2 курс Право (2010-2011)

[_sonrisa_]

Мишо, аз имам някакви лекции на компютъра - ако искаш мога да ти ги пратя на имейл Пиши ми ЛС при желание

[marrriq]

Колеги, споделете лекция по Правна психология по въпрос 24.Психология на вземането на решения в правораздавателната дейност
Благодаря предварително!

[FeeRiq]

Колеги,на изпита по правна психология два ли въпроса ще се дадат или един?Ще бъдем ли разделени на групи или всички ще пишем по едни въпроси? И от къде четете за споменатия 24 въпрос?

[happyswift]

Да се върнем на въпроса за МПП

Ако се падне 61 въпрос, какво се очаква от нас?Да "резюмираме" Статута ли?

[RA[sgB]]

Добре,аз нещо друго не мога да разбера по Правна психология...В посочените теми,които ще се паднат на изпита няма никъде за Съдебно-психологическата експертиза,за вербално и невербално поведение и т.н.,а аз доколкото знам за тези неща той доста е говорил през семестъра а и за тях има най-много информация.Тези неща включват се някъде из посочените 9 теми или ги е предавал ей така за кеф

[svetlio.varna]

Aми ако не си присъствал на последната лекция, случи се следното: Гайдаров поиска конспекта за изпита за да каже кои въпроси отпадат и една колежка му даде конспекта. В нейния конспект беха отбелязани 6 въпроса, които според нея професорът беше предал. Гайдаров много се учиди, че е чел на лекции толкова малко неща (и с основание според мен) и в крайна сметка освен тези 6 въпроса, преподаде още 3: Психологическа структура на личността, Емоционална регулация на поведението и 8 въпрос. Така в крайна сметка се стигна до настоящата ситуация.

[mayflower]

Ама тя тази ситуация много оплетена се оказва. В крайна сметка къде могат да бъдат намерени всички четени на лекции въпроси, че изпитът наближава, а материали за подготовка няма... Ако някои може да помогне на колеги в нужда, сигурен съм, че ще има много благодарни!

[Jack Skull]

Всъщност всички четени на лекции въпроси не ти трябват (аз съм била на всичките без две лекции и ума неща които не се вклюват),а само тези за самия изпит..и въпроса остава от къде да се намерят,аз лично неща които не мога да намеря няма да чета.Източникът- google...

[marrriq]

Не, сериозно - дайте нещо по 24-ти въпрос

[svetlio.varna]

Намерихме и 24 Май вече комплектът е пълен.

[iodine]

Айде сложете го тука, проф. Гайдаров няма да има проблеми с това, той си каза да учим от нета.

[Ivanxou]

Мислех, че го имам, но се оказа, че не е така .

[RA[sgB]]

Изобщо не е това 24 въпрос,не обърквайте хората.24 въпрос е преподаван на 6 януари на лекция и няма нищо общо със Съдебно-психологическата експертиза.Ще си позволя накратко да напиша какво трябва да имате предвид,защото го нямам на word.Дано да ви е от полза
При вземането на решения в правораздавателната дейност трябва да се им предвид:
1) Усещанията на разпитвания-примерно при проблем с когницията(зрение.слух и т.н.) не възможност за достоверни показания
2)Възприятието-дават информация за цялостност,зависи от качеството на усещанията
3)Познанието,което добавя нюанси за да завърши картината-примерно при разпит на мъж през зимата,той автоматично без да се замисли казва,че забелязаният от него субект е с шапка(защото е зима)
4)Илюзии на възприятието-едно реално събитие се изкривява при конкретни условия,примерно:някакво силно емоционално напрежение или употребата на алкохол,наркотици и т.н.
5)Мислене-процес,който анализира и реструктурира информацията.

Това е общот взето.Така той е предал тази тема и информацията е достоверна.

[svetlio.varna]

Айде сложете го тука, проф. Гайдаров няма да има проблеми с това, той си каза да учим от нета.

Първи вариант
24 въпрос: Психология на вземането на решения в правораздавателната дейност

