Ако ти си всичко, което искаш/можеш да бъдеш и не можеш да се разширяваш повече навън, навън не е ли празно? Или ако всичко извън теб (нищо от околния свят) не те интересува, няма ли да бъде твоето "отвън" празно?
Йей! Обичам екзистенциални въпроси!
Това ще отнеме известно време...
Това са мои размишления в сферата на нео-субективистичния екзистенциализъм. В тяхния контекст, човек сам съчинява всичко, което изпитва; разбира се,прави го несъзнателно, за да му е интересно; дори "негативните", "неблагоприятните" и "нежеланите" събития (по този начин) се оказват просто проекции на негови несъзнавани потребности. С това наум, може изобщо на няма "навън", тъй като "всичко" би могло да бъде "вътре".Ангел написа:Какво е човекът? Хилядолетия наред, хората са си давали най-различни определения, като много малко от тях третират проблема като субективисти. Защо възприемам тази гледна точка? Защото единственото доказуемо нещо е съществуването на „аз“-ът, и то дори само на собствения.
Какво би могъл да бъде човекът тогава? След като е недоказуемо съществуването на други хора освен на „аз“, човекът е... самотен? Иначе защо би му било необходимо да си съчинява цял един свят и да го пълни с подобни нему по форма и поведение? Но ако всичко това е плод на въображението, то тогава то <това тук> не съществува, а след като не съществува, какво остава? Остава неговият създател – съществото, наречено (наричащо се) "човек". Тогава, съществува единствен "човек". И защо този "човек" да е човекът както ние го познаваме – нали мисълта не познава окови, следователно формата и абсолютно всичко останало може да е моделирано според някакви критерии на неговия създател. Защо всичко това да не е просто изкривена представа, какъв е бил живота на същества, "видени" като нас през „очите“ и във фантазията, примерно, на един камък <малко знаем за психологията на камъните – не бих могъл да знам защо камъкът би направил подобно нещо>, който във фантазията си се нарича „човек“, измисля си още „хора“ и цяла една Вселена? Така понятието "човек" губи смисъла си, защото включва и формено определение; остава същественото от „човека“ – личността.
Личността вече е доста повече от човека – тя е това, което прави човека "човек" <дори да приемем идеята за камъка>. Да, личността се променя - според себе си, защото съществъването на други личности, както отбелязахме по-рано, е невъзможно; и за време пак определено от тази личност. Личността няма граници на развитието си, освен тези, които сама си е поставила. Тя съществува когато, както и колкото се осмели да си позволи.
И какво излиза че е човекът: самотно, самоограничено, самозаблуждаващо се същество със самоопределена форма и нрави.
Извън горното, личността непрестанно се променя. Когато спре, умира. Аксиома: "Съвършенството е непостижимо за крайни същества (finite beings)". Следствие: винаги ще има към какво да се стреми една личност, но никога не би могла да достигне всичко, към което би изпитала стремеж. Човек винаги иска да е повече, дори когато не го осъзнава - дори Бил Гейтс има мечти. Във всеки случай, исках да отговоря с "Не." на първия въпрос
На втория ще отговоря значително по-кратко: такава хипотеза е извън способностите ми да си представя манифестирана за съзнателно същество.
Мислиш ли, че посрещането на чужденците от българи с хляб и сол обижда гостите на страната ни? (навремето тази традиция е означавала, че другоселецът се приема за лош човек и чрез хляба и солта той се пречиства, за да не омърси селото)
Better safe than sorry! Сега пък, след престой в някои тропически региони, се обеззаразяват съответните пътници. Няма нищо обидно в това. А традициите, по принцип, са ми безразлични (когато не ги разбирам като "излишни" или "вредни").
Portal 2 по-добра ли е от Portal 1?
Различни са. Втората е по-продължителна и с по-заплетен сюжет, но пък (СПОЙЛЕР!!!) няма торта. Първата е гениална - няма нищо излишно, но пък...е много кратка. Освен това, Втората има и кооперативна опция, което е доста яко. Според мен, не трябва да се сравняват, а да се разбират като едно цяло... Като томове на една книга.
Щастието или парите? Изключват ли се двете неща?
Ако съм поставен пред този Избор - Щастието. Не се изключват, по принцип, но всичко е възможно... Има много хора с пари, които са Юастливи същевременно.
Първата песен, за която се сещаш?
Би ли скочил с бънджи? А с парашут?
Да. Да.
Чел ли си нещо на Емил Чоран? Ако да, според теб побъркан или гениален е?
Вече да
Съгласен ли си с това?
Безсънието е само парченце от комплекса причини за отглеждането на гордост и високомерие. В момента, не се сещщам къде, но бях чел, че хората се валидират като значими, посредством това, колко са натоварени. Затова я има тази нотка на задоволство от оплакването, и затова предпочитаме да се оплачем, вместо да се похвалим - по този начин търсим признанието на другите за собствената си значимост: усещаме че "работя много" ни издига в очите на събеседника повече, отколкото "спечелих от тотото". Иначе, много съм съгласен, че "прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен".
