най-дългата ви любовна връзка .....

[Boromir]

Представи си значи какво ще ти причини Кристо, ако те види

[Verka]

определено има положителната страна да не си обременен от предразсъдъци за нови връзки

[Kristo]

добре, че мила е на изпит, че как щеше да трие мнения сега....

[Nukta]

Verka, даааа, определено.... в момента като усетя, че нещо такова може да се случи бягам от тоя човек като дявол от тамян... не мога да си причиня пак такова нещо. Пък и ми се живее, като имаш няколко годишна връзка имаш чувството, че си заспал някъде по пътя и отвреме на време с премрежени очи виждаш живота си как лети... един вид не е интересно но не твърдя, че е така с всички, тва се отнася само до мен!

Дано Мила си вземе изпита и се напие след тва!

[invisible]

определено има положителната страна да не си обременен от предразсъдъци за нови връзки

ако не се ожениш за първата си любов как става тоя номер

[Verka]

какво какво?
аз имах предвид , че това да нямаш дълга връзка определено носи в себе си положителната страна да не си обременен от предразсъдъци за следващите ..

[Kristo]

Съгласен съм с вас - дългогодишната връзка е нож с 2 остриета - накрая страданието е повече, като скъсате, а и докато си в тая връзка, може да изтървеш Любовта на Живота ти (тм) - просто щото си обвързан/а.... А тва е кофти.

Риска да почнеш връзка е, че винаги можеш да има по-подходящ/а, но заслепен от чувства, да не видиш това. И после да се тюхкаш, как за 4-5г. връзка си изтървал има-няма 10 по-подходящи партньора/ки, с които си можел да останеш цял живот и да си щастлив...

Ама кво да ви кажа...

[Nukta]

ххаахахахахахах Най-позитивното мнение на света

[invisible]

аам не сме се разбрали нещо мен мисълта ми беше че каквато и да е продължителността на връзката все си оставя някакви следи които се "израждат" в предразсъдъци за новите ..

[Verka]

така е така е .. то си е като рана - колкото по-дълбота и голяма , толкова по-трудно зараста и по-големи белези оставя
а за коментара на Кристо - не знам, човек... аз не казах, че проблемът е в това какво изпускаш докато имаш продължителна връзка, по-скоро го търся в тва, че трупаш опит, а с това и все по-малко се навиваш да рискуваш да се дадеш на някой, когато всички тези чувства и глупости си остават в сферата на относителното

ПП: трудно съчиним пост...

Едит:

Много зависи от хората и отношението им към живота като цяло (и в частност - към връзките).

Това е най-вярно в крайна сметка и винаги съм мислила, че няма една истина когато става дума за връзки и любов.Всеки минава по собствен път и извлича своите поуки. Нормално е мненията да са различни и на мен лично ми е супер интересно да чета чуждите

[Търговецът на кристал]

Аз като съм имала ненормално дълга връзка за тогавашните си години, че какво? Заключението, до което стигнах в края беше: "И що се мъчихме взаимно толкова време, като нещата бяха приключили ехеееееей..." Нямаше страдание - поне не от моя страна. Напротив - чувството си беше баш на облекчение, защото то това се беше превърнало в мъка с постоянни разправии, грешно тълкуване на думи (от двете страни), нерви... Сега не бих останала в такава връзка и месец - ама тогава бях на друг акъл.
Мисълта ми е, че колкото и дълга да е била връзката, съвсем не е необходимо да страдаш и прочее. Да, може да ти е кофти, защото си свикнал с присъствието на тоя човек в живота си, но навиците се изкореняват. Някои от тях - много лесно.
Освен това, не мисля, че дължината на връзката е изначално определяща за "качеството" - двумесечна такава може да е много по-пълноценна, наситена, интензивна и да ти даде много повече емоции, отколкото двугодишна. Много зависи от хората и отношението им към живота като цяло (и в частност - към връзките).

* Да отбележа - не съм фен на кратките връзки, никак даже. Не ме разбирайте погрешно.

[Kristo]

а за коментара на Кристо - не знам, човек... аз не казах, че проблемът е в това какво изпускаш докато имаш продължителна връзка, по-скоро го търся в тва, че трупаш опит, а с това и все по-малко се навиваш да рискуваш да се дадеш на някой, когато всички тези чувства и глупости си остават в сферата на относителното

Ти не го казваш, ама аз го казах....

