Аз нямах против, обаче преди да заминем, с майка ми и баща ми отидохме да проверим какви са условията в този хостел и те ми обясняваха, че преди 10 октомври още е high season и затова е по 10 лв. на вечер. Беше супер чисто и макар че бяха по много хора в стая, изглеждаше много уютно, супер готино беше направено и аз много се изкефих, че ще спя 2 вечери в хостел в собствения си град.
Майка ми обаче почна да разправя, че било голяма мизерия и какво било това ниво изобщо - и щяхме да се изпокараме, щото на мен наистина ми изглеждаше страшно яко... И една от стаите беше много дълга с огрооооомни прозорци на юг, от които се виждаше целия град и беше прекрасно (което е много тъпо, защото реално с гарата градът свършва на юг
и нататък има 1-2 индустриални сгради). Та. Аз продължавам да си говоря с мацката на рецепцията и тя ми обяснява, че приятелят ми като ме посрещнел във Видин, трябвало да идем до Калафат и оттам да хванем автобус за СтЗ - който спирал за почивка на някакво заведение, което се казва "Дипломат". И аз бях леко: "WTF?" В смисъл, нямам гадже, ще пътувам с майка ми и дори няма да пристигаме във Видин, а в София. Та я прекъснах и я питах нещо за откриването на операта (което си е сериозен лайтмотив в момента в риъла), а тя ми отговори нещо за програма "Хоризонт" на радио Христо Ботев.
После вървим с нашите нагоре към нас, аз носех само една раница (тежка, ама само нея, все пак), мама носеше някакъв опакован хляб, още нещо, което беше доста обемисто и няколко сапуна Fa Energizing (помня ги, понеже ги обожавам), опаковани заедно. И аз й исках нещо от багажа, за да не й тежи, а тя ми даде точно сапуните и аз веднага си заврях носа в тях.
И нататък имаше още нещо интересно, ама не го помня. Помня само, че татко ми разправя за някаква мишка, умряла с трите си мишлета зад някакъв шкаф и на мен ми стана много мъчно. И се събудих.
Тия дни сънувам невероятно много.
И не са кошмарииииии... 
То по-логично е обратното, макар бълхите рядко ходят по хората.
:D:D:D в края нещо такова се случва.
Викам айде ще се правя на културен - отивам при шофьора, добър ден, искам да купя един перфоратор. "Добре", вика шофьора, "80 стотинки?". "Заповядайте" - подавам му парите, а той ми дава гумен перфоратор 
Викам "Ама не не, аз искам истински, като ония зад седалките". Накрая, след пазарене и уговорки, слизам от автобуса с 6 перфоратора в различни цветове, един дори беше зелен на лилави точки 
Аз щях да му отговоря, ама нещо се спичам и беж през вратата. Бягам, бягам, бягам - изведнъж се озовавам в някаква спортна зала, на някакво състезание по колоездене. Залата е изключително широка, от двете страни трибуни, аз съм си на колелото на трета позиция и преследвам двете момичета пред мен (едната е Поли (Mushmul) 
Трябваше да се състезаваме през гориста местност по изоставени влакови релси, като естествено се пазим да не паднем от тях. Бааааси. Ама сънят продължава 
