Автор: Петър Станчев - студент по журналистика"Единственият легитимен представител на студентите от Софийския университет взе решение да не подкрепи инициативата на група студенти и да не застане зад организирания от тях протест."
Декларация на Студентския съвет към СУ "Св. Климент Охридски".
"Главният студентски съюз (във Франция) е призовал на протест във всички големи градове срещу плановете на сената за приемане на проекта за пенсионна реформа във вторник."
Радио" Франс интернасионал"
"Sarkozy, t'es foutu, la jeunesse est dans la rue" ("Саркози, свършен си. Младежта е на улицата").
Лозунг на протестиращите френски студенти - Би Би Си
Не знам дали усещате разликата. Не знам дали изобщо ви интересува. Вас – пенсионери, работещи, чиновници, студенти, пияници, селски тарикати, шофьори на рейсове, депутати и каквито и да сте. Разликата в горните няколко цитата обаче е от животоподдържащо значение - за всички в семейството, наречено общество.
Представете си го точно така – като едно семейство, в което на бащата не му пука, че синът му е наркоман, на дъщерята не й пука, че майка й умира от рак, всички заедно нямат какво да ядат, само баба им има пари, но ги пази за себе си.
Всеки иска да се махне от това семейство, защото не го харесва, а проблемите на останалите не го интересуват. Така изглеждаме. Едно несбъднато семейство. Без общи ценности, без обща идея за бъдещето, без взаимност и солидарност. Такова е и обществото ни. Несбъднато.
Десетки хиляди студенти и ученици са по улиците във Франция. Протестират срещу реформата в... пенсионната система. Да, не съм се объркал, пенсионната система. Ако това се случваше в България, разни умно гледащи журналисти щяха да ни обяснят как протестът не бил хомогенен, политици щяха да ни кажат, че това не е работа на студентите, а като цяло хората в автобуса щяха да се чудят защо пък точно студентите са на протест за пенсиите. Въпрос на гражданско мислене. Във Франция един 18-годишен е
достатъчно гражданин, за да знае, че обществото е организъм
Затова, когато той е засегнат, протестират всички – с лозунги, викове, барикади, блокади, камъни и коктейли "Молотов".
В България също протестират. Около хиляда студенти излизат на мирен протест по улиците на София. Причините са далеч по-близки до студентите от тези, които карат десетки хиляди техни френски колеги да замерят полицаите с камъни. Конкретно: в бюджета за 2011 г. правителството, което предизборно обеща 5% за образование и 1% за култура, е заделило съответно 3.3% и 0.5%.
За справка - предвидените пари като бюджет на цялото Министерство на културата са горе-долу толкова, колкото струва на България поддръжката на мироопазващите й мисии зад граница. Въпрос на приоритети. Тези цифри обаче изглеждат по друг начин, ако ги видим през очите на един студент в НАТФИЗ например – липса на елементарни условия за обучение, за развитие, за бъдеще. Един тъмен тунел, в чийто единствен изход все по-осезаемо се превръща "Терминал 2". Ясно и недвусмислено
държавата показва на този човек, че той не е приоритет за нея
Същата тази държава обаче е в състояние на тотална демографска катастрофа и след 20 години трудно ще издържа армията си от пенсионери, ще се усеща тотална липса на квалифицирана работна ръка, културата ще е на нивото от 90-те. Причината – същият този студент, както и всичките му кадърни и по-предприемчиви колеги ще са избрали друга държава за свой дом.
Държава, за която образованите, можещите и творящите са приоритет. Преди окончателно да са си резервирали билетите за тази друга държава обаче, студентите дават последен шанс на своето: "Искаме да учим!" Хиляда души. От десетките хиляди студенти, живеещи в София.
Докато те протестираха за нашето бъдеще, Студентският съвет в СУ "Св. Климент Охридски", доволен от факта, че правителството обеща да осигури средства за санитарния жизнен минимум за оцеляването на студентите (парно и стипендии), се обяви против протеста. Бил политизиран, исканията били неясни, желанията на студентите били изпълнени.
Комсомолски верни на управляващите и доволни от подхвърлените им огризки, "представителите" на студентството спокойно замъркаха в своя студентски рай и с разбиране поклатиха глави на доводите на правителството, че нямало пари. Затова България не е Франция. И докато бъдещето на Франция е, ако не друго, поне неоспоримо, единственото, което можем да кажем за България, е, че тя неоспоримо... умира.
Подобно на самоубиец
пълнокръвието й невъзвратимо изтича през опашките на летище София
Вината е най-вече на тези, които предпочитат да не ги интересува. И да удавят липсващата си гражданска мисъл в чалга и алохол някъде из галактиката на непукистите, наречена Студентски град. Виновни са членовете на Студентския съвет в СУ, на които им стига, че имат парно.
Или онези, които написаха числото 3.3% срещу графата "Българско образование" и 0.5% срещу "Българска култура". Но тяхната вина е най-малка, защото няма кой да ги накара да напишат нещо друго. Защото България не е Франция. Няма и да бъде.
Текстът е публикуван с незначителни корекции.
!!
. 
, еми ти от къде знаеш Ректора колко е комунист и защо ти е казал да стачкуваш, впрочием това е механизма и на повечето от въпросните протести.