Има раздел „Психология на вземане на решение” в психологията, който се разполага в когнитивната психология. Поставя се акцент върху познавателната активност на субекта, който взема решение. Основните когнитивни процеси са памет, мислене, усещане, възприятие, интелект, върху които се съсредоточава психологията.
Интелектът е по-особена категория. Този елемент емпирично е развит в сравнително ясна концепция (може да се измерва количествено). Това е едната страна на спецификата на този елемент. Този аспект на познанието се развива в посока емоционална интелигентност и това в бъдеще ще се развива.
Усещането представлява познавателен психичен процес, който доставя информация за отделни страни и аспекти на предметите и явленията от действителността. То присъства в психиката и в процеса на вземане на решение като основен елемент, но не и като самостоятелна единица; то е технологичен момент. Проблемът с усещанията е проблем по функционирането на сетивата. Другият проблем е с индивидуалният опит, доколкото усещането е трансформирането на физическата информация, възприета от сетивото, в психична информация и превръщането ѝ в определен тип информация. Ако сетивата не функционират добре, информацията няма да бъде ясна, пълна и точна.
Възприятията дават информация за цялостности, за разлика от усещането. Те ни дават целия образ на предмета или явлението. Това означава, че възприятията се съграждат на основа на усещанията, защото като се обединят се получава предметът като такъв. Качеството на възприятията зависи от качеството на усещанията. Свързани с възприятията са някои проблеми, изхождащи от принципа, открит от психолога Курт Левин – принцип на Gestalt – едно възприятие автоматично се стреми да се допълни самото то, за да се получи цялостност. Възприятията на човек са така съградени, че той винаги се стреми да довърши една картина и да я доведе до цялостност на базата на своя опит.
При илюзиите на възприятията едно реално възприето събитие, обект, предмет се изкривява, не е обективно. Възприятието има в себе си тенденцията при определени условия да преобразува и пресъздава реалния образ. Тези условия са: силно емоционално напрежение, което провокира силно изкривяване на възприятията; изменено състояние на съзнанието – при употреба на алкохол и наркотици; психотична криза – ако човек е попаднал в пространството на психиатрията; физиологична причина – висока температура, силни травми.
Мисленето е процес, който позволява информацията да бъде анализирана и реструктурирана. Мисленето се изгражда върху два източника – усещания и възприятия, социален и индивидуален опит. Ако един човек възприеме една ситуация чрез сетивата си и тя е отнесена в клас, чрез мисленето тази информация се свързва с индивидуалния опит, тя се анализира и реструктурира. Това позволява да се извеждат закономерности между мисленето, предметите и формата (чрез мисленето се преработва, наименова, класифицира информацията, приета чрез усещанията и възприятията. Мисленето довежда до:
- възможност да се извлекат взаимовръзки между обектите, хората, явленията; може да се стигне до определено съждение;
- аксиологизиране (оценяване на информацията) – свързвайки я със собствения си опит, човекът я оценява като „+” или „–”.
Чрез тези процеси мисленето преработва всяка една информация, включително и въпросите. Мисленето задължително преработва, като свързва с личния опит. Никога няма изцяло изчистена (1:1) информация.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Втори вариант
24 въпрос по Правна психология: Психология на вземането на решение в правораздавателната дейност:

Третият етап от наказателния процес е свързан с вземането на решение по конкретното престъпление. Съдът трябва да се убеди, че е извършено престъпление, че определени лица имат вина и трябва да носят отговорност за неговото извършване и поради това трябва да им бъде наложено наказание, съобразено с изискванията на правните норми. Съдебният състав не е просто арбитър в съдебния процес. Той, както и обвинението и защитата анализира и оценява събраните доказателства, търси и пледира за допълнителна информация, ако това е нужно за изясняване на истината относно извършеното престъпление.
Обосновката на една или друга теза много зависи и от умението на юриста да говори, т.е. от неговите риторични умения. В реалната практика прокурорите и адвокатите използуват различни риторични методи. По-известни от тях са следните• фундаментален метод – този метод е свързан с използуването на точни факти и аргументи за оборване на тези на противната страна. При използването на този метод и двете страни обръщат особено внимание на експертните заключения;• метод на противоречието – обръща се внимание главно на противоречията в тезите на противната страна;• метод “извличане на доводи” – всяка от страните се стреми да обърне внимание на всички конкретни доводи, които й помагат да обоснове своята теза. Това е метод, чрез който адвокатът или прокурора се стреми към детайлна обосновка на своята теза;• метод на сравнение, на съпоставяне – в този случай в речта си адвокатът или прокурорът се насочва към сравняване на две тези, две становища като изтъква техните силни и слаби страни. Този метод се използува, когато ораторът е убеден, че аргументите на противната страна са слаби;• метод на алтернативата – при този метод се признават определени факти, но се оспорва изводът. Изтъква се друг извод, който е по-правдоподобен при наличните факти, които се приемат за безспорно дадени.• метод на диференцираната оценка – приемат се само определени заключения и изводи на противната страна, а останалите се приемат частично или се отхвърлят;• метод на игнорирането – приемат се определени факти и тези на противника, но се полагат усилия за тяхното омаловажаване, игнориране. Изтъква се, че това е истина, но тя не е от съществено значение за доказване на престъплението или за изясняване на вината и отговорността на извършителя;• метод на видимата поддръжка – приема се тезата на противника, даже се прибавят и нови аргументи в нейна подкрепа. В заключение ораторът изтъква такива контрааргументи, които я омаловажават или сериозно я обезсилват. Този метод се използва, когато юристът разполага с много силни контрааргументи. “Аз не отричам въобще аргументите, напротив, приемам ги изцяло и без възражения, но има и много други неща, които не ми дават основание да ги считам за напълно достатъчни да се реши даден наказателно-правен казус”;• метод на възбудата, на разочарованието и размисъла – това е метод, при който ораторът се стреми да стимулира чувствата и мислите на слушателите, и подтикне към преоценка на определени свои становища и позиции. При този метод ораторът обикновено обръща внимание на трайните негативни последици от извършеното престъпление или на неискрените и нечестни отношения между лица, пряко или косвено свързани с неговото извършване. Напълно възможно е при една добре подготвена пледоария обвиняемите, потърпевшите и свидетелите да пожелаят да споделят нови факти около инкриминираното събитие.

Първият вариант е от лекцията, а вторият от апокрифите в нета. Аз лично бих направил комбинация, въпреки, че е все тая какво ще пишем

[eiffel]

браво варна! значи вс с 24ти е супер..сега остава..откъде да четем 5 и 8ми ?! :/

Мнението е кирилизирано от модератор.
MidwinterSun