ПАЗАРЪТ - в образованието, политиката и обществото

[steamer]

Отговори ми честно на въпроса: Преди премахване на специалностите, в които специалност и работа не са еднозначни, кои завършили студенти ще се имат предвид, от завършилите 2010 ли? 2009 ли?

Като за начало - цялата кохорта от последните 7-8 години.

Очакваш ли спецификите на българския пазар да се променят в всеобщата динамична среда на глобалния пазар?
Ако го очакваш, то къде ще се намерят специалисти, ако вече са премахнати или просто не съществуват тези специалности в университетите?

Ще са премахнати, ако са финансирани от данъци, тоест ако са в държавни университети. Частните университети ще могат да приемат колкото си студенти искат в каквито си специалности искат - защото само страните в отношението "студент - университет" ще плащат цената на това.
Нуждите на пазара няма как да се удовлетворят с непазарни решения.

Би ли се предположило от какво ще се нуждае пазарът след 4 години? Ако се предполага, то кой да определи какви специалисти да се изготвят за него?

Всъщност би било най-добре да не се налага нищо да се предполага централно, което много лесно може да стане, като няма държавно образование.

Смяташ ли, че човешките същества имат право да избират или те трябва да бъдат избирани?

По-интересният въпрос е дали според теб имат право да пилеят ресурси, които не са техни и които, при свободна пазарна конкуренция, никога не биха били използвани за това?

steamer, а ако човек е завършил "Международни Отношения" и работи като директор на кафене? Работи ли по специалността си и ако не, то лошо ли е това, че не работи по нея?

А ако е завършил "Културология" и работи като управител в хотел? Работи ли по специалността си и ако не, то лошо ли е това, че не работи по нея в случая?

А завършилите "История", които са политици работят ли по специалността си? И ако не, то това говори ли лошо за тяхната специалност?

Естествено, че не си работят по специалността. И това е лошо, защото вместо да се губят ресурси и време за неефективно образование, те могат да се ползват много по-добре.

И айде стига с глупостите "това говори ли зле за специалността". Изобщо не става въпрос за добри или лоши специалности (сякаш че някоя специалност сама по себе си може да притежава такива оценъчни качества) - става въпрос за ефективна или неефективна образователна система. Която, за n-ти път да повторя, се финансира с чужди пари, апроприирани чрез данъци.

Не всички специалности са като правото и икономиката, тоест не всички имат ясно очертани граници за изява. Как ще дефинираш тогава "точно по специалността си"?

Ми, айде да видим тези 3 специалности тогава:
Международни отношения - дипломати; преподаватели по релевантни дисциплини; служители в компании на ръководни постове, които отговарят за комуникациите във външната търговия

Културология - работещи в тясна връзка по специалността си в музеи, на археологически обекти, като екскурзоводи и т.н; преподаватели по релевантни дисциплини; релевантни длъжности в НПО-та и евентуално в Министерството на културата и свързаните държавни агенции

История - отново преподаватели + релевантна работа в музеи, по разкопки и т.н.

Дефинирането на "точно по специалността си" е достатъчно лесно. И не знам защо трябва да се правиш на ударен - все едно не ти е ясно, че 80% от завършилите определени факултети работят всичко друго, само не и нещо, за което специалността им дава нужните умения.

А това за средната работна заплата : Ми повечето студенти по право в началото на работната си дейност взимат по-малка от средната работна заплата за страната. Ще закриеш ли ЮФ?

Защото не може да се сравнява заплатата им с тази на новоназначените завършили други факултети или пък без висше образование изобщо, нали? Освен това в случая говорех за средната заплата на цялата кохорта завършили, които са в работната сила.
Освен това от личен опит мога да ти кажа, че твърдението "повечето студенти по право в началото на работната си дейност взимат по-малка от средната работна заплата за страната" не е вярно. Освен ако под повечето не разбираш (примерно) 40%. Припомни си пак каква е средната работна заплата, след което прегледай какви са обявените заплати за адвокати, имащи един или два изкарани стажа (нещо, което всеки трябва да направи по време на следването).

Обществото има нужда от висшисти във всички сфери. Това, че някои от тях си намират по-трудно работа е проблем изключително много на държавата, в която живеем, защото това значи, че тя не е подредена и всестранно развита. Ако всичко в България се остави само на "пазарите" ние наистина ще се превърнем в една колония, пълна с икономисти, журналисти, юристи и архитекти + работници. Нищо повече. А нали се борим да бъдем някаква си европейска държава?

