисля по въпроса е следното:

Има два начина по които се определя човек - как сам се определя и как го определя обществото

Втория е резултат от т'ва как човек се вписва в очакванията му, как взаимодейства с останалите му членове и изградени норми и пр. шит, в който не ми се задълбава

Първия е много по-важен и по-сложен - замесени са целите, желанията, мечтите, характера
Току що открих, че и в него не ми се задълбава така че толкова

[geribo]

Както един духовен човек казва: "Човекът е единството между мъжа и жената, когато са заедно!"