Въпроса е защо човек го е яд, ако 5годишната му връзка приключи? Не е щото за 5г. е имал повече чувства и любов (които могат и за 1 месец да се случат) - яд го е щото за 5г. е изтървал толкова много хора покрай него да минат и да заминат, а си е губил времето с връзка, която е отнела 5г. от живота му и е стигнала никъде. После нормално да има страх от обвързване. Че кой ще няма?

Ако примерно човек скъса след 1 месец връзка, не го е яд толкова - щото за 1 месец, кво е изтървал? Нищо почти. И знае, че шансовете са пред него. И няма страх да направи следващата си връзка да издържи поне 2 месеца... или 3...

Не ме разбирайте погрешно - да, аз твърдя, че дължината на връзката зависи от двамата. Ако те решат, могат и 30г. да издържат. Ако решат може и на 5тия ден да скъсат. Но да не съм чул никой да се оплаква "ми то съдбата ни така реши - да ни раздели", не! Хората сами определят дължината на връзката си, ама имат склонността да не поемат отговорността, че са се лъгали 5г. с някой, с който не трябва да са. Или пък са се лъгали, че нещата не са се изтъркали на 4ти месец... Инати хора, кво кажа...

[inc]

Да бе, логиката ти е желЕзна. (без ирония) Но има нещо съществено, което не отчиташ.
За да са заедно 5 години (примерно) все нещо ще да ги е събирало и ще ги е мотивирало тия 2-ма души. Сам го каза. Мисълта ми е, че по-важно е кога във връзката се появяват сериозните неразбирателства, които я правят нездрава. Може с един човек да сте адски щастливи 2-3-4 години, но нещата да се променят в последствие. Така се случва чедсто даже. Особено ако говорим за млади хора. И дори да не е така, хората се променят, случват се определящи живота събития, обстоятелствата се променят. И ако си вложил много в такава дълготрайна връзка... как после ще останеш с убеждението, че ЦЯЛОТО това нещо е било загуба на време? Ок, веднага след края си разстроен, егото ти е наранено, ала-бала... В крайна сметка ти става ясно, че загубеното време е само това, в което вече не сте се отнасяли добре един към друг. То е, което обременява.

[ники]

Абе, дължината на връзката често се определя и едностранно

[Kristo]

Да бе, логиката ти е желЕзна. (без ирония) Но има нещо съществено, което не отчиташ.
За да са заедно 5 години (примерно) все нещо ще да ги е събирало и ще ги е мотивирало тия 2-ма души. Сам го каза. Мисълта ми е, че по-важно е кога във връзката се появяват сериозните неразбирателства, които я правят нездрава. Може с един човек да сте адски щастливи 2-3-4 години, но нещата да се променят в последствие. Така се случва чедсто даже. Особено ако говорим за млади хора. И дори да не е така, хората се променят, случват се определящи живота събития, обстоятелствата се променят. И ако си вложил много в такава дълготрайна връзка... как после ще останеш с убеждението, че ЦЯЛОТО това нещо е било загуба на време? Ок, веднага след края си разстроен, егото ти е наранено, ала-бала... В крайна сметка ти става ясно, че загубеното време е само това, в което вече не сте се отнасяли добре един към друг. То е, което обременява.

Ам нали аз го казах - за да са заедно 5г. има нещо, което ги събира. Ама то тва може да ги задържи и 1м. И да е еднакво силно за различните два периода. Да е еднакво като усещане и смисъл. Следователно срока не зависи от усещанията и тва дето "ги е мотивирало".

Инак мисълта ми е кво става след връзката, като си дадеш оценка на времето в което си бил в нея.
а/ 20 дни - казваш си ок, поне рано разбрах, че няма да стане нищо, ще страдам ден-два, ще ми мине
б/ 200 дни - казваш си, да, болеше че се разделихме, имахме планове, мечти, ама карай... ще си направя нови с друг
в/ 1500 дни - боже, как съм могъл да изгубя 5г лъжейки се, че тва Е. Като през тва време (при 99% от хората) са минавали мисли "абе приятеля му е по-як и по-подходящ" или "ми този непознат от бара е по-яка от гаджето ми".... и се чудиш колко възможности си пропилял... вкл. и шанса за голямата любов...

Абе, дължината на връзката често се определя и едностранно

Ам едва ли само единия е виновен - за да реши жената да скъса, явно мъжа е направил или не-направил нещо... или обратното... никога края не е само по вина на 1...