Общите приказки си ги запази за тези, които са склонни да вярват на разтягането на локуми. Ако обществото имаше наистина нужда от тези хора, щеше да им предложи по един или друг начин работа по специалността и прилично заплащане. Само дето не го прави. Нито тук, нито никъде - в Европа евентуалният коефициент на работа по специалността сред безсмислените за мен специалности е по-висок от този тук само защото правителственият сектор изкуствено им подсигурява (ненужна) работа в държавните структури и в измислени НПО-та, които съществуват единствено, за да може някой да ползва данъчен кредит.
Освен това последното нещо, за което се боря, е България да заприлича културно и в социалните отношения на държавите в Западна Европа

Ти говориш за занаяти, но академичното образование не е занаятчийство, поне оригиналната идея на академичното образование не е това.

Тя и оригиналната идея на демокрацията не е била да дава право на безимотните и на жените да гласуват, ама виж къде сме сега. Каква е била оригиналната идея на нещо е без значение.Важното е има ли приложение сега.

Светът има нужда както от лекари, така и от философи, музиканти, фотографи, психолози, социолози и пр.

Светът има нужда от компетентни философи, да. И масовото образование не е начинът да си ги набави.

[Zahariev]

И за тези три специалности може да се намерят още доста приложения. Ти каза някои, но има още много. Което автоматично ги превръща в специалности с широк спектър от възможности, които нямат "точно поле". От хората, завършили културология някои могат да станат "културолози" в някоя медия или музей(примерно), но студентите там имат богата обща култура, която им дава поглед над множество сфери. Логично са подготвени да се занимават с по-широк спектър от професии. В тези професии те ползват някакъв набор от наученото, но не спадат в точна графа "културолози". Такъв пример са културолозите, които се занимават с туризма. Това не е загуба на време, а точно обратното - наличие на по-широко поле от възможности.

Ако обществото имаше наистина нужда от тези хора, щеше да им предложи по един или друг начин работа по специалността и прилично заплащане. Само дето не го прави. Нито тук, нито никъде - в Европа евентуалният коефициент на работа по специалността сред безсмислените за мен специалности е по-висок от този тук само защото правителственият сектор изкуствено им подсигурява (ненужна) работа в държавните структури и в измислени НПО-та, които съществуват единствено, за да може някой да ползва данъчен кредит.

Факт. В България обществото има нужда от биячи и им предлага работа. На хора, които в цивилизованите държави се ценят много не им се предлага работа, защото тук не се държи на нещата, на които се държи в тези цивилизовани държави. Правилно? Не. Развитието и изследването на обществото не е ненужна работа. Всяка държава, която залага на това рано или късно печели. Моделът в България не е за пример. Тук бодигард в дискотека получава повече, отколкото преподавател в елитен университет. Това не е правилно. Грешните приоритети на нашето безмозъчно общество не правят някои глупости общоприети и правилни.

А за завършилите юристи: Не забравяй, че в България право завършват стотици хора от много университети(не само в София). Спокойно можеш да разгледаш и в интернет, че започват на около 500 лева. А това е под средната работна заплата в България. В София започват на повече, но тъй като половината ми семейство е съставено от юристи, които общуват с други юристи по "слухове" мога да ти кажа, че и тук не получават много в началото на кариерата си.

[O|OeHukc]

/Steamer/
Благодаря за отговорите.
С твоя помощ улових още няколко щрихи в типажа на съвременния пазарен, анти-интелектуален (http://atlas-bg.eu/zashcho-intelektualt ... lizma.html), айнрандски (нищо против жената, когато не говори пълни глупости http://atlas-bg.eu/detektivskoto-razsle ... iyata.html) млад българин, който се кланя пред "светилата" Георги Ангелов и Симеон Дянков
Светът не е пазар. В света няма истинска свобода (и не е нужна).
Като поддръжник на свободния пазар, обясни как ще се запази неговата цялостна конкуренция, която е основата му, ако пазарът бъде напълно освободен, по анархистичен начин, от всякаква власт над него? Всяка пазарна единица е един свободен атом, но ако една от тези единици си постави за цел да присъедини и подчини на себе си, последователно, няколко други пазарни единици, няма ли това да бъде наченка на един бъдещ монопол? Монополът в пазарната среда не е ли равно на края на пазара (рет. въпрос).
Навлизането в крайности е най-често допусканото при хората. Единственият начин да се преодолеят, е да не се доверяваме на нищо.
Пазарната логика е съсредоточена единствено в настоящето: какво е нужно сега (!) На момента! От друга страна сегашното държавно висше образование не излиза от миналото. Две крайности, от които следват първо - безработни специалисти и второ - некадърен пазар. Съчетанието между тези две крайности, обаче, вярвам може да бъде много добро, ако работят заедно и нито единия нито другия не се опитва да свива ръцете на другия.
Заключение на думите ми: Пазарът не бива да се превръща в монопол върху живота на хората, върху обществото, върху собствения избор на индивидите. Пълната свобода на "невидимата ръка", означава закрепостяване на хората, на цели общности, на цели държави.
И за да не се опиташ да ме наредиш до леваците, които искат всеобщо достъпно и безплатно вечно образование:
(последвалите думи са и към Енея)

