Grunge_Down написа:Ако някой в този форум е прочел решенията на съда...
РЕШЕНИЕ
№ 4124
София, 03/23/2011
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на десети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА МАРКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
ТЕОДОРА НИКОЛОВА
МИРА РАЙЧЕВА
СВИЛЕНА ПРОДАНОВА
при секретар Мария Попинска и с участието
на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното
от съдията ТЕОДОРА НИКОЛОВА
по адм. дело № 957/2011.
Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано по касационни жалби на Министерство на културата, чрез служител с юридическо образование Милда Паунова, Държавен културен институт "Културен център - Двореца" - гр. Балчик, чрез адв. Мина Вълева и адв.Павлина Манчева, и от Министерски съвет, чрез юрк. Цветан Василев, срещу решение № 13874 от 18.11.2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм.д. №7825 по описа за 2010г., с което по жалба на Софийския университет „Св.Кл.Охридски”, представляван от ректора проф. дин Иван Илчев Димитров, е отменено решение № 309 от 14 май 2010 година на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижим имот публична държавна собственост, на министерство на културата за нуждите на държавния културен институт – културен център „Двореца” Балчик.
В касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост на оспореното решение, евентуално - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК.
Ответникът по касационните жалби - Софийски университет "Св. Климент Охридски", чрез процесуалните си представители адв. Златимир Орсов и адв.Андрей Делчев, оспорва жалбите. Подробни съображения излага в представено по делото писмено становище. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадените касационни жалби поради недопустимост на първоинстанционния съдебен акт в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, намира за установено следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество са основателни, поради следното:
Пред тричленния състав на Върховния административен съд Софийски университет "Св. Климент Охридски" е оспорил Решение №309 от 14 май 2010г. за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижим имот публична държавна собственост, с което на министерство на културата за нуждите на държавния културен институт – културен център „Двореца” Балчик, на осн. чл.15 ал.2 от ЗДС и чл.6, ал.1 и чл.10 от ППЗДС, министерски съвет предоставя безвъзмездно за управление, поземлен имот, намиращ се в гр.Балчик, област Добрич, с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №300-5-5/04.02.2004г., с площ от 183 488 кв.м., със стар идентификатор 7.1, описан в скица № 10282/20.05.2009г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр.Добрич, заедно с всички, намиращи се в този поземлен имот сгради и съоръжения с изключение на сграда със застроена площ 249 кв.м. с идентификатор 02508.7.11.
За да уважи жалбата и отмени оспорения акт, първоинстанционият съд е приел, че оспорването е против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на общата клауза за обжалваемост по чл.120 от Конституцията; засягащ пряко правата и интересите на жалбоподателя, издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила по издаване на акта, довели до противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона, обуславящи неговата незаконосъобразност.
1.По оплакванията за недопустимост на съдебното решение
1.1.Относно наличие на годен за оспорване административен акт
Държавата е многоотраслов правен субект и може да бъде страна по различни правоотношения, като напр. конституционноправни, международни, административноправни, прицесуални, гражданскоправни и др. Управлението на недвижим имот публична държавна собственост /какъвто безспорно е процесният/ е правен институт, илюстриращ ясно посочената отличителна черта. Съгласно чл.17 ал.4 от Конституцията на Република България, режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. За тези на държавната собственост това е Законът за държавната собственост /ЗДС/. С този закон се уреждат придобиването, управлението и разпореждането с имоти и движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти - държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго. Законовата уредба по ЗДС съдържа, както административно-правни, така и гражданско-правни норми. Статутът, придобиването, управлението и разпореждането с недвижими имоти публична държавна собственост са в предмета на регулиране на административното право. По чл.106 от Конституцията, Министерският съвет, в качеството му на централен колегиален административен орган с обща компетентност, организира стопанисването на държавното имущество. В съответствие с тази норма, чл. 15 ал.2 от ЗДС гласи, че Министерският съвет може да предоставя имоти - публична държавна собственост, за управление на ведомствата и общините. Съгласно чл.14 ал.3 ЗДС, управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост, включва правото на ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. Актът, с който министерският съвет предоставя посоченото право на управление е индивидуален административен акт и с гражданскоправни последици. Това е така, защото по същностните си белези отговаря на