ayakashi написа:Ех, най-после!!!
Я! Другото ми форумно аз. Нали чете темата по-назад?
Аз тъкмо се върнах у дома вече като бакалавър по социология (очаквайте снимки с Батман-тогата
) и гледам - ти си се появила.
Тогава и аз да задам някой въпрос...
Ама заповядай!
Какво мислиш за хомосексуализма, расизма и сексизма?
За хомосексуализма мнението ми е неутрално към положително. В смисъл: всеки е свободен да избира кого да обича, ако с това не го наранява. С други думи - ако хората не ви пречат, не ги закачайте. На мен ми е неприятно, когато виждам хетеро-двойки, които си пускат езици по улицата. Хомо- приятелите ми (които са основно в 2 двойки и двама сингъл) не съм ги виждала да се докоснат дори - без значение, че сме били в скромна компания и прочее. Повечето гейове, които познавам, са изключително добре възпитани, много свестни и начетени хора, а за единия от тях и в огъня влизам, защото е един от най-добрите ми приятели (човекът от откъса за къщата в Тоскана по-рано из темата).
За расизма - би трябвало да кажа, че го осъждам, но на моменти се улавям, че мисля за хората от други раси и етноси по различен начин. Не съм тръгнала да ги трепя, не ми и пречат, но не са ми приятни. Не мога да кажа обаче, че разбирам аргументите на расистите.
За сексизма - сексистите обикновено са комплексари. Помисли си за онези от тях, с които си се сблъсквала самата ти.
Би ли искала да живееш в друга епоха от човешката история?Кога, къде и защо?
Бих.
1. По време на Ренесанса в Италия, защото - ей, Богу! - не може да са съществували толкова невероятни хора с такъв талант в рамките на толкова кратко време.
2. В Царска Русия - "Сибирският бръснар" и прочее, сещаш се.
3. В Италия, ама през 50те години на 20. век. За да можех да чуя наживо Еторе Бастианини.
Как си представяш "идеалният мъж"?
Хм. Идеалният
ЗА МЕН мъж би ме обичал такава, каквато съм. Бихме имали поне отделни сходни интереси и би му пукало за мен и за чувствата ми. Би ме защитавал, когато се нуждая от това и би бил моята опора, без да го моля за това и без да го афишира. Просто ей така, да знам, че е там. И би бил грамотен и не би ми изневерявал. Виж колко е просто.
Повечето обаче се препъват още на първото изречение.
Какво значи да си щастлив?
Означава всички тревоги да ти изглеждат далечни, светът да е ужасно красив, дори когато всъщност е сив, мрачен и прочее. Означава да се хилиш глуповато на хората и... да се чувстваш в мир със себе си.
Напоследък си мисля, че да си щастлив означава просто да не си нещастен. В един момент ми се беше насъбрало доста, така че и това ми изглеждаше достатъчно.
Кога за последно си изхарчи последните пари за глупост и каква беше тя?
Сега ме замисли сериозно. Тоя месец ми се наложи да давам толкова много пари тук и там, че не ми останаха пари за глупости. Наистина не се сещам, но вероятно ще е било някакво герданче, което може би никога няма да сложа.
Но не са ми били последните пари, де. Като усетя, че оставам на червено, почвам да харча извънредно разумно, не обичам да оставам без пари.
Има ли значение възрастта? В кои случаи? И защо?
Не. Няма. Аз остарях на 19 години и сега като че ли бавно започвам да изживявам онова, което бях надраснала тогава. Познавам хора, които на 17 са много по-сериозни и читави, отколкото хора, които са на 57. Много други неща имат значение - не и възрастта. Особено пък ако говорим за връзки.
Вярваш ли в щастливия край на приказката?
Дефинирай "щастлив край". Не вярвам, че сватбата между принца и принцесата накрая е задължително щастливо събитие. Вярвам в заслужения край. Нищо не се случва без причина.
Имаш ли си любимец/любимка от форума?
Радвам се, че питаш в единствено число. Носферату. Ако беше задала въпроса си в множествено, нямаше да ти отговоря, защото харесвам доста хора от форума и не бих искала да пропусна някого. Но Боби е един от най-читавите хора, които познавам и се радвам, че имам приятел като него. Боби, ако не съм ти го казвала, сега е моментът да забършеш една сълза, търкулнала се от окото ти.
Между другото, ако още не е станало ясно, и тебе те харесвам, девойко.
Кое ти е любимото заведение в София?
От съвсем скоро - "Макартис". Няяяма такова място. И е супер ъндърграунд такова, макар да е на втория етаж.
Много готина атмосфера. По отношение на ресторантите - "Бистро N8".
Ако човек можеше да носи в себе си само 3 книги, 3 дрехи и 3 храни постоянно, кои щяха да са твоите? (и ако не те мързи, да ни обясниш поне малко, защо? )
- Книги: "Сянката на вятъра", "Играта на ангела" и "Закуска в "Тифани". За да не забравям за красивото в живота и вълшебните приказки, които се случват на обикновени хора, за да оценявам онова, което имам и за да "не чета подобни писма без червило" (ей това е голяма философия - каквото и да се случва и както и да го преживяваш, да умееш да го приемаш с достойнство пред другите, дори ако това е само маска).
- Дрехи - ммм... белия ми ленен панталон, който обожавам и подходяща блуза за него и роклята ми за откриването на операта в СтЗ. Може да я облека само веднъж, но е толкова прекрасна, че не си я давам. Ама и ти - само 3... Има много дрехи, дето си ги обичам страшно много.
- Храни - шоколад, някакво крехко месо и варени кестени, задушени с масло.
Имам и още, но бързам за лекции ;Р До после!
Пак заповядай. И се извинявам, че бях толкова обстоятелствена, ама те и въпросите ти си го искаха.
