Тази нощ сънувах цял филм, на някои места беше забавно, но като цяло си беше яка боза.
Отидох аз на лекция по документално кино с колегите си от НБУ. Всеки показваше някакво филмче, а на мен ми звънна внезапно телефона - една преподавателка да пита какво става с моя филм, аз виках "Скоро, госпожо, скоро". И тя ми затвори
По незнайни причини (вече се беше смрачило) на всички ни се доспива. Отидохме да спим в "спалната" зала на НБУ - с легла навсякъде, приличаше на хостел. Леглата обаче не достигнаха и трябваше да спим по двама на легло. И на мен ми се падна да спя с една чернокоса, общо взето едра колежка

Викам еми хубаво, дай ще спим на двата края на леглото, че да не стане нещо. Да-да! Тя явно си ме беше харесала, та още веднага усетих езиче по врата

Опитах се да й обясня, че съм зает, че си имам гадже ала бала, и да се измъкна от леглото, но тя си сложи крака на корема ми

Май сънят щеше да "излезе в съвсем друга посока"

, но звънна звънец, като в училище и, пак с колегите, се оказахме в трамвай 7 към Борово (ей, тия трамваи и насън не ме напускат

)
Оказа се, че отиваме на лекция по анализ на българското кино, която се провеждаше в бившето ми училище (48-мо). Не само това, но и в кабинета по биология! Всичко тук беше като наистина, само дето сега ми се виждаше далеч по-малко. С един колега решихме да бягаме от лекцията, и отидохме в нещо като град Пиза

Само че нямаше наклонена кула, а наклонен мол (!) И всички се снимаха пред наклонения стъклен мол

Ние пък с него си седяхме на една ограда, пиехме бира и гледахме местният градски транспорт. Там линиите бяха с римски числа - примерно линия 12 се пишеше ХІІ. Отнякъде долетя мазна чалга, ние се възмутихме и се озовахме на пазара Ситняково
