Протекционицъм означава да хрантутиш митничари от държавния бюджет с по-високи данъци, което намалява благосъстоянието и способността на гражданите ти да потребяват. Като пречиш на вноса, ти пречиш на своите граждани да се снабдяват с необходимите за тях стоки. Правиш им живота труден - на тях, на твоите граждани, а не дори на външните производители. С митничари не осигуряваш нищо друго, освен по-високи цени, повече корупция, повече регулация и повече дефицити в рамките на държавата си. НЕ стимулираш родното производство, а му позволяваш да остане на същото си ниво със скапаната си първобитна технология и разпространителска мрежа, като го пазиш от конкуренцията навън. Позволяваш му да мисли, че криворазбраният национализъм е по-готин от пазарните закони на търсенето и предлагането, и да остане неконкурентоспособен и прост.
По точка две - следващото, което ще поискаш от "държавата", е ако може тя да ги сади и гледа тия български домати. Като ти се ядат - ще си ги гледаш ти, или ще си ги купуваш от някой, който ги гледа и ги продава. Тия домати от Турция са пластмасови, защото се берат зелени още и са сорт, който не се разваля дълго време. Може дори да са консервен сорт. Нашите са по-вкусни. По това твърдение няма спор. Това, комбинирано с факта, че от Турция насам има пътни разходи, щеше да е напълно достатъчно на българския "производител" на хубави, еко домати без пластмаса, да завладее собствения си пазар и да забогатее, ако не беше идиот, ако знаеше, че неговата държава не му е длъжна и имаше акъла за 5 ст. да вземе кредит, да си купи коли и да разкарва домати до всички краища на България и на света, където се купуват вкусни и сладки еко домати. Българският производител реве от държавата си и заедно с това чака от нея. Това е проблемът, а не че тя не "дава" и не "пази".
Друг пример - луканка можеш да си купиш във всеки магазин и дори не е скъпа, а е вкусна. Това не е, защото държавата ти пречи на други държави да внасят луканка у нас, а защото у нас се произвежда достатъчно като брой и достатъчно качествена, за да се яде. Ако си купиш в магазина и се окаже по-скъпа и по-малко вкусна, е заради държавния стандарт, който уж пази домашните марки от сваляне на качеството.
Относно Наполеон - днес не живеем в същия свят и не виждам какъв повод за гордост е да държиш едни професионални мързеливци на издръжка на държавата. Парите, отново повтарям - могат да се дадат за образование или въобще да не се събират от гражданите. Отново привеждам държава за пример - Япония, в чиято конституция пише Article 9:
Aspiring sincerely to an international peace based on justice and order, the Japanese people forever renounce war as a sovereign right of the nation and the threat or use of force as means of settling international disputes. 2) In order to accomplish the aim of the preceding paragraph, land, sea, and air forces, as well as other war potential, will never be maintained.
Into the endless we ride... 
