Какво ви натъжи днес?, номер 8
- _Stella_
- Паисий
- Мнения: 991
- Регистриран на: 12 Апр 2010, 12:21
- Специалност: Международни отношения
- Пол: Жена
- Курс: първи
- Skype: buddha_for_sti
- Местоположение: София
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Липсват ми страшно много приятелите от Сиена
La libertà è il diritto dell'anima di respirare.
Международни отношения, I курс
Международни отношения, I курс
- blackout
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1584
- Регистриран на: 03 Май 2008, 20:56
- Специалност: право
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Местоположение: Варна
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Потискащо е, а не е подтискащо.misspapazova написа:Този мрачен град, чак да ме натъжи нее, ама си е подтискащо
Най-добре яж много банани, блъскай шоколад и произвеждай несметни количества серотонин.
Така ще преодолееш есенната депресия, ще се подготвиш за зимната меланхолия
и ще се понесеш към пролетната умора.
В царството на слепите съдии едноокият е адвокат.
- MidwinterSun
- Легендарен флуудър
- Мнения: 8451
- Регистриран на: 01 Авг 2008, 10:46
- Специалност: Право (р)
- Пол: Жена
- Курс: пети
- Skype: siforest
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
ААААААААААААААА!!! Няма топла вода! Неееееее, нееее, неее, нееее, не, не, не, не, не!!! Защо няма топла вода за БОГА???? А за майка ми е имало по-рано тази сутрин, нали?????
Целта на Истинската котка е да си живее живота мирно и тихо, с възможно най-малка намеса от страна на човешките същества.
Всъщност почти като при истинските хора.

Всъщност почти като при истинските хора.

