Възпоменателно шествие за ген. Христо Луков - 13.II.2010

[Дичоу]

От толкоз много националисти как не се намери един грамотен?!?
НациоАнална солидарност - за свят без хемороиди!

НациоАнализмът - висша форма на доверие!

[progressive_force]

От толкоз много националисти как не се намери един грамотен?!?
НациоАнална солидарност - за свят без хемороиди!

НациоАнализмът - висша форма на доверие!

Тези са един дол дренки с вас. Поредните неориентирани пубертети, които имат нужда да се правят на лоши и радикални. Дали ще е Нацио-анална съпротива или Анално се протрива(Анархо съпротива) е все тая. И в двата лагера няма един грамотен човек, който да обясни за какво се борят.

[tamerlan]

Тука няма да споря - и двете "съпротиви" са неграмотни, неадекватни и доста анални /сега другарите еко-веган-хомо анархисти съвсем ще ме намразят, ама какво да се прави / Но пък тези лумпенизирани илитерати, сътворили въпросните лепенки и днешното "шествие" са същата дружинка, която почита германския агент Луков, пълни кандидат-дупедатските листи на "Гвардия", а повечето допреди време бяха членове на БНС. Така че ходи да баламосваш някой друг

[Tommy]

Има много такива, има, за съжаление, обаче и много млади българи, новото порочно поколение на старата номенклатура, които се очертават бъдещите партиици в "реформираната" ни социалистическа партия.

[progressive_force]

Луков е велик Български войн! Човек на честта! Нищо общо като боец и като личност със съветските изроди, които по диващина могат да се сравняват само със Златната орда!

[alter ego]

Ха, че какво й има на Златната орда?

[progressive_force]

Ха, че какво й има на Златната орда?

Нищо Освен, че са били диви изверги, упожаряващи и унищожаващи всичко по пътя си...

[alter ego]

Такива са били обичайните правила за водене на война тогава. Спомняш ли си Василий ІІ Българоубиеца?Той не е най-лошият случай в историята на най-цивилизованата за времето си европейска държава. Какво направил Страшният Крум, когато превзел София? Същото, което направил след него Маламир като превзел Пловдив или Никифорчо при превземането на Плиска.

[pora_e_priqtel]

Никифор избил ли е населението на Плиска? Питам, щот' не знам. Не, че Крум е избил цялото на Средец, ама бая народ е хвърлил под ножа, в допълнение към гарнизона.

Абе Тамерлане, аз като видях онова лого с черните знамена като от аватара ти и лозунга "Свободен, социален, национален" (който лумпенчетата ми крещяха под прозорците), се зачудих, аджеба, къде бъркам? Да не би анархистите да станаха националсоциалисти?

[alter ego]

Хмм, ти си позабравил мат`риала по Българско средновековие. Ники І хвърлял пеленачета под диканите, казват византийските извори...
Иначе по въпроса за анархисти и нацита: ами, има общо объркване и смешение на идеи и поведение. Щом консерватори и либерали правят заедно правителството в Лондон, какво повече да кажем.... Всеки смята, че взаимства най-доброто и успешното отвсякъде.

[pora_e_priqtel]

Хлъц! Вярно съм забравил! Еми заслужило си е участта копеленцето.

[Tommy]

Щом консерватори и либерали правят заедно правителството в Лондон, какво повече да кажем.... Всеки смята, че взаимства най-доброто и успешното отвсякъде.

Е, а нови избори ли да правят? Това положение устройва британците много повече, от случая, в който щяха да търпят още един мандат на левичари.

[alter ego]

Левичарите (ех, ние да имахме такива десни, каквито са техните левичари ) нямаше как да продължат да управляват. Това стана ясно още сутринта, когато Клег заяви, че Камерън е спечелил моралното право пръв да опита да състави правителство.

[Exterminatus]

В памет на генерал Христо Луков

http://www.youtube.com/watch?v=yO-PNjfmCPY[/youtube]

На 12 февруари 2011г. (събота) от 17:30 часа от пилоните пред НДК, Български Национален Съюз за 8-ма поредна година ще проведе траурно, факелно шествие в памет на генерал Христо Луков. С проявата ние ще отбележим 68-та годишнина от неговото подло убийство, извършено от комунистическа бойна група в късната вечер на 13 февруари 1943г. Генерал Христо Луков е герой от Първата световна война, благодарение на който днес град Кюстендил е в пределите на България, министър на войната в периода 1935-1938г., с основна заслуга за превъоръжаването на Българската армия след ньойския погром и водач на “Съюз на Българските Национални Легиони” (СБНЛ). Както всяка година, така и тази Български Национален Съюз ще проведе близо едномесечна информационна кампания, преди отбелязването на датата, чрез която ще запознае българската общественост с живота и делото на генерал Луков, защото както комунистическите сатрапи, така и днешните демократични управници, се стараят името и делото на Генерала да останат скрити за младото поколение.
Всяка година проявата минава под различно мото, тазгодишното е – “От жарта на миналото, към пламъка на бъдещето”. Освен това организаторите желаят този ден да се наложи като ден на националната съпротива в България и поради тази причина на шествието са поканени всички националистически организации , формации и групи у нас, както и всички свободни националисти нечленуващи в такива. По традиция специялноза мероприятието в България идват и националисти от различни европейски държави, за да окажат почитта си към ген. Луков.

