А мисля, че с теб се бяхме разбрали да си говорим на "ти". Това "Вие" ми е твърде тежко, да не говорим, че сме от различни факултети и няма да ми преподаваш (пък и сме обединени от някакъв общ интерес, така че предлагам да си говорим като сравнително равни). Мен нашите от малка ме възпитаха то следния начин: на непознати - на "Вие", на познати - на "ти". И то без гадните обръщения от сорта на "чичо Иване", "лельо Петя" и прочее. Директно по име.
Та затова и аз така - приемам, че сме познати.
Колкото до Те Деума - да, зловещичък си е, но аз го намирам и за доста чувствен и наистина го обожавам. А и Скарпия ми е един от тримата любимци в оперната драматургия (заедно с Ренато от "Бал с маски" и Родриго от "Дон Карлос"). Хм... и тримата са баритони, да. А арията я цитирах като любима, без да има връзка с протестите и т.н.т. Това си ни е нашето си кътче, в което можем да си заровим главите в пясъка като щрауси и да се радваме на красивото в живота. Казах!
А "Мадам Бътерфлай" ми е ужасно любима опера, в нея ми беше и дебютът като асистент-режисьор едно време (през далечната 2005 година). В нея е най-силно сексуалното нещо, писано някога в операта - любовният дует в края на първо действие. Настръхвам, когато го слушам. Тази конкретна ария обаче ми е протяжна и скучна, макар отлично да разбирам смисъла й.
* Колкото до "каро номе-то", както й викаме с един приятел, тя е една, емблематична е и е също толкова емблематично ужасна. Тоя въпросен приятел много ме будалка за това, но наистина я мразя много. Просто тая блейка Джилда като заме'чи на сцената, пък като се залигави... Да не говорим, че обикновено сопрано на около 40-50 години се пъне да се прави на 16-годишна девойка... А и самата ария си е трудна за пеене... Абе, много пришита ми стои (почти колкото танцът на негърчетата в "Аида") - "дай да покажем колко може сопранчето". Пък "Риголето" е толкова хубава опера!