- Търговецът на кристал
- Легендарен флуудър
- Мнения: 9007
- Регистриран на: 22 Юли 2005, 16:12
- Пол: Жена
- Местоположение: Танжер. И не само.
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Честито. Онзи ден тъпо и упорито я чаках 20 минути да се качи до нашия етаж. Добре, че все пак я дочаках.
А аз се ококорих по никое време, времето е смотано и ме тормози (мразя, когато се налага да пускам лампа още от сутринта) и идея нямам с какво да се облека, при условие, че цял ден ще шетам навън. Хич не обичам така - и ходенето в Италия е на път да се провали, ама да видим... Не е такава драма.
А аз се ококорих по никое време, времето е смотано и ме тормози (мразя, когато се налага да пускам лампа още от сутринта) и идея нямам с какво да се облека, при условие, че цял ден ще шетам навън. Хич не обичам така - и ходенето в Италия е на път да се провали, ама да видим... Не е такава драма.
"Аз съм половинчата, незаключена, с една обувка, с половин сърце , аз съм лъч в безкрая, неизслушан диск... наивна много пъти, шарена, непослушна..."
В края на ноември
В края на ноември
- Ангел
- Летящите Пръсти
- Мнения: 1561
- Регистриран на: 01 Апр 2010, 01:35
- Специалност: Право
- Пол: Мъж
- Курс: пети
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Четвърти Октомври.
На тази дата, преди една година, почина един от най-близките ми приятели - съученик, съмишленик и наш колега от ГГФ.
За краткия си живот, той постигна много. Беше планински и воден спасител. Ценеше изключително много чуждия живот и винаги беше готов да помогне. Това беше Човекът, който ми помогна в най-трудния момент от моя живот - без да преувеличавам, нему го бях поверил и Той направи всичко по силите си. И успя. Винаги оправдаваше чуждото доверие. Винаги отвръщаше с усмивка и окуражителни думи, които после превръщаше в добри дела. Беше много деен и идеен. Беше много различен, различен за много и някак успяваше да бъде близък на всеки...
Беше умел скиор и сноубордист, непрекъснато обикаляше планините и морските къмпинги... Беше се ангажирал с множество инициативи за опазване на българските райски кътчета и то, на много повече от безпоследствено принципно отношение към тях...
Беше Човекът, който най-лесно събираше целия клас около себе си, без да претендира за водачество. Слушаше правилната музика и със собствената си непреклонност към несериозни жанрове, способства за утвърждаването и на моята собствена.
Вярвам че беше атеист, ако и да не успяхме да си поговорим за това овреме.
Никога не подхождаше снизходително към каквото и да е.
И много лесно прощаваше.
С него извървяхме стотици километри, изпихме горе-долу и толкова литри бира, изпълнихме най-нелепия сценарий на късния пубертет (толкова много наивност и нерви отидоха по него), играхме десетки мачове баскетбол, футбол, волейбол и Counter-Strike, неназовимо количество домашни и контролни паднаха пред нас, а доказателствата за незаменимите отсъствия по "неуважителни причини" ще бъдат заличени с унищожаването на дневниците догодина...
Имах удоволствието да бъдем съученици и привилегията да бъдем приятели.
Той ми вярваше безрезервно, дори когато на мен ми беше трудно да си вярвам.
С него, Животът беше много по-приятен. С него се смяхме на простотийки сигурно хиляди часове... "Гледахме кино" в градинките с целия клас, по негова инициатива; с него и класа си правехме следобедни "банкети", вечерни "седенки"... И на всяка следваща сутрин се появявахме с кървясали по случай повода очи...
Беше златно време, а ние го бъркахме с тенекиено...
С него направихме много неща, но не направихме повече... Най-много ме боли от това, че не успяхме да се разделим подобаващо...
Не, най-много ме боли от това, че се разделихме изобщо, особено заради нелепото струпване на обстоятелствата, довели до смъртта му...
Но пък той постигна своего рода безсмъртие - не със смъртта си, а с това, което направи през Живота си. Той докосна благотворно толкова много хора и на всекиго остави безценни спомени - явилите се на помена за него поместиха посещенията си в два дни... Той остави себе си във всички, които имаха честта да хареса (а това не беше никак трудно)...
Той остана усмихнат, той остана достоен, той остана на двадесет и две...
Той остана в нас.
Той остана важен.
Той остана Обичан.
Обичам те, Евгени.
Поклон пред това, което ни остави, и пред всичко онова, което взе със себе си!
С Почит,
Ангел
На тази дата, преди една година, почина един от най-близките ми приятели - съученик, съмишленик и наш колега от ГГФ.
За краткия си живот, той постигна много. Беше планински и воден спасител. Ценеше изключително много чуждия живот и винаги беше готов да помогне. Това беше Човекът, който ми помогна в най-трудния момент от моя живот - без да преувеличавам, нему го бях поверил и Той направи всичко по силите си. И успя. Винаги оправдаваше чуждото доверие. Винаги отвръщаше с усмивка и окуражителни думи, които после превръщаше в добри дела. Беше много деен и идеен. Беше много различен, различен за много и някак успяваше да бъде близък на всеки...
Беше умел скиор и сноубордист, непрекъснато обикаляше планините и морските къмпинги... Беше се ангажирал с множество инициативи за опазване на българските райски кътчета и то, на много повече от безпоследствено принципно отношение към тях...
Беше Човекът, който най-лесно събираше целия клас около себе си, без да претендира за водачество. Слушаше правилната музика и със собствената си непреклонност към несериозни жанрове, способства за утвърждаването и на моята собствена.
Вярвам че беше атеист, ако и да не успяхме да си поговорим за това овреме.
Никога не подхождаше снизходително към каквото и да е.
И много лесно прощаваше.
С него извървяхме стотици километри, изпихме горе-долу и толкова литри бира, изпълнихме най-нелепия сценарий на късния пубертет (толкова много наивност и нерви отидоха по него), играхме десетки мачове баскетбол, футбол, волейбол и Counter-Strike, неназовимо количество домашни и контролни паднаха пред нас, а доказателствата за незаменимите отсъствия по "неуважителни причини" ще бъдат заличени с унищожаването на дневниците догодина...
Имах удоволствието да бъдем съученици и привилегията да бъдем приятели.
Той ми вярваше безрезервно, дори когато на мен ми беше трудно да си вярвам.
С него, Животът беше много по-приятен. С него се смяхме на простотийки сигурно хиляди часове... "Гледахме кино" в градинките с целия клас, по негова инициатива; с него и класа си правехме следобедни "банкети", вечерни "седенки"... И на всяка следваща сутрин се появявахме с кървясали по случай повода очи...
Беше златно време, а ние го бъркахме с тенекиено...
С него направихме много неща, но не направихме повече... Най-много ме боли от това, че не успяхме да се разделим подобаващо...
Не, най-много ме боли от това, че се разделихме изобщо, особено заради нелепото струпване на обстоятелствата, довели до смъртта му...
Но пък той постигна своего рода безсмъртие - не със смъртта си, а с това, което направи през Живота си. Той докосна благотворно толкова много хора и на всекиго остави безценни спомени - явилите се на помена за него поместиха посещенията си в два дни... Той остави себе си във всички, които имаха честта да хареса (а това не беше никак трудно)...
Той остана усмихнат, той остана достоен, той остана на двадесет и две...
Той остана в нас.
Той остана важен.
Той остана Обичан.
Обичам те, Евгени.
Поклон пред това, което ни остави, и пред всичко онова, което взе със себе си!
С Почит,
Ангел
Животът е твърде кратък, за да си позволяваш да го разхищаваш в неща, които не ти носят удоволствие.„Пий повече!“ „НЕ МИ Е ДОБРЕ.“ „Този ПЕТЪК няма да свърши!“
ФАРА!!!
PRIME_BBCODE_SPOILER_SHOW PRIME_BBCODE_SPOILER: Offspring
Running down a spiral
with the light of better men,
shouting: "PROGRESS IS SURVIVAL!",
take one last look and see me...
with the light of better men,
shouting: "PROGRESS IS SURVIVAL!",
take one last look and see me...
ФАРА!!!
- Rolisten
- В началото бе словото
- Мнения: 69
- Регистриран на: 01 Авг 2010, 17:45
- Пол: Мъж
- Курс: втори
- Адрес в галерията на СУ: http://prikachi.com/images/487/2415487x.jpg
-
Cecilia Lisbon
- Легендарен флуудър
- Мнения: 4157
- Регистриран на: 16 Юни 2006, 15:52
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Изгубих си вафлата 
- Crippled Alice
- Легендарен флуудър
- Мнения: 2288
- Регистриран на: 22 Юли 2008, 17:39
- Специалност: Италианска филология
- Пол: Жена
- Курс: трети
- Местоположение: София
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
НБУ е прогнил от злоба и лицемерие!!@@@!@!!!!
- сър Прах
- Пишете, о, братя
- Мнения: 235
- Регистриран на: 09 Авг 2010, 22:21
- Пол: Жена
- Адрес в галерията на СУ: night_rain13
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Бях осакатена от собствения си чадър О.о
I have seen the truth and it makes no sense...
- Cliff Burton
- Паисий
- Мнения: 978
- Регистриран на: 13 Авг 2009, 23:33
- Специалност: География и Биология
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Skype: deadmaster24
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Проблем с девойката, с съседите кой ли не. С гаджето май ще късаме, ама аз съм си свикнал да нямам дълги връзки... Съдба просто...