легалното определение на чл.21 ал.1 АПК. Той представлява изрично волеизявление на овластен със закон административен орган, с което се създава право на управление на имот, публична държавна собственост на друг орган или организация. Няма съмнение, че министерският съвет е овластеният от Конституцията и Закона за държавната собственост административен орган да предостави безвъзмездно право на управление върху недвижим имот като процесния. Той има право и е длъжен /каквото е съдържанието на неговата компетентност/ да направи това при спазване на законовите правила за предоставяне на това право. Тези правила са регламентирани в разпоредбите на чл.15 ал.2, предл. първо и ал.4, чл.16 и чл.17 от ЗДС, детайлизирани в чл.6 до 10 от ППЗДС. Отношението между държавата, чрез министерски съвет и получателят на правото на управление не е отношение на равнопоставеност. Още по-малко може да се поддържа, че става дума за съвпадане на насрещни волеизявления на равнопоставени субекти. Аргументи за това има и в мотивите на решенията на Конституционния съд, цитирани от касатора –министерство на културата. Така например, в мотивите на Решение №19/1993г. по к.д.№11/1993г. и Решение №8/2007г. по к.д.№5/2007г. е подчертано, че организирането на стопанисването на държавните имоти е типична управленска функция. В цитираното решение на КС №14/1995г. по к.д.23/1995г. изрично е прието в мотивите, че дейността по организиране стопанисването на държавното имущество, ...по начало е чисто административна.
Косвен, но генерален аргумент, за административния характер на обсъжданото правоотношение, е регламентацията на отдаване под наем на имоти частна държавна собственост чрез търг или конкурс. Крайният акт на тази процедура, при която се извършва възмездно предоставяне на право на ползване на частни държавни имоти, подлежи на обжалване по АПК. Недвижимите имоти публична държавна собственост по определение са такива от национално значение, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности и това, че за акта на предоставяне на безвъзмездното право на управление върху тях не е предвидено изрично в ЗДС да подлежи на обжалване не променя наличието на право на оспорването им въз основа на общата конституционна клауза за обжалваемост, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В посочения смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС, цитирана от първоинстанционния съд - определение №3332 от 15.03.2010г. на петчленен състав на ВАС по адм.д.№1162 по описа за 2010г. и др.
1.2.Относно наличието на правен интерес у жалбоподателя пред първоинстанционния съд да оспорва акта.
Конституционният критерий, възпроизведен и в разпоредбата на чл.147 ал.1 АПК, за наличие на правен интерес от оспорване на АА, гласи, че право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят пред първоинстанционния съд отговаря на легалното определение за „организация по §1 т.2 от ДР на АПК, съгласно което "организация" е юридическо лице или сдружение на юридически или физически лица, което е организационно обособено въз основа на закон. С влязло в сила Решение № 547 от 07.10.2009г. по гр.д.№575/2008г., Добрички окръжен съд е признал за установено по отношение на Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, министерство на културата и държавен културен институт „Културен център Двореца” гр.Балчик правото на ползване на Софийски университет „Св.Климент Охридски”, върху поземлен имот и идентификатор 02508.7.157 по кадастрална карта, одобрена със заповед №300-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, изменена със заповед №КД-14-08-Б-1926/31.10.2007г. на началника на СГКК-Добрич, без сградите и прилежащите площи към тях от общо 5 848кв.м., съобразно съответните цветни обозначения по приложената към заключение на вещо лице на л.487 от гр.д.№227/2002г. по описа на Балчишки районен съд скица, съставляваща неразделна част от решението и е осъдил държавен културен институт „Културен център Двореца” гр.Балчик да предаде на Софийския университет владението върху част от посочения поземлен имот на площ от 120 273,83кв.м., с граници, изобразени с розов цвят на скица- копие от кадастрална карта, съставляваща неразделна част от решението. С посоченото решение със сила на пресъдено нещо по отношение на касаторите в настоящето производство е признато правото на ползване на жалбоподателя и ответник по касационната жалба върху недвижимия имот, предмет на процесното Решение на министерски съвет. Това е достатъчно основание да се приеме, че издаването на административен акт, предоставящ правото на управление на друго лице върху имота обуславя пряк и личен интерес за жалбоподателя от оспорването на акта, както правилно е приел и тричленният състав на ВАС. Отделно от това, с процесното РМС описаният недвижим имот, на практика, се отнема от управлението на Софийския университет, което ясно се вижда от т.2 на диспозитива на Решението, при съобразяване на признатото със съдебно решение право на ползване на Университета върху имота. Неоснователно касаторите поддържат, че засегнат от един индивидуален административен акт би могъл да бъде само посоченият в него адресат. Такова ограничение не съществува, съгласно цитирания по-горе критерий на чл.147 ал.1 АПК.
