Жената се познава по ръцете.
Аз едно време имах ужасно оформена плочка, и като гледах на майка ми страхотните пръсти направо сърцето ми се късаше. Тъй че от бая отдавна съм свикнала да си играя за добре оформен маникюр. Сега положението е доста по-задоволително.
А навикът просто остана. Мога и по 3 часа да убия за това. Всъщност за ноктите си съм склонна да полагам най-големи старания, в сравнение с други части от тялото. Примерно косата ми знам, че си е голяма каквото и да правя - само гледам да не приличам твърде на уффффсъ.
От доста време ползвам кристални пили и съм много доволна. Преди около година си намерих и една великолепна емулсия за кожички, с която се родих направо.
Обичам дълги нокти и тъмни лакове. Особено разни червени нюанси. Преди известно време бях абсолютен маниак - да изляза без лак беше почти като да пропусна да си облека някоя дреха.

Сега вече се поочовечих леко. Ако съм с къси нокти, карам само на безцветна подхранваща основа (обикновено ползвам 5 в 1 на Перфект)

Но винаги гледам да не са съвсем голи, защото тогава бързо се съсипват. Същото ползвам и под всеки цветен лак, точно за да избегна пожълтяването. То бтв рядко е заради самите лакове, освен ако не е някоя много силна химия като Orley (пф.. така ли бяха

). Иначе ефектът се получава от лакочистителите.
Имам слабост и към френския маникюр, но той е доста по-

изискващ откъм държеливост. Не ползвам лентички, нито специални комплекти: рисувателен бял + произволен светличък от тези, които си ползвам и самостоятелно. Преди време една позната ме рисуваше често, но вече се премести. Аз самата не съм особено сръчна в рисунките и постепенно отвикнах на декориран маникюр. Много рядко слагам лепенки, но вече нямам време за толкова игра. За маникюрист рядко остават пари, а и последния път така ме беше окепазила каката, че вече съм доста предпазлива да не ме изпилят пак криво.
Принципно въпросът с трайността е както на марка, така и на техника, така и на естествена повърхност на нокътя. Моят държи по 5-6 дена.
Ноктопластика не съм слагала никога. Подозирам, че никак няма да ми понесе. За бала почти щях, но тогавашната ми маникюристка закърпи положението с уникално майсторство. Просто държах, да бъда с дълги нокти. Друг повод не съм и имала да се изкуша. Сега пък изобщо... Пускам си моите като цяло безпроблемно, а и гледам, да не ги изтощавам с вещерски опити. освен това е неудобно като си вадя стотинките от количката в Била.

Creating memories...
Nankuranaisa.