След като Ники спомена думата "удоволствие" се замислих - какво по-голямо удоволствие в живота, от това да се заяждаш с Кристо за негови думи като тотално ги извадиш от контекст, придадеш им каквото си искаш значение, припишеш каквито си искаш идеи на гореспоменатия и обвиниш същия в ограниченост? Защо това е удоволствие? Защото си 100% сигурен, че ще започне спор, в който няма никакво значение кой какво смята, но въпреки това ще се говори и говори по темата, а купища съфорумци ще сиирджийстват. Колко пъти сме гледали същото да се случва?
И така, нека направя поредния си опит за създаване на безпричинно и тотално безсмислено напрежение, цитирайки Кристо:
Kristo написа:не може да се месим в мисленето на другите
Прочетох внимателно темата и много идеи ми се намесиха в мисленето. Тези идеи са представени и защитени от действителни хора, поради което смятам, че тези хора ми се намесиха в мисленето. Убеден съм, че не само в моето мислене. Въпреки това вярвам, че много хора са прочели същите идеи без те да окажат никакво въздействие върху тяхното мислене. Струва ми се, че всяко съзнание има различна "пропускливост" на идеи, нещо като попивателната способност на парцала, която толкова много ценим у него - едни парцали просто попиват повече от други и с тях свършваме повече работа за единица време. Поради това ми виждане съм се настроил да попивам колкото мога повече информация и тя да ми въздейства възможно най-силно, за да възприемам повече от заобикалящия ме свят. В този смисъл не само че хората ми се месят в мисленето, но дори ги приветствам да го правят, искам да ме разубеждават, да ме побеждават в спорове. Често ме обвиняват в "крайни позиции", но всъщност какво са моите "крайно позиции", ако не инструменти за провокация, за да може да достигнем до желаната конфронтация?
Що се отнася до музиката. Чалгата носи много послания, макар и понякога еднотипни. Хората, които слушат тази музика, обаче, дали я възприемат като мен? Дали техните съзнания попиват посланията в текстовете със същата интензивност, с която и аз? Дали гласът на изпълнителя докосва сърцата им така, както моето? Дали изобщо влизат в такъв директен и невъзпиран от никакви прегради контакт с музиката, в какъвто аз влизам? Какво ли мислят и чувстват, докато слушат чалга? Какво ли се променя у личностите им във връзка с контакта с тази музика? Дали изобщо нещо се променя? Дали чалгата пречи на промяна? Дали евентуална промяна би била задължително полезна и градивна за човека? Пред какви опции за промяна са изправени повечето чалгари? Да загубят 90% от приятелите си? Да стоят вкъщи, да бродят сами през повечето време? Да се отчайват от живота и от неразбирането на другите, докато в главите им не се появят самоубийствени мисли? А по-добре ли е да си намерят "други приятели" сред скинари, метъли или рапъри? Дали няма просто да се пристранстят към друг вид удовлствие, по-вредно за организма им? Не мога да отговоря на тези въпроси. Не мога да кажа с лекота, че за всеки един човек във всеки един момент е по-добре да промени музикалните си предпочитания и да започне да слуша предимно класическа и джаз музика.
Очевидно е, че не съм съгласен с делението на музиката на "носеща послание" и на "неносеща послание". Нима една динамична музика не предизвиква асоциации с динамичното? Напрегнатата с напрегнати неща? Явно е, че дори да не носи послание, една музика може много тенденциозно да ни насочва към определени мисли, пазейки ми от други мисли. Затова и ми се струва, че не е толкова важно по какъв начин ни въздейства, след като ни въздейства. Затова аз деля музиката на въздействаща и на не-въздействаща. Разбира се, за един човек една музика е въздействата, друга - не. На мен чалгата ми въздейства и ме натъжава, защото ми напомня за повърхностни действия на някои лица от миналото ми. Такава ми е била житейската история, такъв емоционален товар нося, така ми въздейства. Мисля, че на повечето хора, слушащи чалга, музиката не им въздейства много силно, съзнанието им не е много отворено да я възприема цялостно, а е фокусирано в отделни моменти - ритъм, мелодия, хармония (тоест, това, което значи "музика" в най-тесния смисъл на думата). Тук ще припомня, че има (приемаме) три начина да се слуша музика - 1. възприемане на звука като звук и изпитване на удоволствие от него, 2. възприемане на звука като символ и изпитване на удоволствие от асоциациите, които поражда и 3. обладаване от звука и изпадане в частичен или пълен транс. По какъв начин се слуша най-често чалгата? Надали много хора, освен мен, я възприемат по асоциативен начин. Струва ми се, че чалгата се слуша или като звук, който носи удоволствие с ритмичност, хармоничност и мелодичност или след изпиване на много алкохол и продължително танцуване - като начин за изпадане в частичен транс, като начин за бягство от ежедневието с неговите проблеми и несполуки, разтуха, освобождаване от негативните емоции. Аз имам други начини за освобождаване на негативното, не се нуждая от чалгата по никакъв начин и не изпитвам удоволствие, когато случайно бъда насилен от съдбата да я възприемам. Насилен, защото аз не слушам без да чувам, не ми е в природата да игнорирам какво се случва около мен. Затова и не игнорирам, че слушащите чалга са много и ми е мъчно, че не са намерили друг начин да се разтоварват, защото има далеч по-хубави начини. Няма да давам примери, защото няма универсално развлечение. Просто няма.
Според мен най-силният порив към слушането на чалгата идва от това, че тя е модерна и че много хора я слушат - можем ли да виним хората, че искат да имат приятели? Не. Можем да ги виним, че се уеднаквяват ужасно много. Както казва един приятел "Подобни (хора) е ОК. Еднакви не е ОК." А сред слушащите чалга често се наблюдава липса на каквото и да било желание за културно-поведенчески индивидуализъм. Поради ограничено мислене много от тях не забелязват колко много си приличат с милион други личности. Дали ако възприемаха еднообразието, дали ако осъзнаваха колко малко новост носят на света със своето съществуване, щяха да са толкова незаинтересовани от алтернативните форми на култура - дали ще е различна музика, дрехи или каквото ще да е? Не е в музиката проблемът, а в липсата на въпроса "С какво допринасям за културното израстване на себе си и на близките ми?" в главите на хората, които правят същото като мнозинството и се гордеят с това. Дано повече хора започнат да се интересуват от някакъв вид "другост", да пуснат мостове до други начини на мислене и действане, освен общите и да разнообразят духовната картина с повече оригиналност. Поне аз бих се радвал да видя такава тенденция към повече разнообразие в бъдеще.
Бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец (Мат. 5:48).