Философски въпрос за живота

[Мила]

Така, първо да обясня защо темата е тук. Темата е тук, защото Хоби и забавления се очертава като ... клюкарник, спам и несериозен раздел, а тук обсъждаме сериозните теми от живота, вселената и всичко останало.

Та, роден след две-три чаши вино и обсъждане на важни житейски решения, появи се въпросът:
По-добре ли е да имаш шитава цел, отколкото да нямаш цел изобщо?

[Търговецът на кристал]

Дефинирай "шитава". Ако е световно господство, съчетано с изтребване на евреи и жирафи, вероятно по-скоро не. Ако обаче не вреди на другите, а по-скоро я виждат като лишена от смисъл/безперспективна и прочее, тогава категорично да. Стремежът към нещо градивно (то и за Хитлер действията му са имали градивен смисъл, но се надявам, че ме разбирате) води човека напред и му помага да се развива и усъвършенства, дори ако уменията, които развива и усъвършенства, са полезни единствено и само на него и дори ако само и единствено той вижда смисъл в усилията си.

Добре е, когато усилията са насочени - иначе само се пилее енергия. За мен всичко е въпрос на лично удовлетворение, без да плащам данък "обществено мнение". Като тръгна да мра, няма да ми пука дали целта ми е била "шитава" - ако обаче си дам сметка, че не съм имала такава, бас ловя, че чувството ще е много неприятно. Без шанс за поправка.

[MidwinterSun]

По-добре е, да. Като имаш шитава цел, поне преследваш нещо, стремиш се към нещо. Пък времето ще си мине, ти ще поумнееш, ще осъзнаеш досегашната си глупост и ще се преореантираш.
Докато ако нямаш никаква цел изобщо... просто се носиш по течението... нямаш стимул, нямаш визия за бъдещето... нямаш нищо, а още по-лошото е, че трудно нещо ще те накара да ги проимаш. Мързелът не се лекува никак лесно.

[Kristo]

Няма шитави цели, има шитави хора...

[Мила]

Мама му стара!

[fak]

нещо виното ми дойде в късо!

[fluffy cloud]

Липсата на цел е в разрез с човешката природа, която изначално все се стреми към нещо. Така че като нямаш цел практически се обръщаш срещу себе си и се чувстваш кофти от това, някой път дори без да разбираш, че това е причината. Така че - к'ва да е, ама цел да има.

[Мила]

Мхм,аз пък съм доста на обратно мнение.
Шитавата цел те разсейва. Когато се съсредоточиш върху нея пропускаш възможности, които биха могли да те отведат до нещо ценно и истинско.

[Faith_no_more]

Пред идеята за шитава цел и никаква цел, предпочитам шитавата. Така поне има какво да преследваш, а не да се носиш по течението...

[fluffy cloud]

Което ценно и истинско нещо, Мила, ако не си си го поставил за цел, ще разбереш, че е такова доста след това. И къде е ползата? Пък и човек не трябва да се вманиачава в преследването на целите си до степен да не забелязва какво се случва около него и да не може да ги коригира. Което обаче не значи да няма цел.

[Търговецът на кристал]

Ама, Мила, те целите подлежат на преформулиране и преориентиране - не е речено, че като имаш дадена цел, си обвързан с преследването й доживот. Но поне имаш нещо, към което се стремиш; някакъв стимул - а това възпитава редица качества, които биха били от полза, когато онази, другата Цел (Ангеле, намиг ) се появи.
Ти съвсем подценяваш хората - не сме съвсем коне с капаци.

[Мила]

Всички знаете, че колкото и да си говорим, нещата в живота стоят по друг начин. И много често, когато си наумим, че имаме цел или дори Цел, дори да съзнаваме, че не е най-добрата възможна, се придържаме към нея, защото... защото ако я изоставим, за да потърсим нещо по-добро, ще ни излезе репутация на хора, които изоставят целите си.

Аз пък смятам, че известно време по течението, своеобразен рестарт дори е доста по-полезен, отколкото преследването на заблуди, били те доброволно избрани или насила насадени.

[fluffy cloud]

защото... защото ако я изоставим, за да потърсим нещо по-добро, ще ни излезе репутация на хора, които изоставят целите си.

Това го правят хората, на които им пука нездравословно много какво мислят другите. Иначе, имаш си глава, животът си е твой, ако решиш, че трябва да смениш посоката му, това си е твоя работа . Но посока, разбирай цел, трябва да има.

[Търговецът на кристал]

А, Мила, ама аз като имам цел, да не я диктувам да ми я изчукат на каменни плочи, или да я обявява глашатай на площада? Действаш си бавно и сигурно, пък нека другите мислят, каквото си щат.

Иначе си права, че нещата в живота невинаги се случват по начина, по който ги искаме/сме ги планирали (справка: "Докато ти спеше" - знам, че го харесваш). Но и като човек, който се е носил сигурно година-две по течението с цели, отложени във времето, мога да ти кажа, че предпочитам ако щеш и дребен тунинг, но не и пълно оставяне на течението. Оставя някакво празно усещане. За рестарта - подкрепям с две ръце. Необходим е.

[Kristo]

Знаете ли какво е наказанието в Древна Гърция за жени, които философстват? (било е позволено само на мъже)