2. По оплакванията за неправилност на съдебното решение.
Оплакванията са основателни.
С оспорения пред първоинстанционния съд административен акт на адресата му е предоставено правото на управление върху описания по-горе имот, като имплицитно това право е отнето от досегашния ползувател на имота. Съгласно чл.15 ал.1 от ЗДС, имоти - държавна собственост се предоставят безвъзмездно на ведомствата и общините при условия и по ред определени в правилника за прилагане на закона. В същото време, доколкото става дума не за свободен, а за имот, върху който е дадено право на управление преди влизане в сила на ЗДС /признато и с влязло в сила съдебно решение/, приложима е и разпоредбата на чл.17 ал.1 от същия закон, съгласно която при нарушаване на забраните по чл. 16, ал. 1 /имотът да не се ползва по предназначение или да се предоставя на трети лица извън посочените в нормата изключения/ или когато нуждата от имот отпадне, правото на управление се отнема с решение на министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след становище от министъра или от ръководителя на ведомството, което управлява имота. Именно министърът на културата и този на регионалното развитие и благоустройството са органите, по чийто почин е започнало административното производство с доклад, съдържащ предложение до министерски съвет за приемане на предложения проект за процесното решение и те са вносители на този проект. С представеното в касационното производство писмо изх.№03-00-09/03.05.2010г. на Ректора на Софийския университет до министър-председателя на Република България такова становище по проекта за процесното решение на министерския съвет е дадено. Следва да се отбележи, че част от процедурата по издаване на решението за отнемане на правото на управление е вземането на становище, а не на съгласие от ръководителя на ведомството, ползващо имота. Съгласно чл.7 ал.1 от ППЗДС, дейността на МС по предоставяне на имоти – публична държавна собственост се подпомага от комисия, председателствана от министъра на регионалното развитие и благоустройството и включваща представители на министерски съвет и на различни министерства като по чл.9 ал.3 от Правилника при наличие на подходящи имоти председателят на комисията внася предложение до Министерския съвет за предоставяне на имота. Настоящият състав на касационната инстанция не споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че липсата на заседание на посочената комисия е особено съществено нарушение на процедурата по издаването на административния акт, водещо до неговата незаконосъобразност. Това е така, защото въпросната комисия е помощен орган с цел разглеждането на предложението за предоставяне на имот, а в случая става дума за многогодишни спорове между ведомствата-страни по делото относно ползването на имота, приключили с влезли в сила съдебни решения, даващи достатъчна яснота относно поставените въпроси за основанието за ползване на процесния имот от страна на Софийския университет. Освен това, в процедурата по издаването на акта са представени писма за съгласуване на представения проект на министрите на икономиката и туризма, на отбраната, на труда и социалната политика, на външните работи, а във вземането на решението са участвали и министрите на правосъдието и на образованието и науката. Представено е изрично положително становище относно проекта и на министъра на околната среда и водите, поради което неоснователно е оплакването в жалбата пред първоинстанционния съд, че промяната в ползването на имота със статут на защитена територия е станало в нарушение на Закона за защитените територии. Съдебната практика отдавна е извела критерий за същественост на нарушаването на процесуалните правила по издаването на индивидуалния административен акт като основание за неговата незаконосъобразност, а именно : съществено е онова нарушение на процесуалните правила по издаването на акта, което ако не беше извършено би се стигнало до друг резултат. В случая, като се има предвид и неприложимостта на правилата по издаване на индивидуален административен акт по раздел първи на глава Пета на АПК за тези актове на Министерски съвет /чл.22 т.2 АПК/, съдът намира, че няма основание да се приеме, че при липса на нарушенията на процедурата по издаването на акта волята на колективния орган би била различна.
