- не ми харесва, когато личната оценка е прекалено ясно изразена;
- не ми харесва, когато под действието на личния си неприязъм по даден проблем излагаш единствено факти подкрепящи твоето мнение при наличието на адекватни контрааргументи; или иначе казано не можеш да намериш разликата между това да моделираш мнението на обществото чрез журналистиката, ПР-а и това да скулптурираш общественото мнение. Защото второто винаги е било и винаги ще бъде неуспешно. Общественото мнение съществува и без журналистите и ПР-ите... тяхната работа е да реагират на него, защото това е единственият начин то да се промени.
Или накратко казано на първо място винаги съм мислел, че един медиатор трябва да е усвоил способността да вижда проблемите от най-малкото два противоположни ъгъла... ако може и повече - още по-добре
Между другото сега се сещам за една книга, която четох миналата година покрай изпитите, която не е нищо особено, даже е простотия, но има доста добри попадения като за простотия.
Media Sapiens на Сергей Минаев. Който има време, може да се възползва. Самият стил е леко публицистичен и не натоварва, така че не е нещо страшно


