Ми, какво да ти кажа.Предпочитам по-големи от мен.Е, не с 10cappuccino написа:а останалите десет какво представляват?
години
, но до 2-3 е добре.Защо ли...Ами има много момичета,които на по 18-20 години ми разсъждават като 14-15-годишни.
Еми не мога да ги изтрайвам такива.Сега да си кажа, че и аз понякога
се държа като...хмх...не знам как точно да го кажа...абе, не на
моите години.
Някои девойки са ми казвали, че разсъждавам и се държа
като по-голям, но не вярвам.В определени ситуации...може би,
но постоянно - едва ли...
А онези 10%, за които стана дума...Еми според мен възрастта няма
абсолютно никакво значение.Това, че предпочитам малко по-големи
от мен не означава, че утре няма да ми направи впечатление и някое
момиче на моите години или дори по-малко.
Като дойде не пита кой не колко е
). искам да кажа, че разлика от година-две-три въобще не я броя за разлика; но например 20 години ми се струва не съвсем нормално - ба*и, тоя човек може да ми бъде баща, това първо; второ, за какво мога аз, която съм студентка, и ми се живее, купонясва, излиза, щурее и каквото се сетиш още, да си говоря с един 40годишен, улегнал, работещ мъж, който се вълнува от съвсем различни неща (освен ако не е "неулегнал" 40годишен мъж, ама тогава пък какъв е смисълът?!?). в крайна сметка само добрият секс не прави връзката, трябва да имате и нещо общо, което да ви вълнува, за което да си говорите. Така че общо взето аз лично възприемам като нормална разлика до 12, максимум 15-16 години.
... а и не ме блазни идеята да съм с мъж, който да ме кара да се чувствам глупава, защото съм по-малка от него...
! хау!
?!? верно, че момчетата се развиват малко по-бавно, ама си има и съвсем нормални, вие съвсем инфантилни ги изкарахте повсеместно. и моите колеги във първи курс се държаха масово като побеснели, невидели жена, кочове, ама това не ги прави всичките прасета, нали, има си и много свестни хора...