и тъжно ми е за моите родители - едни непорасли деца... за 20 години, как само говорят и нищо не правят...
и тъжноо ми е пак, защото срещам някого, когото бих искала да опозная, а отсреща все старите очаквания и предразсъдъци, само с други думи...
и тъжно ми е пак, че всичко след малко ще ми е безразлично, ще загася лампата и ще махна с ръка...