Наръчник за рязане

[Jamesmagno]

един приятел много добре го каза, че в шепа се побират момичетата, на които бихме отказали :Д
на теб случвало ли ти се е да режеш някоя?

Зависи от контекста, времето, средата, историята и пр. Няма как да не режеш фром тайм ту тайм.

[pora_e_priqtel]

А, има как

[darky]

5. стратегически избор на местоположението в заведението, тука стратегията е малко като при StarCraft който първи докопа по-ключовото място е на предимство; навлеците обикновено избират по-централни места с по-голяма площ за сканиране, съответно вашето трябва да е по в ъгъла на картата

offtopic : е да, ма ако оня е теран и може си сканира от базата без проблем... стига да има comsat

за рязането винаги най-лесно е да се направиш,че ти звъни телефона впрочем :Рр

[Cecilia Lisbon]

Напоследък ме гложди едно нещо и, ако позволите, ще поизместя малко таргета на темата.

С риск да ме обявите за безсърдечна кифла (може би съм, не знам), ама... как "режете" бабките по автобуси, улици и спирки, които се лепват до вас и си пускат плочите и речите... На мен ми става ужасно сконфузно (и неприятно!) да ставам по неволя слушател на мрънканията им. Знам, че те нямат на кой друг да споделят, и затова занимават случайни хора, ама все пак, понякога на човек изобщо не му е до това Та обикновено отговярам с "ъхъм", усмихвам се и се старая да се отдалеча.

Или един друг вид "рязане" -- на просещите хора по улицата. * Уточнявам за кои точно говоря: тъкмо четох една свежа статия за това как някакъв пич предлага на приближаващия се до него младеж (изглеждащ абсолютно здрав и нормален, искащ стотинки за сещате се какво) да му даде 10 лв., ако измете около еди-си-коя уличка за 1 час, при което младежът ПОБЯГВА НАДАЛЕЧ с думите: "Ти луд ли си, бе, ти си тотално луд!" Съответните изводи в статията бяха, че, видиш ли, защо някой да си мърда г*за да работи, след като ако помоли 50 човека на улицата за по левче, някаква част от тях действително... ще му дадат. Имаше и още по-интересни примери: за ромки, на които им се предлага пак някаква работа за примерно мин. работна заплата месечно, при което те отговарят обидено: "Пф, че аз с просия изкарвам повече!", ама това е малко out of scope.

По-скоро питах точно за тея наглед млади, здрави и прави хора, които нахалстват по обществени места, защото не им стигали пари да си купят билетче или еди-си-какво (да, да). Аз ги режа с "Нямам", когато всъщност имам, но просто не искам да им дам, де

[darky]

да, малко е офтопик, но ...
трябва ли да те пристеснява това? Нито си първата нито си и последната в случая, аз също ги отрежеш. Аз лично нямам конкретна тактика за справяне с това, което питаш, но всъщност зависи от случая.
Тези хора са болни, бездомни,просяци и понякога просто стари хора търсещи контакти с младите.
Не се застоявам и аз покрай тях , нито пък ги поощрявам или давам теми за да продължа разговора в друга посока.Все пак случвало ми се е на една препълнена спирка, един стар човек просто попита колко е часа ей така, в нищото без да гледа никой конкретен и никой не му отговори. Просто , защото хората са вече с такава нагласа,че тея хора заговорат ли те и няма спирка и очакват само мрънкания, а не е като и те да си нямат проблеми пък камо ли да слушат за проблемите на другите.
В крайна сметка, ако си в гадно настроение просто го кажи, никой няма да те набие, да те сочи с пръст или нещо такова. Казвал съм на непознати, които са се опитвали да ме заговарят, че просто "не ми е добре и не ми се говори" и .. ЧУДО оставят те намира.
Пробвай, пък ако не стане изгради си някаква твоя тактика

[Cecilia Lisbon]

Не, съвсем не ми е наболял проблем или нещо такова Просто ми беше любопитно. Така или иначе по-често ме налазват такива, отколкото свалячи от срещуположния пол, така че да мога да се включа подобаващо в дискусията

[invisible]

аз на бабките обикновено игнор .. ама оня ден в автобуса без да искам закачих едно бабе с рамо и то като започна да реди .. толко мъ издразни че я погледнах лошо и и направих шшш тя пъ взе че млъкна

тия по улицата обикновено ми влизат с "може ли да ви помоля ... " - "... не може " и подминаване ако някой ме изненада с репертоара си и взема та спра му казвам че не давам .. не обичам да лъжа ..
за момиченцата с картичките дето ти ги тикат в ръцете е репликата "тука не си си написала телефона и и им ги връщам обратно

иначе това с метенето на улиците е гениално само да се сетя следвщия път

[MidwinterSun]

Затова винаги съм със слушалки Никой не те закача, когато си със слушалки. При това хубави, големи, не мънзърки тапички - така, че да се виждат отдалеч. Няма значение дали слушаш музика или ти е паднала батерията, защото всички по презумпция приемат, че ни приемаш, ни предаваш, и логично не те закачат.

За просяците по улиците работи просто едно "не" или в най-добрия случай "не, благодаря"/"съжалявам, но не". Ключовото е "не"-то да е ясно и отчетливо.

[ники]

Пак в тоя контекст как "режете" тия, дето искат да ви мият стъклото на светофарите? Това най-много го мразя. То стъклото мога и аз да си го измия, ама от друга страна пък тези поне се опитват да вършат някаква работа. После пък то е нелепо да му дадеш по-малко от левче. Няма къде да мърдаш с колата, най-много чистачките да пуснеш. А пък ако все пак го измие и откажеш да му дадеш пари, знаеш ли го, дали няма да извади някакво желязо и да ти надраска боята незабелязано...