Не би могло да бъде оспорено правото на Министерския съвет да определи кой правен субект да управлява недвижим имот публична държавна собственост, като задължение на органа е да направи това мотивирано и при спазване на законовите изисквания за вземане на решението му. Без съмнение, в този случай, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като Законът за държавната собственост му дава свобода на преценката относно отпадане на нуждата от имота на ведомството, което го ползва, както и относно наличието на такава у субекта, на който имотът се предоставя за управление. Задължението за мотивиране на административния акт съществува за административния орган и тогава, когато е овластен да реши въпроса по свободна преценка. В тези случаи, правата на органа са ограничени в рамките на оперативната му самостоятелност и с оглед на целите, за които същата му е предоставена. В случаите, когато административният орган е овластен да реши въпроса по свободна преценка, необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания въпрос, и/или неизлагането на мотиви съставляват основания за отмяна на административния акт /т.7 от ППВС №4 от 22.09.1976г. и т.2 от ТР №4 от 22.04.2004г. на ОСС на ВАС по т.д.№4/2002г./. Главната цел на предоставената оперативна самостоятелност на Министерски съвет, при определяне на това кой субект да управлява недвижим имот-публична държавна собственост, е ефективното управление на тази собственост. В стенограмата на заседанието на МС, на което е прието решението, приета за съдържаща мотиви към акта и в жалбата до първоинстанционния съд, са изтъкнати съображения, че министерство на културата извършва големи разходи по поддържането на процесния имот, чието ползване е предмет на дългогодишни спорове със Софийския университет и във връзка с програма на министерството за превръщане на Двореца-Балчик в европейски център на културата целесъобразно е предоставянето именно на него правото на ползване върху имота. В тези мотиви ясно се изтъква посочената по-горе цел – максимално ефективно използване на имота, която цел при наличието на различни, ползващи имота субекти, намиращи се в непрекъснати спорове, явно не може да бъде постигната. В тази връзка, основателно е и касационното оплакване, че съдът не обсъдил изобщо обстоятелството, че имотът, предмет на процесната заповед, в качеството му на паметник на културата, съгласно Заповед на министъра на културата №РД-09-128/18.04.2002г., следва да бъде управляван от министъра на културата съгласно чл.14 т.14 от Закона за културното наследство. В случая, административният орган е бил свободен да решава именно това : с оглед най-целесъобразното ползване на държавния имот-публична собственост, дали нуждата от имота на ползващия го правен субект е отпаднала и дали имотът е подходящ да бъде даден за управление по поискания в проекта начин. Взетото по целесъобразност решение не е надхвърлило рамката на оперативната самостоятелност на органа и посочената преценка не подлежи на съдебен контрол.
Настоящият състав на касационната инстанция не споделя оплакванията на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, че оспореният акт е материално-незаконосъобразен поради нарушаване на принципа на академична автономия. Съгласно чл.19 ал.3 от Закона за висшето образование /ЗВО/, академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище. Не може да се приеме, че разпоредбата на чл.21 т.11 от ЗВО, съгласно която академичното самоуправление се изразява и в правото на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители, задължава Министерски съвет да определи Университета, в качеството му на ведомство, за ползувател на недвижим имот публична държавна собственост. Както се посочи по-горе съгласието на ръководителя на ведомството за отнемане на подобен имот не е необходимо, съгласно специалния Закон за държавната собственост.
Предвид всичко изложено, оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден от компетентен орган, в съответната форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съответства на материалния закон и на неговата цел, поради което изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразността му е неправилен. Съдебното решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата против решението на МС следва да се отхвърли като неоснователна. При този изход на процеса касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати деловодни разноски, както следва: на министерство на културата -1000лв. и на Държавен културен институт „Двореца” гр.Балчик- 2 000лв.
Водим от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13874 от 18.11.2010 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм.д. №7825 по описа за 2010г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Софийския университет „Св.Кл.Охридски”, представляван от ректора проф. дин Иван Илчев Димитров, против решение № 309 от 14 май 2010 година на Министерския съвет за безвъзмездно предоставяне за управление на недвижим имот публична държавна собственост, на министерство на културата за нуждите на държавния културен институт – културен център „Двореца” Балчик.
ОСЪЖДА Софийския университет "Свети Климент Охридски”, представляван от ректора проф. дин Иван Илчев Димитров, да заплати деловодни разноски, както следва : на Министерство на културата - 1000лв. и на Държавен културен институт „Двореца” гр.Балчик, представляван от Тошко Димитров Гяуров- 2 000лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Венета Марковска
секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Мариника Чернева
/п/ Теодора Николова
/п/ Мира Райчева
/п/ Свилена Проданова
Into the endless we ride... 
