Приятелство с бъдещата/я

[Търговецът на кристал]

Да де, ама в такива моменти няма значение какви са подбудите. Гледай сега... и двамата сте сингъл, знаете се от много време, кеф ви е заедно, разбирате се, споделяте си някакви глупости, пиянствали сте заедно и прочее. И в един прекрасен ден се появява някоя девойка, която ти харесва. Пробваш се да се видите няколко пъти - е, не си безумно и безнадеждно влюбен, но я харесваш и ти е любопитно как ще се развият нещата по-нататък. И твоята стара дружка изведнъж вижда в теб онова, което е видяло и новото момиче и решава, че има чуФстФа към тебе (да, това вероятно е продиктувано именно от егоизъм и от страх, че ще те загуби, или просто щото вече не си ъвейлъбъл, което пък си е и предизвикателство - т.е. носи бонус точки). И се намесва. Това, жените, можем да въртим адски курвенски номера, когато имаме стимула и мотивацията да го направим. Казвам го сериозно, не е като да не са се опитвали да ми погаждат такива.
И ти разбираш, че твоята стара дружка си пада по тебеееее... Хубаво де, ама това си е четка за егото на всекиго (ако мацката не е сред 5-те най-отблъскващи представителки на женския пол, за които се сещаш от раз). И какво излиза - ми хем я познаваш отлично, хем ти е хубаво/забавно/яко с нея, хем приказката върви и не е нужно тепърва да се чудиш к'во ще стане и дали ще стане, хем си пада по теб, хем не е и особено грозна. Е, защо да се хабиш да гониш дивото, щом питомното си ти е в кърпа вързано? Ако момчето не е наистина момче на място (пък вашите ангели са си слаби, лет'с фейс ит), онази се оказва в печеливша позиция много бързо.

В тоя ред на мисли, аз май съм го споменавала и тук - преди няколко години си говорихме с мой ужасно, ама ужасно добър приятел за някакви подобни глупости и аз съвсем сериозно (и на всеослушание) заявих, че когато си намери някое сериозно момиче и особено, ако тръгне да се жени, искам да ме хване, да ме завърже за един стол и... да ми пусне "Сватбата на най-добрия ми приятел". Щото аз нямам никакви мераци към него, но не знам дали не биха ми избили чивиите точно от чувство за собственост (и, най-вече, дали ще съумея да го различа от истинската емоция). Това, разбира се, е ако съм сингъл. В момента светът да се изпожени, няма да ми пука особено. Да не кажа и хич.

[Kristo]

А ти спомняш ли си, какво ти казах в темата за приятелството между жените и мъжете, преди 2,5г. в същия този раздел? Защото май сега излезе, че не е подходящо, да има такива приятелства, точно от мотива, който ти изтъкваш... Аз още тогава ти намекнах за такова развитие, ама ти къде се беше забляла...

Ето, направихме пълен форомен кръг на мисленето...

[Търговецът на кристал]

Не бе, гледай, аз продължавам да вярвам, че е възможно да има приятелство между мъж и жена - и, съответно, най-близките ми приятели са мъже (малка част от тях са и от този форум). Ама не съм тръгнала да ги разделям с приятелките им и не съм откачала, когато са си намирали такива. Но именно защото се нагледах на случаи, в които единият от двамата в такова приятелство превърта, съм му го казала това на въпросното другарче.
Факт е обаче, че мен жени-приятелки са ме прецаквали много, много, много повече от приятелите ми мъже. Факт е и че като изключим едно момиче, с което се знаем буквално от бебета, всички останали, на които имам доверие и знам, че мога да разчитам, са мъже. Ама дай да не се отклоняваме от темата - смятам, разбираш какво имам предвид. Няма пречки пред такова приятелство, ако и двамата са с всичкия си и не са някакви егоисти с невъобразимо чувство за собственост.

[Kristo]

И финалния въпрос - що е то приятелство с бъдещата и има ли то почва у нас?

Един мой професор казваше "У международните отношения, както в любовта, малко неизвестност е добре дошла в началото"

[Bragi]

Е как ще сме приятели от години и в един момент ще реша, че искам нещо повече

Ти се променяш, вкусът ти се променя, приоритетите ти се променят, приятелите ти се променят - външно и вътрешно, честотата на срещите ви се променя, "семейния" ви статус се променя, географското ви положение се променя и пр., и пр.

Хората не се променят

[Jamesmagno]

Хората не се променят

Говорим за флейвър - културата променя Да не задълбочаваме, но е достатъчно да се замислиш дали цял живот си харесвал един и същи стил дрехи, филми, музика, един тип жени и т.н. И дори да си (аз, например, почти не съм се променял вкусово), много хора не са. Защото се променят. Заради културата. Не изконно, повтарям.