[inc]

Аз част от тея натрапчиви хора просто ги подминавам. Например просяците по кьошетата. Много ме дразнят тези по парковете или на Попа примерно, които просят стотинки за цигари или бира. Унизително е, бре - няма да пиете/пушите! Иначе бабите особено ме депресират, ама не отстъпвам от принципа да не давам пари. В много редки случаи по-скоро ще си отчупя от геврека или каквото там придъвквам, но не и кеш. Ако ме спрат насреща - "не, съжалявам". Ако си седят и нареждат на всеки минувач, подминавам ги.
С уличните музиканти е друго, но само ако ги бива. Давам рядко, ако ме нацелят с някоя любима мелодия. По улиците е пълно с хора, които хал хабер си нямат какво дирят там: не стига, че не са особено добри, ами не се и стараят кой знае колко. То си е почти като чиста просия.
С кола си нямам проблеми.
С досадни хора за лафче рядко имам проблеми. Т.е. обикновено са мили, а не мрънкащи и не прекаляват. Ако тръгнат - неловко кимане и бавно отдалечаване винаги вършат работа.
И да върна малко баш темата...

Така или иначе по-често ме налазват такива, отколкото свалячи от срещуположния пол, така че да мога да се включа подобаващо в дискусията

Някои хора просто си изглеждат заети. Обзалагам се, че за това много даже ще ти завидят. Някои (жени) даже и да са обвързани не, ами направо оковани, пак им се лепят. Просто изглеждат по-... достъпни. Не е нещо, което лесно може да се обуздае или култивира. И не говоря за къси поли, грим и високи токчета. Те са обречени на богат репертоар от стратегии за рязане, кълцане и т.н.

[FloWersOfEviL]

Аз ги режа с "Нямам", когато всъщност имам, но просто не искам да им дам, де

Аз също. Но скоро се замислих по въпроса, защото де факто лъжа. Стигнах до извода, че най-добре е да се каже "Нямам излишни". Така хем отговаряш, хем не лъжеш. Още не съм си го наложила, но 100% ще имам възможност, за жалост.

Затова винаги съм със слушалки Никой не те закача, когато си със слушалки.

Да бе да. Много пъти са ме заговаряли. Интересното е, че си декламират наученото, все едно не им пука дали ги слушаш или не. Аз свалям слушалката, питам "Моля?" и почват отначало. Не го разбирам. Много по-добре би било първо да ти привлекат вниманието, после да питат, хм..

[Търговецът на кристал]

На тия, дето ме налазват по улиците, им казвам просто "Не, съжалявам" или "Не мога, съжалявам". В някои от случаите наистина съжалявам. Просто е и е достатъчно категорично. Давала съм много, много рядко, обикновено на възрастни хора.
Тия с картичките ги подминавам като малка гара, защото имам лоши преживявания с един такъв до метрото на Сердика (вероятно всички го знаете тоя пич). Мислех, че раздава флайери, та си взех каквото ми даде и си продължих, а той ме настигна и почна да си пее урока. Като разбрах за какво става дума, го отрязах и опитах да му върна картичката, а той почна да ме нарежда. И като цяло повечето от тях са доста груби, трудно приемат отказ.

Колкото до бабите по спирките - ако не са някакви луди, обикновено ги изслушвам. Така или иначе автобусът идва до десетина минути, а те очевидно са самотни и имат нужда от слушател. Представяте ли си какво е да стигнеш до тази възраст и да се прибираш у дома сам, без да имаш с кого да споделиш онова, което те мъчи, а да знаеш, че не ти остава много. Не знам, за възрастни хора правя много компромиси в това отношение и си имам лични мотиви за това. Ако са от лудите, дето си приказват сами и се лепват за теб - игнор и се отмествам.

Норче, това с уличните музиканти е друго. Те реално си заработват парите и ако ме кефят, им давам. Не се увличам, но искам да покажа, че ценя труда им. Особено има едни в градинката на Народния театър, също и един саксофонист на "Кристал" (него отдавна не съм го виждала, впрочем).

[MidwinterSun]

Ооо... една моя бивша съученичка едно време свиреше по подлезите... за да може да си плаща уроците... Обаче идете и го вижте това момиче сега, много далеч стигна. Да си уличен музикант (да се разберем, НЕ улично врякало) рядко е въпрос на избор и на доброволно решение. Повечето хора правят това, защото наистина се нуждаят от парите. В момента в подлеза на Софийския се събира да свири една групичка от 3 цигулки и едно виолончело, но рядко са всичките заедно. Мед ми капе на душата, когато ги слушам.

[Kristo]

Аз не бих дал кинтаци. Просто има по-добри начини хората да изкарат пари. А и не съм аз този дето ше е благотворителна агенция "Кристо". Пари от мене се вадят, само като ИМАМ да давам - задължения, заеми, данъци...

Пускането на монетки в каузи, които няма да ми се изплатят на мене, след време - не мерси. Едно е да дам пари за даскало и после аз да ползвам модерната класна стая... друго е да дам на човек, който никога няма да ми даде нещо...

[Bragi]

Бабите не си приказват с мен - явно стандартното ми изражение "къс ми е фитила" не ги предразполага

Просяците седящи на пътя (и уличните музиканти) просто ги подминавам
На наглите просяци (тия, които идват и си искат) им казвам, че нямам пари

На миячите на стъкла също им казвам, че нямам
Доста често не ми обръщат внимание и накрая ги черпя по цигарка