Ми кво да ви кажа, любимо фентъзи нямам. На повечето, които вие сте изброили мога да изброя няколко листа списък с мотнивация на черти, които ме дразнят, понякога до степен която не понасям. Други пък са ми особено скъпи на сърцето въпреки тези листове.
Ъммм... трудно е да кажа, кое е най-доброто фентъзи, което съм чел. Щото те са различни. Дай да видим какво съм чел (или по-скоро за какво ще си спомня за15-те минути, които имам да напишатоя пост :Р )
Властелинът на Пръстените и Силмарилион - стара слабост ми е Толкин. И когато бях млад много ми харесваше и съм много горд, че успях да запазя това чувство и сега у мен (за разлика от други хора, които се оплакват колко неадекватно действали орките, как гандалф бил по-високо ниво от уич-кинга и т.н.). И още много си ми харесва да си препрочитам определени пасажи от Силмарилион от време на време. Българският превод създава някаква неповторима атмосфера, която не съм съзирал дори в английския оригинал (макар че може би се дължи на това, че като го четох бях по-млад и не говорех толкова добре английски). И тези книги са важни не заради сюжета ами заради романтиката, красотата и атмосферата. Всеки който не ги разбира тия работи няма да му харесат книгите, особено ако е пробвал нещо по-хардкор на сюжетно ниво, което е горе-долу всичко, освен сапунките на Салваторе и Едингс. И Джордан
Бе ако някой се интересува някъде тука има тема за Толкин, където съм писал цял пост по тоя повод. В общи линии все още съм на онова мнение. Зелазни - ами на него съм му чел бая неща. Но той има един проблем в книгите си, който дори е дал като съвет на млади автори. Само че е прекалил с него според мен. Пише твърде абстрактно и оставя твърде много неясни работи на въображението на читателя. На всичкото отгоре повечето му сюжети са напълно предвидими в момента в който пред очите на читателя се появи (най-накрая) цялата обстановка. То това е основния проблем при зелазни. Четеш десетки страници без да ти е много ясно за какво точно става дума и кои са тия хора за които говори не за друго, ами защото пише твърде разпокъсано и твърде абстрактно. На някои хора това им харесва и го боготворят по тоя повод но аз просто го намирам за ненужно. При зелазни ми харесва неговата лаконичност, когато прави описанията, която намирам за особено романтична и много... подходяща. Описанието на онази крепост в средата на вселената от Създания от Светлина и Мрак, което е построено около описанието на една чаша намирам за изключително умело направено. Освен това въображението му всеки път ме изненадва. Не на сюжетно ниво, а на сетингово ниво. Някои от книгите му са сложени в невероятни сетинги, които, колкото и да изнасилвам въображението си, аз не бих могъл да измисля (примерно - имаше един свят, на който морето беше на небето)
Землемория - изключително добра атмосфера, изключително красив свят, изключителен сюжет, изключителна философия. Е, айде философията не е чак толкова изключителна, но е достатъчно добра за фентъзи. Урсула Ле Гуин просто е невероятна. Някъде бяха казали, че и списък с покупки да напише пак ще бъде красив. Макар че Землемория не е точно най-любимото ми нейно произведение (предпочитам Светът на Роканон, само че той минава по-скоро за фантастика) е невероятна. И е толкова красиво... Това е всичко, което мога да кажа за нея. От произведенията й лъха една странна митологично-фантастично-романтична красота. Нещо като ъпгрейднатия Толкин, ако знаеш как да четеш. Защото при Толкин обикновено романтиката и атмосферата се натрупват със силни описания, доблестни постъпки и гръмки диалози, докато в Землемория и въобще при Урсула Ле Гуин красотата се натрупва основно с драматични сюжетни похвати. Лошото при нея е че всичко след ранните й произведения ми е ужасно противно, защото тая жена избива феминистичните си комплекси НАВСЯКЪДЕ. Дори и в гореспоменатия списък с покупки ще го направи. Само в Землемория е малко по-прикрито. Но всеки, който е взел да чете Хейнските й хроники (не съм сигурен, че точно така се казваха ама за Лявата ръка на мрака и следващите иде реч) ще разбере за какво говоря.
Мартин и неговата Песен за Огън и Лед - не мога да му отрека достойно място, колкото и да ме дразни профанизацията му и предвидимостта на сюжета му (за което надявам се не съм прав и той ще успее да ме изненада). Като се замисля за него май не мога да кажа нещо кой знае какво. Има някои елементи, които много ми харесват и някои против които плюех много много преди време, но сега вече осъзнавам, че ако ги нямаше тях просто произведението щеше да е твърде безлично и (евентуално) нямаше да може да се покаже истинската сила на това, което трябва да се случи в следващите два тома
Например - много ми харесва това, че добрите герои при него непрекъснато се преебават и умират. Нещо, което при Джордан много ме дразнеше и затова се спрях на петата книга (освен че стана потресаващо скучна). При Мартин - колкото по-добър си толкова по-гадно те убиват. Ае стига за сега, макар че не написах и половината на това, което исках да пиша но отдавна прехвърлих 15 минутния срок и требе да ходя да се боря с облигационното
Последното си личи, по идващата реплика, заради която някои ще ме убият с камъни. 
акар че не се заричам принципно, има точно 2 неща, които никой и нищо не могат да ме накарат да прочета: "Властелинът на пръстените" и "Колелото на времето". 
След това много се бях очаровала от Марион Зимър Брадли. Радвам се, че Crematory спомена. Обаче са е леко натоварващи книжките въпреки малкия си обем. 
затова и не изчетох много. Май скоро трябва да поправя това. Имам и някои смътни спомени за "Истории от Ейнарин" на Джулиет Маккена. Не че са нещо впечатляващо, но стават (а и са само 2 книжки - добре е като за убиване на време).
Иначе много силни отзиви и препоръки имам от приятели и за "Мечът на истината", и за Малазанската книга... 
Имаше един момен в книгата, когато нещиците летят в северното небе... Наистина много обичам тази книга.
Но пък друго на Бюджолд не съм чела, така че.. ^^
