Ми аз зеленцето го махам така или иначе, но предпочитам с лозов лист и тогава си го хапвам и него, а киселото мляко е просто задължително за каквито и да е сърмиAmbrosio` написа:И двата вида ги харесвам, но тези с лозови задължително се ядат с кисело мляко, иначе не.
искам, искам, ама няма..., том 2
Модератори: FloWersOfEviL, Smoking Mirror, Мила, thegirl
- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Boleyn написа:Искам да изчезна.
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- Lithium
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3084
- Регистриран на: 10 Авг 2010, 16:48
- Специалност: Публична администрация
- Пол: Жена
- Курс: втори
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Искам нещо сладко 
Here come the bass, thunder in the guts
Rock you till you can't stand
Now the guitar speaks, gonna drive you nuts
Power under your hand
Rock out!
Rock out!
Rock out!
Rock you till you can't stand
Now the guitar speaks, gonna drive you nuts
Power under your hand
Rock out!
Rock out!
Rock out!
- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
милки уей... преди да го развалят... като всичко...yanislava_kirilova написа:Искам нещо сладко
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Влюбих се като го видях... направо от пръв поглед, още от снимката в гугъл... то пък се оказа от чисто злато, че и окрасено със сваровски... колко скъпо и непрактично... но пък красиво 

http://luxistbg.com/?p=175
П.П. И все пак това е дизайна който ми харесва най-много, не понасям скапаните байкове, които масово заливат пазара... имаше едно време едно котайско, имитация на бегач, наречено Phoenix, но отдавна го спряха от производство, а за 50-100 лева си го караш поне година, после го хвърляш и си взимаш ново... ето го и него, не е ли същото:

Не намерих по-добра снимка, камоли на ново колело... винаги ме е изумявала разликата между цена и реална стойност... то златното ако въобще може да се кара, със сугурност ще издържи по-малко от това, а за капак е и по-тежко, макар че това е баш от желязо и също не е никак леко за такова колело...
От друга страна, докато рових се оказа че все пак Phoenix-а е възкръснал и отново в Китай се произвежда някакъв градски вариант:

http://www.bikechina.com/p-phoenix.html
Което никак не ми харесва, искам пистов! Но не баш, че те пък ги правят за едно състезание и после трябва да ги хвърлиш...
И съответно цената за едно "нормално" по моите изисквания колело винаги е четирицифрена...
А така ми се иска да карам хубаво колело и не разбирам защо трябва да струва колкото лека кола...

http://luxistbg.com/?p=175
П.П. И все пак това е дизайна който ми харесва най-много, не понасям скапаните байкове, които масово заливат пазара... имаше едно време едно котайско, имитация на бегач, наречено Phoenix, но отдавна го спряха от производство, а за 50-100 лева си го караш поне година, после го хвърляш и си взимаш ново... ето го и него, не е ли същото:

Не намерих по-добра снимка, камоли на ново колело... винаги ме е изумявала разликата между цена и реална стойност... то златното ако въобще може да се кара, със сугурност ще издържи по-малко от това, а за капак е и по-тежко, макар че това е баш от желязо и също не е никак леко за такова колело...
От друга страна, докато рових се оказа че все пак Phoenix-а е възкръснал и отново в Китай се произвежда някакъв градски вариант:
http://www.bikechina.com/p-phoenix.html
Което никак не ми харесва, искам пистов! Но не баш, че те пък ги правят за едно състезание и после трябва да ги хвърлиш...
И съответно цената за едно "нормално" по моите изисквания колело винаги е четирицифрена...
А така ми се иска да карам хубаво колело и не разбирам защо трябва да струва колкото лека кола...
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- darky
- Пишеща машина
- Мнения: 803
- Регистриран на: 13 Фев 2006, 21:04
- Специалност: НУПЧЕ
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Skype: darkydarkov
- Местоположение: Hangar 18
- Обратна връзка:
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
струват толкова, заради материала, от който са направени и са по-леки ( но зависи кое за теб е хубаво колело ) . Естествено и заради спирачките, защото хубавите са с дискови, а не с тея проклети гумички.
Обтегачите им също са на малко по-високо ниво. Абе за 4-500 лв можеш да си вземеш нещо много стабилно, но няма как да не поддържаш нещо, което ползваш толкова често:) Я жило се скъса, я венеца сдаде багажа :Д
Всъщност, тези крюзъри, които ги има в бг ми се виждат бая голямо дърво. Макар и цените да са им нещо неземно за колело.
Обтегачите им също са на малко по-високо ниво. Абе за 4-500 лв можеш да си вземеш нещо много стабилно, но няма как да не поддържаш нещо, което ползваш толкова често:) Я жило се скъса, я венеца сдаде багажа :Д
Всъщност, тези крюзъри, които ги има в бг ми се виждат бая голямо дърво. Макар и цените да са им нещо неземно за колело.

- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Именно... аз да дам 500 лева, ама да знам за какво ги давам... В интерес на истината, почти бях готов да ги дам тази пролет... но това беше минимума и то с адски много компромиси, в крайна сметка наместих парите за друго... И сега предпочитам да си взема настаро едно дърво, че даже и старото си продадох... Всъщност защо не и ново, но от евтините ментаци само гадни байкове, а на мен не ми трябва колело за спускане по пресечен терен, мен ми трябва колело за максимално бързо придвижване от точка А, до точка Б... Други абсолютно никакви изисквания нямам освен скорост!!! Та ми се иска пак да пуснат, някой Феникс, Турист и т.н. Друго си е едно Пежо, но нямам четирицифрена сума за колело...darky написа:струват толкова, заради материала, от който са направени и са по-леки ( но зависи кое за теб е хубаво колело ) . Естествено и заради спирачките, защото хубавите са с дискови, а не с тея проклети гумички.
Обтегачите им също са на малко по-високо ниво. Абе за 4-500 лв можеш да си вземеш нещо много стабилно, но няма как да не поддържаш нещо, което ползваш толкова често:) Я жило се скъса, я венеца сдаде багажа :Д
Всъщност, тези крюзъри, които ги има в бг ми се виждат бая голямо дърво. Макар и цените да са им нещо неземно за колело.
П.П. Не съм голям разбирач, но да ти кажа спирачките когато караш с 60 са без никакво значение... Ако опреш до тях си на земята... Даже гумичките са по-добре, защото няма как да заковат така, а заковеш ли с дисковите излиташ
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- darky
- Пишеща машина
- Мнения: 803
- Регистриран на: 13 Фев 2006, 21:04
- Специалност: НУПЧЕ
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Skype: darkydarkov
- Местоположение: Hangar 18
- Обратна връзка:
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
че да не те е яд...
ама дисковите са по-надежни, а и ти няа караш с 60 бе..камикадзе ;р
ама дисковите са по-надежни, а и ти няа караш с 60 бе..камикадзе ;р

- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Аз 60 го давам като средна скорост
Шегувам се разбира се, но 40-50 средна скорост ги постигам, хващам си зелената вълна без проблем... 63.8 ми е рекорда на равен участък, без никакъв наклон, но посоката и скоростта на вятъра нямаше с какво да измеря, май нямаше вятър
Проблемът е че мога и повече, но феникса не можеше повече... А и не съм виждал скорости позволяващи го... Понеже аз не мога да въртя много бързо педалите, а по-скоро мога да упражня много голяма тяга, може би до половин тон... Така че ми трябват повече от 52 отпред и по-малко от 12 отзад, мисля така бяха зъбчатките на феникса стандартно... Дори май бях намерил 54 за отпред и 9-10 за отзад, но макс скороста съм я мерил на оригиналните, преди на брат ми да му свият километража ми... Та не знам тези по състезанията как вдигат над 100... Аз максимум 80 да съм вдигал с тази бръкма по нанадолнището от ФМИ надолу по маршрута на 94 не се сещам как се казва улицата
И то ако никой не ме засече до черни връх... А как готино се пребих там веднъж с подобна скорост и то беше мокро и едно копеле малоумно от насрешното реши да вземе ляв завой и да влезе на междинния светофар, мисля че и на двама ни беше зелено, но без да знам правилника усещам че аз съм бил с предимство... Та карам си аз на едно с колите и този сякаш не ме вижда, реши да се шмугне през мен... Аз помпам спирачки, но такова колело на мокро спирачки няма, забивам крака в бордюра, но и това без особен ефект, а за идиота все още съм невидим... И почвам да пресмятам вариантите:
1. Да намаля и да отбия, нещо да се кача на бордюра няма начин, беше прекалено висок, а и някакви колчета мисля че имаше там...
2. Ако се опитам да мина пред него, вероятноста да не ме види до последно и да ме прегази не е никак малка...
3. Ако намаля повече, не че мога, отзад ще ме блъснат...
4. Реших да го пусна да мине и да го избегна отзад, но идиота в последния момент ме забеляза и като пълен малоумник наби спирачка... с което ми затвори и този път, защото вече за да го избегна трябваше да вляза в насрещносто и да се накова в някой челно...
5. Остана ми единственият вариант да го блъсна него и да го прескоча и така и направих... Шибнах му се в задната дясна гума и го прескочих през багажника, добре че не беше комби или нещо такова да стана на палачинка... не знам какви салта съм правил в летежния момент, но извадих адски късмет като успях да падна на крака, обаче някак се извъртях на 180 градуса и се оказах с гръб към посоката на инерционната сила в момента в който краката ми докоснаха земята, но пак поех доста голяма част от удара, максимално възможно с крака и след това се оставих да легна по-гръб и да се пързулна на мокрото докато убия скоростта, а якето беше достатъчно надеждно, за да знам че няма да има проблем, даже и драскотина нямах, а при такава скорост, можеше да ми остане цялата кожа по асфалта...
Та спрях накрая в една локва... и го гледам кретена слиза от колата и се засилва гневен към мен с някакви думи от сорта "абе, виж какво ми направи с колата..." и вече ще ме бие, понеже не е успял да ме утрепе да ме довърши идва... И аз попринцип съм миролюбив човек, обаче като ми падна пердето и ставам с думи от сорта "абе боклук, я виж че една драскотина нямаш(все пак се блъснах само в гумата му) по колата, а моето колело е на хармоника... че и предимството ми отне, а и можеше да ме убиеш, ей сега ще ти еба мамата малоумна !!!"... И да видиш как се прибра в колата и избяга мишока, а беше една глава над мен... Но ако го бях настигнал щях да го оставя на пътя, направо бях полудял... Та по-добре че избяга, че после като за човек щях да го лежа... А смятай ако това колело беше няколко бона... макар че въобще не ми мина през ума тогава нищо за финансовата страна на нещата, а и номера не се сетих да запиша или по-скоро да се опитам да запомня, пък и бях малък...
И за капак после по мария луиза има едно тясно местенце със спрени таксита и някакъв малоумник си отваря врата точно пред мен... Там вече бях с малка скорост, но пък нямаше никаква възможност за реакция, още по-малко за маневра... а и колелото вече съвсем не беше във форма от първия сблъсък не знам как въобще го подкарах, след като поизправих огънатата рамка... та направо пак пуснах колелото и го оставих да се блъсне във вратата, а аз я прескочих и този път даже успях да остана на крака след това... А и човека беше много по свестен, притесни се, слезе да види дали нещо ми има и т.н. Даже ми се стори че е от хората, които ще си вземат поука и повече никога няма да си отвори вратата без да погледне
Но от там нататък продължих с колелото на рамо и така и не успях да оправя рамката... Поне остана в движение още известно време това колело...
П.П. Та това трябва да ми е бил най-фаталният ден откъм пътни произшествия, мисля... Макар че съм имал още доста катастрофи и падания... Някой дори и по-лоши, макар и не с чак толкова голама скорост... И как все се измъквах сух между капките не знам... Но бях нинджа... Сега определено карам по-внимателно
Но те като не те виждат, колкото и внимателно да караш...
Шегувам се разбира се, но 40-50 средна скорост ги постигам, хващам си зелената вълна без проблем... 63.8 ми е рекорда на равен участък, без никакъв наклон, но посоката и скоростта на вятъра нямаше с какво да измеря, май нямаше вятър
1. Да намаля и да отбия, нещо да се кача на бордюра няма начин, беше прекалено висок, а и някакви колчета мисля че имаше там...
2. Ако се опитам да мина пред него, вероятноста да не ме види до последно и да ме прегази не е никак малка...
3. Ако намаля повече, не че мога, отзад ще ме блъснат...
