Човече, не знам какво да ти кажа... невероятно!!! Ти трябва да пишеш, трябва да се занимаваш на всяка цена с литература-дали като писател или журналист, и да използваш максимално въображението си!Neuromancer написа:Малко ми е трудно да обясня, но ще опитам. Уводът ми започна с описание на градината на университета, която виждах през прозореца на стаята си. Описвах пролетта, птичките, зеленината и т.н. Все едно писах писмо и се обръщах към читателя (т.е към проверяващия) на "ти". Казах му да си затвори очите, да си представи красотата на живота и прочее нарочно превзети и клиширани неща за майката природа и човешкото щастие. Накрая му казах (на читателя) да си отвори очите и да види дейстителността - тук започнах да описвам как вече няма природа, няма живота, няма зеленина, има само молове. И започнах да разказвам една история. Влязох в ролята на собствения си герой и писах от първо лице. Писах как седя на един висок хълм край Варна и годината е 2034. Как живея в един свят , свят на разрушение, свят без духовни ценности, без природа, без култура, без нравственост, един умрял свят, който преди години сме виждали само в антиутопичната литература (тук вмъкнах някои доста известни книги и автори като Бредбъри, Оруел, дори споменах един албум на Мейдън). После започнах да разказвам как се е стигнало до това положение. Разказах как преди години съм седял на същия хълм и съм наблюдавал нощния град, живота кипящ в него, морето, зелената долина отдолу, езерото. И съм наблюдавал моловете, които с течение на годините са се появявали като малки туморчета. Разказах как с годините туморът е обхванал целия град, крайбрежието, долината, заразил е всичко. Тук се запитах защо се е случило така? В този абзац вмъкнах антитезата, че всъщност мола в началото е бил нещо забавно, нещо, което хората са обичали и е имало за всекиго по нещо. Но в един миг границата е била прекрачена и моловете са започнали да се строят безразборно навсякъде. Тънката линия между доброто и злото (хахах, пак по мотиви на Мейдън) е била прекрачена.
И вече ме мързи да пиша, ама ми схванахте идеята. В следващите абзаци разказвах за лишените от духовни ценности хора, за материалните блага, за лошата ни политика, за отчаяните хора, за скандали и прочее, и прочее. Разказах история как моловете са завладели цялата държава, изместили са всякаква природа, докат не сме се превърнали в нещо като Дубай - една страна на моловете. И вече е нямало нищо, освен молове. Изведнъж обаче те са започнали да затварят врати един след друг. И сега (2034) в държавата ни няма нищо, дори молове, само техните призрачни останки, стоящи като паметник на разрушението.
А заключението ми беше за гибелното място на Ботев, връх Вола, превърнал се във връх Мола, но това е друга история.
А вие какво писахте?
П.С. Чак забравих какво аз самата съм писала, толкова много ме увлече твоят разказ! Искам да прочета есето ти!
Браво и от мен 
