Определено "Кожата, в която живея" е един от десетте филма на 2011 г. Със сигурност най-стегнатият филм на Алмодовар, който съм гледал. Преди да го направя се чудех защо е избрал Бандерас, когото не мога да понасям, вместо можещия всичко Бардем, но сега съм убеден, че едва ли има по-подходящ от Бандерас за тази роля. Саундтракът наистина е страшен, както естествено и Елена Аная
всичко в този филм е "СТРАШНО"
Много добър и без грешка. Всяка дума си е на мястото, всеки кадър и всеки звук. Такова съвършенство
FloWersOfEviL написа:Ми не знам, ма от тоя трейлър нищо не става ясно.
няма смисъл да го гледаш ако знаеш и на 1% за кво става въпрос.
Специално този филм трябва да се гледа без да имаш идея за кво става въпрос.
Брилянтен. Аз отидох с нагласата да гледам In time, но нямаше прожекция и трябваше да избирам между здрач и кожата, в която живея.
Избрах втория и не съжалявам. Жесток е
Не беше лош, наистина. Аз отидох доста предубедена и очаквах, че ще е доста по-кофти филм. А той си се оказа съвсем интересен и увлекателен (поне според мен, де).
Аз позагледах за милион и първи път "Терминалът" снощи, че го даваха по някоя от Нови-те. Ама само малко, де, че и без това го знам наизуст.
Айде. Да напълним тая страничка, и пускам новата тема.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Ей тук се съгласих одма. Жестока е, налиииии... И продължавай с другите филми на Торнаторе - не може да не ти харесат. Сериозно - нали ти беше казал, че не си гледал "Ново кино "Парадизо"? Да се поправи - макар и без Белучи!
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
"The skin I live in". През цялото време бях ей така , особено, когато малко по-рано от повечето хора зацепих коя е Вера.
Брутален, отвратителен, но определено велик филм.
Яя, иначе аз наскоро гледах "Ново кино "Парадизо" и почти щях да се разплача на финалната сцена. Много красив филм, въпреки че ме остави със смесени чувства и не съм сигурна дали ми хареса изцяло (за разлика от "Малена", която си е култова).
Ми... аз избягвам да се доверявам на критиката, но този филм има безбожно високи оценки из всички възможни сайтове, в които се говори за кино. Не се ръководя от това - препоръча ми го приятел, на когото имам страхотно доверие за филми. И ревах напоително и с глас не само на последната сцена, ами на последните 45 минути.
Правя обаче 2 уговорки - едната е, че историята във филма разказва и една история от собствения ми живот и втората е, че задължително трябва да се гледа оригинала от 1988 година, а не продължението. Оф, как да обясня, без да пусна спойлър... ако не знаете кой вариант сте гледали, в оригинала, за който говоря аз, Елена не е показана като възрастна. Остава само в историята на Тото.
И... мдаааа... без бой си признавам, че повечето си любими филми съм ги гледала по 5-6-10 пъти (сериозно, "Да бъдеш Джулия" и "Терминалът" са сред тях), но тоя просто не мога да го пусна пак. Гледала съм го веднъж и половина - втория път го пуснах на майка ми и като дойде сцената със заминаването на Тото, влязох в банята, за да не ревна пак. И - много удобно - се къпах близо час).
Фак е права, де - по-добре да подходиш с ниски очаквания, но - отново според познатите ми сайтове - този филм е със значително по-висок рейтинг от "Малена". Разбира се, зависи дали ще намериш история като за себе си в него и да не се подвеждаш по трейлъра. Недей, сериозно! Това е прекрасен пример за трейлър, който няма нищо, ама нищо, нищо общо с онова, за което разказва филмът.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..." В края на ноември
Моника Белучи е едно от най-изящните и красиви същества на планетата. Тя открай време е идеалът ми за женственост.
Разни руси мастии тип "Памела" до нея изглеждат като санитарни силиконови уплътнители.
А "Малена" е страхотен филм, аз първо гледах американската версия (която е по-окастрена в сравнение с италианската), но която и от двете да гледаш, филмът е като удар в гърдите.
Последно гледах "Джак и Джил" и се скъсах от смях, както и цялата зала. Само не разбрах как Ал Пачино се е навил да участва в подобно нещо.
"We are all in the gutter, but some of us are looking at the stars..."
, особено, когато малко по-рано от повечето хора зацепих коя е Вера. 