4. Реших да го пусна да мине и да го избегна отзад, но идиота в последния момент ме забеляза и като пълен малоумник наби спирачка... с което ми затвори и този път, защото вече за да го избегна трябваше да вляза в насрещносто и да се накова в някой челно...
5. Остана ми единственият вариант да го блъсна него и да го прескоча и така и направих... Шибнах му се в задната дясна гума и го прескочих през багажника, добре че не беше комби или нещо такова да стана на палачинка... не знам какви салта съм правил в летежния момент, но извадих адски късмет като успях да падна на крака, обаче някак се извъртях на 180 градуса и се оказах с гръб към посоката на инерционната сила в момента в който краката ми докоснаха земята, но пак поех доста голяма част от удара, максимално възможно с крака и след това се оставих да легна по-гръб и да се пързулна на мокрото докато убия скоростта, а якето беше достатъчно надеждно, за да знам че няма да има проблем, даже и драскотина нямах, а при такава скорост, можеше да ми остане цялата кожа по асфалта...
Та спрях накрая в една локва... и го гледам кретена слиза от колата и се засилва гневен към мен с някакви думи от сорта "абе, виж какво ми направи с колата..." и вече ще ме бие, понеже не е успял да ме утрепе да ме довърши идва... И аз попринцип съм миролюбив човек, обаче като ми падна пердето и ставам с думи от сорта "абе боклук, я виж че една драскотина нямаш(все пак се блъснах само в гумата му) по колата, а моето колело е на хармоника... че и предимството ми отне, а и можеше да ме убиеш, ей сега ще ти еба мамата малоумна !!!"... И да видиш как се прибра в колата и избяга мишока, а беше една глава над мен... Но ако го бях настигнал щях да го оставя на пътя, направо бях полудял... Та по-добре че избяга, че после като за човек щях да го лежа... А смятай ако това колело беше няколко бона... макар че въобще не ми мина през ума тогава нищо за финансовата страна на нещата, а и номера не се сетих да запиша или по-скоро да се опитам да запомня, пък и бях малък...
И за капак после по мария луиза има едно тясно местенце със спрени таксита и някакъв малоумник си отваря врата точно пред мен... Там вече бях с малка скорост, но пък нямаше никаква възможност за реакция, още по-малко за маневра... а и колелото вече съвсем не беше във форма от първия сблъсък не знам как въобще го подкарах, след като поизправих огънатата рамка... та направо пак пуснах колелото и го оставих да се блъсне във вратата, а аз я прескочих и този път даже успях да остана на крака след това... А и човека беше много по свестен, притесни се, слезе да види дали нещо ми има и т.н. Даже ми се стори че е от хората, които ще си вземат поука и повече никога няма да си отвори вратата без да погледне
П.П. Та това трябва да ми е бил най-фаталният ден откъм пътни произшествия, мисля... Макар че съм имал още доста катастрофи и падания... Някой дори и по-лоши, макар и не с чак толкова голама скорост... И как все се измъквах сух между капките не знам... Но бях нинджа... Сега определено карам по-внимателно
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- FMI
- Плиний Стари
- Мнения: 1338
- Регистриран на: 20 Май 2008, 22:07
- Специалност: Приложна математика
- Пол: Мъж
- Курс: първи
- Адрес в галерията на СУ: 3
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
Затова ако имах пари какъв чопър щях да си поръчам...
Но понеже няма, търся най-бързото колело
Другата крайност, ако няма да е бързо, поне някакво сгъваемо, че да ме пускат с него в метрото
Сега ако се спукам от спринт може и да стигна за час до университета, но по-скоро час и половина, дори два ако много ме мързи... Което пак е по-добре от вариантите преди метрото, когато пътя ми беше 2-3 часа с градския транспорт... Но и с метрото ми е час сега, защото имам поне 15-20 минути до метрото и после от него до университета, затова мисля да ги комбинирам колелото и метрото и за 5 минути да съм до и от него и общо целия път да ми е максимум 30 минути, което вече е доста по-приемливо, макар че не е като да живея на 5 минути пеша от ФМИ, но пък си е някакъв компромисен вариант...
П.П. Разбира се чакам да измислят и телепорта... Но докато го измислят, давайте някакви разумни компромисни варианти, за максимално бързо придвижване в тази гадна столица, че ми е много трудно ставането сутрин и всяка спестена минутка ми е ценна тогава
Но понеже няма, търся най-бързото колело
Другата крайност, ако няма да е бързо, поне някакво сгъваемо, че да ме пускат с него в метрото
Сега ако се спукам от спринт може и да стигна за час до университета, но по-скоро час и половина, дори два ако много ме мързи... Което пак е по-добре от вариантите преди метрото, когато пътя ми беше 2-3 часа с градския транспорт... Но и с метрото ми е час сега, защото имам поне 15-20 минути до метрото и после от него до университета, затова мисля да ги комбинирам колелото и метрото и за 5 минути да съм до и от него и общо целия път да ми е максимум 30 минути, което вече е доста по-приемливо, макар че не е като да живея на 5 минути пеша от ФМИ, но пък си е някакъв компромисен вариант...
П.П. Разбира се чакам да измислят и телепорта... Но докато го измислят, давайте някакви разумни компромисни варианти, за максимално бързо придвижване в тази гадна столица, че ми е много трудно ставането сутрин и всяка спестена минутка ми е ценна тогава
Вместо да проклинаш тъмнината - запали свещ !
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
- kori
- Постоянно присъствие
- Мнения: 646
- Регистриран на: 26 Май 2009, 11:00
- Специалност: журналистика
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: искам, искам, ама няма..., том 2
тва е анцуг. с цвета на wallpaper-а на windows 95. плача за теб, на снимката изглеждаш толкова яка :/
а фми е най-големият!
а фми е най-големият!
