Да си призная краднах идеята от друг фором... ама аз не пиша там, така че.. простено ми е...
Чудех се дали да не предложа раздел с теми тип "7 неща които... " и всеки да може да пуска такива теми с това магично число на ум...
Сегашната тема която избрах е 7те неща, които са ни променили живота... Иска ми се да напиша аз нещата пръв, но това ще забави пускането на темата с близо час...
Затова ще си редактирам поста, като ги напиша или в следващ пост...
Вие сте!
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
1. Първата ми среща със смъртта - когато умря една от сестрите на баба ми... бях некво лапе на 5г. и не знаех що всички са посърнали... Не съм ходил на погребение никога, и не искам и да ходя... като парад на страха е...
2. Първата ми творба - в интерес на истината не я помня, бил съм хлапак в 5-6 клас и с други като мен пишехме абсурдни творби в прослава на... съученици, съученички и даскали... ест с де що знаехме цинизми... Първата ми нормална творба се казваше "Блъснах с колата Недялко Йорданов" и беше четена в клас в 11клас... даскалката и четящия ученик паднаха от смях, а аз я измислих в рейса всъщност...
3. Като ме приеха в ПМГ-Бургас - рядко мразя и обичам едновременно едно и също нещо, но тва е даскалото. След като влязох там, вече не бях гордостта на школото, както преди, не бях the alpha-dog, а просто поредния ученик. Срещнах доста хора, с които още си общувам и дузини врагове. А и в творчески акцент - доста творби съм базирал в даскалото си...
4. Преместването в Меден Рудник - бил съм на 4г. сестра ми се беше родила, тате си купи кола и даже ме возеше в нея, а аз бях единствения човек с който той я избираше... Луда кола си беше де. Помня като се преместихме в китния квартал, сякаш е пилотен епизод на ситком. Едно ново начало, нямаше тогава почти нищо там. 1 кафе, 1 магазин, 100 бабички пред блока. Сега има 10 кафета, 20 магазина и 20 млади майки с колички пред блока. Кръговрат може би?
5. Екзкурзията до Пловдив в 11ти клас - Тогава беше май първото ми целево напиване, за разлика от тоновете инцидентни преди тва... Тогава за първи път видях Ралица. За нея няма да ви говоря сега. Но беше доста диво изживяване, помня как гледахме Нед и Гроши в първия Биг Брадър и се оказа, че имаме шанс да им повтаряме изпълненията в асеноградския хотел. Помня как ПЛД беше в ремонт, как некви японци ни снимаха в стария град...
6. Когато умря морското ми свинче Лъки - буквално в ръцете ми умря, беше с вкочанено тяло, сякаш е изкуствена играчка. Тогава го понесох, все едно аз умирам. Все едно мене ше заровят зад блока и на другия ден нищо няма да е променено. И май така и стана - живота си продължи, а аз загубих един верен приятел. Не съм плакал от тогава. Преди близо 5г.
7. Когато ме приеха в СУ - сякаш за секунди стана - докато се наканя да уча за изпити и ме приеха. И за няколко дни си смених хабитата, преместих се в София. Почна една луда епоха, в която осъзнах, че май образованието не е най-важното. И че съм на правилното място, не заради себе си, а в полза на други хора, които имат нужда от мен. И се радвам, че съм тук, не щото е престижно, а щото мога да помагам на мнозина приятели, познати, а защо не и врагове?
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
1. Когато ме приеха в Английската.
Супер много го мразех това даскало. Едва след като завърших осъзнах колко яко съм си прекарал и наистина колко много ми е дало то. Да не говорим, че през 5-те години там ставаха толкова много неща, които малко или много ме изградиха като личност.
2. Когато започнах да се занимавам със зимни спортове.
Бях на 7, когато се качих на ски за първи път. До 7 клас карах ски по цяла зима всяка събота. Но тогава и лифт картите не бяха по 50 лв, беше си съвсем човешко и поносимо. След 7 клас започнах да карам сноуборд. Ски не съм карал вече известно време, тази зима още не съм се качвал, но другата се надявам да стане.