Когато се заговори за конкуренция, от отсрещната страна ние - студентите, така и не можем да определим какво всъщност е това. Защото просто не сме я почувствали в университета.
Защо се получава така, според мен:
Един студент = субсидия

Докато финансовото състояние на университетите зависи от броя обучаващи се, те няма да изискват високи нормативи за преминаване на изпитите.
Пораждането на пословични коментари от рода на "По-трудно се влиза, отколкото излиза", относно висшето образование в България, са показателни.

Как може човекът да живее в нормалната за всеки жив организъм среда на конкуренция, за да повишава своите знания, опит и способности:
Напълно освободен от изпити прием. Кандидатстващите да влизат, спрямо своето първо и единствено желание.
Премахване на редовни и поправителни сесии, за сметка на постоянни форми на изпити по време на обучението: от началото до края, чрез курсови работи, тестове, проекти, презентации, устно събеседване, относно материала и тн.
При получаване на определен брой (според норматив на университета) слаби оценки или отрицателна оценка (при премахване на шестобалната система), се прекъсва моментално обучението на дадения студент. Без залъгалки, без молби, без преминаване в горен курс с три слаби оценки по дисциплините от предния курс.

Заключение:
Да се организират общонационални публични дискусии, под егидата на МОМН и с участието на служители от всички министерства, ръководства на всички университети, представителите на студентите, бизнесът, научните и културните институти и сдружения; на които дискусии да се постави една тема: "Промяна на финансирането на висшето държавно образование към стимулиране на качеството в университетите."

При разумно взимане на решение: Субсидията да не изисква брой студенти

Приемът в университетите да бъде напълно свободен: Общодостъпно образование.
Изходът от университета ще става по-труден: Качествено образование (Остават най-добрите).

ПП Когато при не задушаваща среда държавните висши училища "изкарват" тесни или общи специалисти, които са обучавани в конкурентна среда, с високи изисквания и постоянна работа, тогава пазарът ще "получава" нужните кадри, а когато се докажат стойностите на излизащите от българските висши училища специалисти бизнесът ще започва да ги търси още в 1-ви, 2-ри курс.
Ако обаче си представим догодина изцяло всички университети да станат частни и да подготвят специалисти за нуждите на сегашния български пазар, то ще последва това: Факултет по проституция. Специалности: Проституция в България и Проституция в чужбина. Факултет по Бизнеснемнство. Специалности: Мафиотство, Тимаджийство, Корпоративно знание и Тарикатлъкство. Факултет по Информатика и информация: най-рентабилната специалност там ще бъде Оператор на Call Center. Най-малкият факултет ще бъде Юридико-икономическия. Специалности: Право, Финанси, Счетоводство, ПА.

Со, здраве.

[steamer]

С твоя помощ улових още няколко щрихи в типажа на съвременния пазарен, анти-интелектуален (http://atlas-bg.eu/zashcho-intelektualt ... lizma.html), айнрандски (нищо против жената, когато не говори пълни глупости http://atlas-bg.eu/detektivskoto-razsle ... iyata.html) млад българин, който се кланя пред "светилата" Георги Ангелов и Симеон Дянков

Да ме отъждествяваш по какъвто и да е начин с Айн Ранд е проява на много лош вкус. Най-малкото защото в основата на обективизма не стои либертарианската пазарна доктрина, а нейната етическа и естетическа философия. Която е доста, доста различна от моите възгледи по подобни въпроси.
Освен това Дянков е безполезен олигофрен.
А че съм анти-интелектуален - да, ненавиждам хората, които плямпат логически неконсистентни и нищонезначещи глупости и се мислят за ЕнтелЕгентни. И, да, в това число със сигурност влизат поне 80% от тези, именуващи се публични интелектуалци.