За повече информация: www.hristolukov.info

България над всичко!

[Exterminatus]

Ген. Христо Луков – живот и гибел




Запасният генерал Христо Луков е роден на 6-ти януари 1888г. в град Варна. Завършил е Военното на Н.В. училище през 1907-ма година и е произведен в първи офицерски чин подпоручик на 27-ми випуск. Бойната си дейност е започнал като батареен командир във 2-ри артилерийски полк, 6-та дивизия. В Първата световна война е участвал във всички бойни действия с 1-ва и 5-та дивизии като командир на отделение. На 23 ноември. 1935 година му беше поверен най-отговорния пост във военната йерархия – министър на войната. Генерал Христо Луков заема този пост до 4 януари 1938г. Своите жизнени сили и труд той отдава за издигане българската артилерия на завидна висота. Още от ранна младост генерал Христо Луков се бе отдал с жар в служба на Родината. В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Ще споменем и за великия подвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”. След уволнението му, динамичната натура на генерал Луков намира своето място в гражданския обществен живот в средите на българските патриоти. Той разбира, че отпор на левите сили може да даде само българският възрожденски национализъм, и застава начело на Съюза на Българските Национални Легиони /СБНЛ/. “Спомням си, като че ли това беше вчера”- казва легионерът Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. се състоя Национална конференция в гр.Варна, на която пристигна генерал Луков, придружен от членове на Централното ръководство. След всички приети от устава правила, при откриването на конференцията се пристъпи към разглеждането на различни организационни въпроси. Един от делегатите зададе въпрос: “Господин генерал, благодарение на Германия, по точно на Хитлер, ние получихме Южна Добруджа, Македония, Тракия, и е редно да отидем на помощ и помогнем на нашите съюзници”. Болшинството от делегатите бяха на същото мнение. Генерал Луков след като изказа възхищението си за готовността ни за саможертвата, която искаме да направим в името на един идеал каза: “Господа, генерал Луков не може на своя глава да организира и поведе армия. Има цар, има и отговорно правителство. Ако правителството реши да изпрати войски на Източния фронт и ми възложи да ги поведа, аз не ще откажа. Така бе взето решение, ако правителството разреши, да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ромел. Започна приготовление из цялото ни обединено царство. От Добричкия легион “Стефан Караджа” бе съставен списък на около 100 души младежи с пламенно национално въодушевление. Но тия наши мечти не можаха да се осъществят поради убийството на генерал Луков, само три месеца след Националната ни конференция. Годината е 1943-та. Германските армии воюват в Съветския съюз. А у нас комунистическата партия, по нареждане от Москва организира “бойни групи” за ликвидиране на “народни” врагове. Една от жертвите им трябвало да е и ген. Луков. Денят също е определен – 13 февруари. В този ден към 20.50ч. генералът отива към дома си на ул. “Артилерийска” 1. Като отворил входната врата, на вратата на хола се показала дъщеря му Пенка, която чула, че баща й се прибира и излязла да го посрещне. Случаят пожелал тя да бъде единственият свидетел на убийството. От нейните показания се узнава следното: “Генерал Луков пристъпил прага на входната врата и се обърнал с лице към улицата, да я затвори. В този момент непознат мъж с широки и тъмни очила застанал на вратата и стрелял в гърдите на генерала. Дъщерята изпискала, а той, макар и ранен, се опитал да влезе в дома си. Убиецът влязъл подир жертвата си, дал още три изстрела и избягал. Генералът се струполва мъртъв на пода.

СЛЕД УБИЙСТВОТО СЛЕДВА ИМПОЗАНТНО ПОГРЕБЕНИЕ

“Тялото на покойника беше пренесено от домът му в черквата при Военното на Н.В училище. Към 12 часа по обед от двете страни на алеята за училището се бяха вече наредили в шпалир няколко хиляди млади легионери и съмишленици на генерала. Черквата беше препълнена с народ. Едва успяхме да се доберем до входа на черквата. На погребението присъстваха: Н.В.Царят, Н.Ц.В. княз Кирил, висши офицери, министри, военни аташета н др. От името на войската говори полковник Попов, от името на запасните офицери- генерал Илинов, от името на Българските Национални Легиони- Илия Станев, който изтъкна с пламенни слова, че генерал Луков завещава на българския народ беззаветна служба на род и Родина, бидейки самия образец на доблестен гражданин и смел воин, с непоколебима вяра във възхода на българската национална кауза. Погребението беше извършено в централните софийски гробища. Пръв говори от името на Съюза на запасните офицери полковник Илчев и след като описа достойния жизнен път на големия българин завърши с думите: “Чужденци намериха свое оръдие да посегне върху живота на генерала, за да лиши българският народ от един голям воин с висши граждански и войнишки добродетели. Голяма и всеобща е скръбта на всички ни.”

http://logr.org/lukov/?page_id=7