Аз пък винаги съм ти асоциирала ника с Лив Тайлър. А то какво излезе накрая - Ливърпул.
В този ред на мисли:
1. Защо избра точно този отбор? Когато започнах сериозно да следя английския футбол, Жерар Улие прекарваше последните си дни като наставник на Ливърпул. Отборът не беше в блестяща форма, впоследсвтие се появи Бенитес и т.н. и т.н. (пак започнах да се впускам в подробности
) Просто ми беше интересно да наблюдавам как мърсисайдците се съвземат постепенно и поемат по пътя към върха. Следват класическите истории с финала на ШЛ през 2005, стабилната игра и така. Общо взето се получи съвсем спонтанно, не съм избирала. 
2. Кой е мачът, който никога няма да забравиш? Тук отново ще заговоря за Шампионската лига. Втората среща на четвъртфиналите с/у Челси през 2009. Тогава падна толкова реване, че не беше истина. Яд ме беше затова, че и двата отбора бяха много добри (естествено, че играта на Ливърпул беше несравнима
), беше адското зрелище, но въпреки това паднахме. Толкова се бях въодушевила по едно време, че от скачане и емоции без малко да си счупя ръката. Друга велика среща беше и мачът с Арсенал през същата година (мисля че след седмица-две след загубата от Челси-това го казвам, защото дати не помня), но този път в Премиършип. 3. Колко точно се прецака Челси, закупувайки Фернандо Торес?
Според мен е рано, а и трудно да се даде точен отговор в момента. Но очакванията бяха големи, нормално е да има и разочарования. Признавам, че вече не ме е яд за трансфера, защото и Торес, и Челси се прецакаха еднакво. Но нека да не омаловажаваме факта, че Торес все пак отбеляза някой друг гол. 
Даже успях да стресна майка ми. 
Ако не си съгласен, веднага те описвам с друга. 