When you walk through a storm,
hold your head up high!
Walk on through the wind!
Walk on through the rain!
Though your dreams be tossed and blown…
Walk on, walk on with hope in your heart … and You'll Never Walk Alone!!
You'll never walk alone!
hold your head up high!
Walk on through the wind!
Walk on through the rain!
Though your dreams be tossed and blown…
Walk on, walk on with hope in your heart … and You'll Never Walk Alone!!
You'll never walk alone!
- Etiainen
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3349
- Регистриран на: 28 Фев 2009, 17:06
- Специалност: икономика (+английски)
- Пол: Жена
- Курс: семестриално завършил
- Местоположение: София
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Heartache </3

For a moment your eyes open and you know
All the things I ever wanted you to know.
I don't know you, and I don't want to..
Till the moment your eyes open and you know.
Моето творчество - Windy Sunset's Creations
All the things I ever wanted you to know.
I don't know you, and I don't want to..
Till the moment your eyes open and you know.
Моето творчество - Windy Sunset's Creations
- Кристиян
- Легендарен флуудър
- Мнения: 3115
- Регистриран на: 06 Авг 2007, 14:41
- Специалност: Българска филология
- Пол: Мъж
- Курс: четвърти
- Skype: TheGame57
- Местоположение: София
- Обратна връзка:
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Ох, проблема със зъба и настинката не спира! Поне не съм толкова хремав като в началото... 
- Ksto
- Пишете, о, братя
- Мнения: 214
- Регистриран на: 11 Юли 2008, 14:43
- Специалност: Стопанско Управление
- Пол: Мъж
- Курс: трети
- Обратна връзка:
Re: Какво ви натъжи днес?, номер 8
Не беееееее лъвчета взимахме ги


Into the endless we ride... 