Ще ти отговоря само на единствените три смислени (полу-)въпроса сред бульона от нищо незначещи думи:

Монополът в пазарната среда не е ли равно на края на пазара

Не, не е равно на край на пазара, ако монополът е следствие от спецификата на пазара. А в момента, доколкото някъде съществуват монополи, те винаги са резултат от държавна намеса и недопускане на конкуренция в някои сектори. Там, където има свободна конкуренция (например в леката промишленост, в търговията и в идеалния пример за анархистична индустрия в България - интернет доставчиците), монополи няма.

Пазарната логика е съсредоточена единствено в настоящето: какво е нужно сега (!) На момента!

Това е невярно и е признак за абсолютно неразбиране на основни икономически закономерности. В описаната икономическа история на човечеството (тоест, последните няколко века) няма пример, при който централно планирани инвестиции (очевидно насочени към бъдещето, според хора с леви убеждения) да са успявали в средно- и дългосрочен план да постигнат възвращаемост, по-висока от среднопазарната.Никога. И, някак си, въпреки това, ми твърдиш че пазарът е "съсредоточен единствено в настоящето"? А защо тогава решава нелинейни оптимизационни задачи по-добре от очевидно загрижени за бъдещето бюрократчета винаги?

Пазарът не бива да се превръща в монопол върху живота на хората, върху обществото, върху собствения избор на индивидите.

За какъв свободен избор говориш изобщо, когато искаш държавата да прибира пари от едни хора, за да финансира безсмислени дейности, от които се ползват други хора, при положение, че първата група никога доброволно няма да предостави тези средства на втората? Защо е ок да получаваш "безплатен" обяд за сметка на други хора?

Тук се смесиха нещата, идеята, че масовото висше образование представлява проблем, защото всички го ползват и съответно му пада нивото не е следствие на това дали е платено, а на това, че се превръща в задължително изискване за намиране на каквато и да е работа.

Висшето образование се превръща в "задължително изискване за намиране на работа" (всъщност, съвсем не, особено в технологичната сфера), именно защото е масово и липсата му показва, че по всяка вероятност си мързелив лузър. А то е масово именно защото се субсидира. Премахването на всички субсидии ще доведе дотам, че за работни места, за които няма нужда от диплома, тя няма да се иска. Защото броят на издаваните дипломи и предлаганите (смислени) работни места за тях ще се съгласува.

От хората, завършили културология някои могат да станат "културолози" в някоя медия или музей(примерно), но студентите там имат богата обща култура, която им дава поглед над множество сфери. Логично са подготвени да се занимават с по-широк спектър от професии. В тези професии те ползват някакъв набор от наученото, но не спадат в точна графа "културолози". Такъв пример са културолозите, които се занимават с туризма. Това не е загуба на време, а точно обратното - наличие на по-широко поле от възможности.

Захариев, честно ми кажи, вярваш ли си дори и на една дума от горната глупост? Защо не пробваш да ми изброиш списък от уменията, които ще придобиеш от обучението си по културулогия, които ще ти помогнат в сферата на туризма? И след това (ако успееш да се сетиш за повече от едно) да си зададеш въпроса дали не можеш да ги придобиеш много по-лесно, по-бързо и по-евтино за данъкоплатеца извън университета?
(Да не говорим, че именно многото журналисти с "богата обща култура" и никакви задълбочени конкретни познания по каквото и да е са причината да не чета вестници и да не гледам телевизия.)

Развитието и изследването на обществото не е ненужна работа. Всяка държава, която залага на това рано или късно печели.

Явно си мислиш, че централното планиране на общественото развитие е добра идея. Помисли пак.

[alter ego]

Хм, той и бюджетът е централно планиране, но не виждам някой да се е отказал от него...

[Eneya]

Държавата по принцип е анти-монопол по отношение на частниците и си има закони по темата. Как се справя държавата с нещата, над които тя има монопол е друга работа.
Добър пример какво се случва при безхаберното намесване на частници са дивите приватизационни драми в Бг от деветдесетте.

Колкото до идеята, че понеже образованието е достъпно за повече хора, това наранява пазара... не съм съгласна.
За да мисли човек като теб, трябва да приеме, че наличието на класи (богата и образована, добре печелеща класа/бедна и необразована, ниско печелеща класа) си заслужава, в името на пазара, който ще облагодетелства първата група за сметка на втората.
На каква база го казвам? Ами на чисто исторически поглед към периоди, в които е било точно така.
Все пак, ако си го мислил така, че да има изход от този омагьосан кръг, няма да откажа да споделиш с нас.

Последно, обучението по културология би било полезно за един човек, който знае за какво го прави, а не просто в името на заветното парченце хартия.