3. Двете ми влюбвания.
Супер гипс .
4. Когато ме приеха в СУ.
И осъзнах, че в гимназията ми е било по-яко... И осъзнах каква пародия е вишуту образование в България.
5. Когато започнах да се занимавам с фински.
Имам някаква напълно нелогична любов към Финландия, затова реших да се захвана.
6. На мен също ми умря морско свинче .
Бях на 14-15, ама все пак го приех много тежко...
7. Когато ми се оформи музикалният вкус.
Той все още се заформя де, но музиката, която съм слушал винаги ми е помагала, колкото и банално да звучи.
Последно промяна от Armin^^ на 26 Апр 2011, 11:14, променено общо 1 път.
аз до 7 надали ще ги докарам, но пък темата ме кефи
1. - 3. Тук мога да сложа имената на 3мата човека, които за периода от 5 години успяха последователно да преобърнат живота ми (и мен) на 180.
4. Моментът, в който спрях да слушам "метъл" и съответно промених начина си на живот (и обличане) коренно. Звучи малко глупаво, но за мен беше огромна промяна, която дълго време отказвах да направя. Но стана по-добре така
5. Един провал през 2010, който ще нося в сърцето си цял живот и който тотално ме срути. Толкова ме промени, че изгубих вярата в себе си и знам, че каквото и да постигна ще е малко в сравнение с това, което изгубих.
Дотук съм, понеже бих могла да пиша общо взето само за разни хора, които са се появявали в живота ми и са допринасяли за неговата промяна. Но неща от рода на приемане в гимназия и т.н. не считам за важна промяна.
Само да спомена малко детайли - в оригиналната тема, от която взаимствах с пълни шепи и без никакъв срам, числото беше 9 и дори видях пост на една бивша съфоромка, която беше споменала 3 души и още 3 събития, не ги беше докарала до 9, но беше достатъчно за да ме мотивира да пусна тука темата...
И няма значение дали ще е ново начало, смърт, хора или събития, всичко що отговаря на заглавието се приема...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
Заимствана, незаимствана, темата си е супер
1. Влизането в 31-во. Там се научих как се нарушават глупавите правила
2. Два тежки месеца в края на 2008-а и началото на 2009-а. Уж простичък, но много полезен съвет от една приятелка.
3. Едно пътуване в края на февруари 2009-а.
4. Работата в един новинарски сайт.
5. Началото на прекрасна връзка през август същата година.
6. Голям и болезнен провал през втората половина на 2010 г.
Засега толкова. Седмото ми убягва. Може да го добавя после, ако се сетя за нещо важно.
I wanna fall from the stars straight into your arms
1. Семейството ми
2. Гимназията ми
3. Ню Йорк
4. Казармата
5. ИФ и ЮФ
6. Двама човека - мъж и жена, които не се понасят
7. Един наскоро спечелен конкурс
Не е много нали?
Никой досега не е казал "Форумът". Форумът, драги... поне мен ме свърза с хора, които се надявам да запазя като приятели за целия си живот. За вас не знам, но за мен това е ужасно много.
Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества.
Всъщност почти като при истинските хора.
MidwinterSun написа:Никой досега не е казал "Форумът". Форумът, драги... поне мен ме свърза с хора, които се надявам да запазя като приятели за целия си живот. За вас не знам, но за мен това е ужасно много.
Ама Силвия, то по-тъжно е да кажеш само ФОРОМЪТ... без никви други неща в живота...
Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes...
...and this chaos, it defies imagination!
Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives -
you've arrived at panic station!
1. Първи клас
2. Първото ми прибиране сама до вкъщи - "излъгах" учителката, че така сме се разбрали с нашите
3. Кръжок по изобразително изкуство.
4. Избор на гимназия.
5. Форума - запознах се с първата си съквартирантка
6. София - нов град, с малко познати.
7. ФМИ - среща с всякакви личности, знания
.
.
Into the endless we ride... 
