Откачалниците и аз

[weres]

Тия истории звучат адски добре, някой път ще се пробвам

[Mushmul]

Разговор между мен и една баба от блока в асансьора:

Тя: Добър ден!
Аз: Здравейте!
Тя(след като ме оглежда от глава до пети): Ма много си хубавка!
Аз: Благодаря.
Тя: Я кажи имаш ли си приятел?
Аз: Ами имам.
Тя: Ааа хубаво, хубаво. Ама да внимаваш!!! Да не му даваш много да те пипа нагоре надолу! Чу ли?!
Аз: Ъм...
Тя: Аз к'ви мъже съм имала едно време... Ма не трябва да им позволяваш! Те мъжете все много искат...
(тук идва моят етаж за щастие)
Аз: Мхм. Ами, довиждане...

[invisible]

Ех тия мъже бре Аман от тях значи

[Ангел]

Слизам до магазина днес, при което ме спира един чичко след светофара. С явно затруднение при изговарянето на думите ме пита: "Младеж, как до пристанището да пристигна?". Аз съм малко , но презюмирам, че е някакъв чужденец (заради словореда и затруднението при изговарянето) и го моля да уточни, като му предлагам да го направи на руски или английски, ако му е по-удобно. Той клати глава, казвайки: "Съм българин!", и продължава "С пистите пристанище...". Пак съм , но съобразявам, че вероятно има предвид летището... Обяснявам му как и от къде да си хване транспорт, броя му спирките и го питам, дали му е ясно. Той ми отвъща: "Зле е тука много... Корабът ще ме върне в Орион. Благо!". Примигвам насреща му, осъзнавайки какви ги бръщолеви, измрънквам едно "Няма защо и лек път!" и си потеглям... WTF?! O.O

[Scion of balance]

Слезам до магазина днес, при което ме спира един чичко след светофара. С явно затруднение при изговарянето на думите ме пита: "Младеж, как до пристанището да пристигна?". Аз съм малко , но презюмирам, че е някакъв чужденец (заради словореда и затруднението при изговарянето) и го моля да уточни, като му предлагам да го направи на руски или английски, ако му е по-удобно. Той клати глава, казвайки: "Съм българин!", и продължава "С пистите пристанище...". Пак съм , но съобразявам, че вероятно има предвид летището... Обяснявам му как и от къде да си хване транспорт, броя му спирките и го питам, дали му е ясно. Той ми отвъща: "Зле е тука много... Корабът ще ме върне в Орион. Благо!". Примигвам насреща му, осъзнавайки какви ги бръщолеви, измрънквам едно "Няма защо и лек път!" и си потеглям... WTF?! O.O

Тimetravellers,we've all met one

[inc]

На ТARDIS-а явно му се е бъгнала навигацията. Но пък знае кого да пита.

По темата: вчера идва един пич в книжарницата и пита "Извиньете, мож еи да съм се объркал, но мисля, че тук по-рано продавахте табелки за тоалетни. Нацелих ли магазина?" Не знам що за магазин ще да е бил в мола, но току-виж намерил.

[Boleyn]

Разхождам си преди малко кучето,пуша и размишлявам , тъкмо да ме осени мъдрост и от тъмното изскачат някакви типове на възраст 40 +
Разпитаха ме каква порода е,ала бала,тралала - нищо необичайно.Бяха леко досадни и приказливи. По едно време :
Номер 1 - А ти каква порода си ?
Аз - Неприятна
Номер 2 - Ние сме пили ракия и изглеждаш приятна
Аз - От ракията ще да е
Номер 1 - А ти каква порода си ?
Номер 2 - Ние обичаме ракията и кучетата,а ти ?
Номер 1 - Ние приятни ли сме ти ?
Аз - Не
Номер 2 - Човек,тя не е пила,затва

После единият се приближи с похотлива усмивка и кучето му скочи отгоре

[Kristo]

А ти не каза най-интересното - как ги изгони, избяхага ли, полиция ли дойде, взе ли им номера... скайпа?... фейсбука?

[Boleyn]

Разбира се. Без техните координати закъде съм ?!

[DarkRow]

Честно, аз изобщо не знам защо се оплаквате от такива хора
На мен са ми страшно забавни, имам хиляди подобни истории и искам още
Все пак, едно е да се разминаваш с бездушно гледащи те хора, които бързат за поредното задължение, друго е да влезеш в странния свят на някой луд...

Както казваше учителката ми по психология преди време - Най-щастливите хора са лудите.
И е права. Тъй де, това, че не живеят по стереотипите на обществото, не ги прави нещастни, дори напротив...

[Scion of balance]

Честно, аз изобщо не знам защо се оплаквате от такива хора
На мен са ми страшно забавни, имам хиляди подобни истории и искам още
Все пак, едно е да се разминаваш с бездушно гледащи те хора, които бързат за поредното задължение, друго е да влезеш в странния свят на някой луд...

Както казваше учителката ми по психология преди време - Най-щастливите хора са лудите.
И е права. Тъй де, това, че не живеят по стереотипите на обществото, не ги прави нещастни, дори напротив...

You are a wise man,indeed

[Jamesmagno]

Както казваше учителката ми по психология преди време - Най-щастливите хора са лудите.
И е права. Тъй де, това, че не живеят по стереотипите на обществото, не ги прави нещастни, дори напротив...

Що, бе? И от нещастните има какво да се научи

[Kristo]

Да, тва е иронията на света - аз най-добрите рецепти съм ги научил от наднормени хора....
Да се смея ли, да плача ли?

[jenesais]

Днес за първи път имах по-близка среща с откачалка. По-страшното е, че преди да заговори, не изглеждаше луд.

Седим си с следобеда с една приятелка на пейка пред Народния и сме се увлекли в разговор.
Изведнъж се приближава някъв тип - прилично облечен, на около 30, и пита: "Момичета, знаете ли как се стига от тук до Гео Милев". Ние и двете идея си нямаме, казваме му, че е по-добре да пита някой друг. И тук се почва:
"Ми аз много хора питах, никой не ми казва. Знаете ли, днес пристигнах от Враца. Ама вие по принцип в тази ли градинка ходите? Е, да, много е приятно. Борисовата, НДК - ходите ли? А кво учите, студентки ли сте? УНСС, НБУ? Ех, ама пиете водичка. То водата е много приятно нещо, и аз обичам да пия вода. Знаете ли защо тук няма чешмичка? В другите градинки има къде да се пие вода. Да, фонтан има, ама къде му е водата. Я, имаш много хубави кецове, как си ги избра? " (всички тия въпроси зададени бааавно, спокойно, нахално. до този момент ние кимаме учтиво, вмятаме някоя дума и се чудим как да го отпратим. при въпроса за кецовете вече настава луд хилеж от наша страна)
Пробваме да го разкараме с това, че сме седнали да си говорим лични неща. Човекът кляка пред пейката: "Ми аз съм много добър слушател, говорете си". Накрая, след още известно време опити от негова страна да завърже напълно casual разговор с непознати (даже се и представи, не му запомних името ), ставаме да си ходим. Той: "Ама къде отивате, на кафенце ли?" и тръгва след нас.

За щастие след няколко крачки си намери нови жертви в лицето на други две момичета, седнали на пейка...

А най-ужасното беше как на няколко пъти съвсем свободно си вдигаше ръцете над главата, че да му се оголи корема, докато стои близо до нас. Не изглеждаше пиян, даже и луд, но определено не беше в ред и действаше отблъскващо.

[fak]

темата е тъжна.
цялата.