P.P. Един интересен текст относно сравнението начастни и държавни училища в САЩ и България.

[Шепот]

Абе много религиозни хора в този форум бре. То бива, бива, ама чак пък толкова.

[steamer]

Показател за неосмислена позиция е да се опитваш да обявиш дадена идеология за религия, изхождайки в тезата си от квазирелигията хуманизъм. Всъщност, това "квази" пред религия е излишно. Защо? Четете Фойербах, обърнете тезата му от "The Essence of Christianity" наобратно и може и да стане ясно.

[O|OeHukc]

Показател за неосмислена позиция е да се опитваш да обявиш дадена идеология за религия, изхождайки в тезата си от квазирелигията хуманизъм. Всъщност, това "квази" пред религия е излишно. Защо? Четете Фойербах, обърнете тезата му от "The Essence of Christianity" наобратно и може и да стане ясно.

Без значение какво е, щом то се намества винаги в размислите ти, то е религия. Дали било хуманизъм, пазарна икономика или философстване...
Какво в една от книгите на Достоевски, главния герой премахва иконите в дома си, защото вече е "станал" атеист. На другия ден слага на тяхно място книги на философи атеисти, защото вече вярва, че те са истината.
Когато повярваш твърде много в една идея или сбор от идеи, които са в едно русло - идеология, то тя се превръща за теб в религия.
От коментарите дотук във форума лесно се проличава кой каква религия изповядва.

[steamer]

Само че "вярата" в пазара се базира и на доказателства - исторически, иконометрични и логически. Вярата в хуманизма (или в това, че всяка "вяра" е грешна) - не чак толкова. По - скоро е базирана на некохерентни псевдологически рационализации.

[O|OeHukc]

Само че "вярата" в пазара се базира и на доказателства - исторически, иконометрични и логически. Вярата в хуманизма (или в това, че всяка "вяра" е грешна) - не чак толкова. По - скоро е базирана на некохерентни псевдологически рационализации.

Не мога да те разбера дали спориш, само за гимнастика на съзнанието, но в момента приложи бая странно опозициониране, че да разглеждаме всеки индивид като отделна, невероятна сама по себе си личност, не е логично и исторически доказано, ли?
Всяка вяра е грешна, когато тя ти става единствен показател за това което виждаш и осъзнаваш, защото светът е сбор то различни идеи, а не една.
Подай твоите доказателства за вярата в пазар, че ми стана интересно?

[steamer]

Подай твоите доказателства за вярата в пазар, че ми стана интересно?

Какво сега, трябва да пусна линкове към 2/3 от статиите, публикувани в American Economic Review и Econometrica в последните 30 години ли

[O|OeHukc]

Не, просто формулирай твоята вяра в пазара в 2-3 изречения.

[steamer]

Какво означава да я формулирам?
Винаги, при равни други условия, обществата, които са налагали по-ниски данъци и са търгували повече са били по-проспериращи. Ето го историческото доказателство.
Неокласическа макроикономика - ето го теоретичното доказателство.
Абсолютна невъзможност на бюрокрацията да управлява ефективно средства и проекти - ето го доказателството на public choice theory.
Невъзможност за централно планиране - ето го доказателството на Хайек и Австрийската школа.

За всяко едно от тези твърдения може да се цитират поне по 15-ина пейпъра и няколко книги. Основаващи се на логика и квантитативна информация, а не на емоции и морални задръжки.

Какво точно стои зад антипазарно насторените хора? Хуманизъм под налягане, малоумна емпатия и много, много неспособност да използват емоциите си в собствен интерес.

Все едно, много се отклонихме от темата.

[O|OeHukc]

Не разбирай погрешно коментарите ми. Не съм антипазарен тип. Но не мога да се съглася, когато пазарът се разглежда като съвършен организъм или по-конкретно при теб определен вид пазар.
Подлагам всичко на съмнение, тъй като, както и да разглеждаме историческите "доказателства", там можем да намерим това, което търсим, а не това което четем. А и най-малкото историята не е последните 30 години, нито пък това, което сме прочели за нея, написани щрихи от субективното творение на някой монах, историк, рицар или търговец.

Под какво се разбира "просперитет"? Ако се има предвид по-добър живот, мога да ти подам дузина книги, които размахват среден пръст на теорията, че развиването на икономиката, е просперитет за човешката раса. Същото ти можеш да направиш, но с обратната теза. И като цяло, да, всичко ще са просто думи.

Тъй като отговори на моя въпрос каква е твоята вяра в пазара, ще ти отговоря и аз: Винаги поставяй всичко под съмнение.