Кога да сложим край

[Bragi]

Е, т'ва е - слагаш началото няколко пъти и накрая го слагаш и като за финал и продължаваш нататък

И след като си изтърсих простотията за деня мога спокойно да си легна - лека вечер

[fak]

Kогато тъпото копеле изчезне за два дни, в които дори не си вдига телефона, след което се изтръси пред теб и с малоумна усмивка ти каже - ''Здрасти''.. Още повече ако тоя номер ти го върти за втори път..

[Kristo]

И ти бързаш да заподозреш, че е бил по мотелите с друга?

[Etiainen]

Не, просто би било по-уместно след такова изчезване поне да каже нещо от сорта на "сори че не си вдигах телефона, еди кво си.."

[Crippled Alice]

Сългасна съм, но би ли било толкова уместно човек да прекрати връзката веднага? Ако обичаш човека и искаш да си с него ще изслушаш историята му (или ще го накараш да обясни за какво става дума) и ще си прецениш дали можеш да му простиш. Такива внезапни отсвирвания мен лично много ме дразнят - всеки заслужава да даде обяснения за действията си, преди другият да му каже "не искам да слушам повече".

[Търговецът на кристал]

А, ще го слушаш... Не бе, съгласна съм, още повече, че 2 дни са си нищо - можеше да е примерно месец, нали? - но е тъпо да не намери начин да ти каже, че нещо (не) се случва, да те види жива ли си и прочее. Телефони, мейл, Скайп, фейс, пощенски гълъб - ако има желание, винаги има и начин. Освен ако нещо не се е прецакало генерално, но той тогава няма да ти се изтъпани настреща и да ти каже "Здрасти", ами и ще пробва да разкаже какво е станало. Пък и не си представям ситуация, в която той ти казва: "Здрасти", ти му отговаряш: "Ай сиктир бе, тъпо копеле такова." и си тръгваш. Обикновено има някакъв разговор, в който се изяснява кое-как и защо. И ако аргументите му издишат, или е драснал без предупреждение и обяснение (че и без желание за такова) за някакъв чутовен период от време в който ти, не дай Боже, си имала нужда от него - червен картон и чао.

Ама, Фак, дай наистина по-ясно - директно ли го отряза, или му даде възможност да обясни?

[fak]

Историята е тъпа.., щоот главните герои са олигофрени


само за изневяра не си помислих всъщност...

Обясненията ги получих след първия път, в който се скри (по негови думи си почивал) - той имал нужда от своето лично пространство.. на което аз се изсмях, щото прозвуча все едно го преследвам дори до кенефа.. верно съм властна, но в никакъв случай не съм обсебваща.. (в смисъл - силно държа на изобилие от време през деня, прекарано само и единствено със себе си, без вмешателство отнякъде) абе, откъдето и да го погледна - не съм досадна.
и като казвам, че не благоволи дори да ми се обади, имам предвид и че не си е вдигал телефона... първия път се уплаших, че нещо се е случило, но следващия път надделя гневът.. и след 'здрасти'-то последва огън и жупел от моя страна..
Не мога да приема някой да се държи така с мене, да показва демонстративно, че не ме уважава.. уважението е всичко, мама му стара...
(аре да не се тормозя още, че ми беше достатъчно с тоя ''синдром на мюнхаузен'' )

[Kristo]

Ако горния пост не ви е усмихнал, за мен вие сте мъртви отвътре!

Респект! (респектът е всичко, мама му стара)

пс: шанса да е кръшкал тръшкайки дюшеци с прошла е шашкаво шикозен

[Jamesmagno]

Време е да сложим край, когато сме оставили доброволно някой да се качи на главата ни, а той си обува планинарски обувки с дълбоки грайфери и ни прави трепанация с пикели, после една лоботомия по пътя към върха и най-горе забива знаменце - ако намери място между другите.

[alter ego]

Уоу, на никого не съм позволил дори да направи базов лагер по този път... Може и в това да е проблемът...

[ani_pasova]

Според мен това е вътрешно усещане, което не може да се обясни. Може би просто когато осъзнаеш, че това не е човекът за теб.