... Денят “Д” е известен - 6 юни 1944 г. Най-големият десант в историята на войните започва. Стотици кораби, прикривани от 11 000 самолета, стоварват още в първия ден 130 000 души и хиляди машини на брега на Нормандия. След две седмици започва и ново настъпление на Източния фронт операция “Багратион”. За един месец съветските войски от Минск стигат до Варшава, от река Двина до река Неман. А през август 1944 г. се раздвижва и южният фланг. Там армиите на маршал Толбухин правят истински скок през Балканите и за два месеца стигат от Кишинев до Белград.
Наистина, Европа ще преживее още една военна зима. Просто силите на съюзниците са поизморени от мащабните битки на 1944 г., а и немците се бият все така усърдно. И дори правят последни опит да обърнат нещата в своя полза в Ардените през декември 1944 г. и при Драва през март 1945 г. Но най-сетне настъпва пролетта на 1945 г. навярно най-очакваната пролет в историята на Европа.
На 25 април съветските и американските войски се срещат на Елба при градчето Торгау. На същия ден италианските партизани залавят и обесват Мусолини. На 30 април Хитлер се самоубива в бункера си. На 2 май столицата на Райха капитулира. А на 9 май и самият Райх. В Потсдам, в двореца на крал Фридрих Велики, фелдмаршал Кайтел подписва акта за пълна и безусловна капитулация.
Кошмарът е свършил с цената на 50 милиона мъртви. Но за част от европейците той продължава, макар по друг начин. Започнала странно, Втората световна война завършва странно. Демокрацията е спасена само в западната част от континента. Източната му част остава зад прословутата “желязна завеса” за цели 45 години. Сигурно затова сега доста европейски народи се колебаят какво точно празнуват. И има ли въобще смисъл да празнуват края на някаква война, а просто да отбележат на 9 май Деня на Европа. Което все пак е някаква надежда, че човечеството понякога се учи от историята. Само че историята, която наследихме от изминалия век, сега и завинаги е разделена на две преди и след Втората световна война...
Съветски регулировчици възстановяват движението в разрушения Берлин. Май 1945 г.
ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ
Аз съм си затворил устата за момент. Скрит подтекст има. Някой трябва да може да чете "между редовете".
