Има ли щастлива любов?

[Noctis]

Автогол ?

[FightForFreedom]

Нека започнем на чисто.
Идеята на черната лейди беше, че влюбването и любовта са различни неща и че любовта идва по-късно.
Най-просто казано - при мен двете неща са еднакви. От първия ден, в който видя едно момиче, до днес, не съм си променил чувствата към него.
Ще заменя понятията моногамен/полигамен с по-тромавите, но по-ясни: "човек с постоянни чувства"/"човек с променливи чувства". Има един върпос, на който ако отговорите, ще разберете в коя категория сте - някога спирали ли сте да обичате някого? Ако сте изричали думите "вече не те обичам", значи имате променливи чувства.
Сега да не ме атакувате, че ви обвинявам в непостоянство? Не ви обвинявам в нищо. Само искам да изчистя терминологията, за да няма обидени накрая.
Хората с постоянни чувства по-трудно се повляват от обстоятелствата и имат по-малко страх от обвързване, защото чувствата им не могат да бъдат наранени. Минусът на емоционалната неуязвимост е твърде бавното реагиране на промяна в условията. Тоест, човек дори да иска да промени емоционалната си нагласа, не става.

[happyswift]

Единствената вечна любов е несподелената - има един такъв лаф

[FloWersOfEviL]

Ай недей, че и аз така почвам вече да мисля..

[black_lady]

От първия ден, в който видя едно момиче, до днес, не съм си променил чувствата към него.
Ще заменя понятията моногамен/полигамен с по-тромавите, но по-ясни: "човек с постоянни чувства"/"човек с променливи чувства". Има един върпос, на който ако отговорите, ще разберете в коя категория сте - някога спирали ли сте да обичате някого? Ако сте изричали думите "вече не те обичам", значи имате променливи чувства.

От първия ден, в който я видиш - значи се влюбваш във външния вид и излъчването й? Защото от пръв поглед това е, което се забелязва. Аз през цялото време се опитвах да обясня, че идеята на по-късното влюбване е това да опознаеш далеч по-дълбоките страни на тоя човек, които са далеч по-достойни за обичане. При мен обикновено се случва да срещна някого, да сме само приятели дълго време и чак тогава да се влюбя много в него. А първоначалното "голо влюбване" за мене е харесването, привличането, химията, както щеш го наречи, но за мен за любов е нужно далеч повече от това.

Колкото до "не те обичам вече", понякога не е въпрос само на постоянство. Например, ако посветиш години на някого, а после научиш как ти е иневерявал безсрамно зад гърба, няма ли да си отидеш? Аз бих, и съм го правила. Защото моят опит говори, че такива мъже обикновено не се променят. И да, не мога да обичам някой такъв. Каквото и да съм имала преди това към него, колкото и силно да е било, то след такова изпълнение чувствата ми неизменно биха започнали да умират. Така че за мен има обстоятелства, които оправдават казването на такава реплика. Колкото и да ми е важна любовта и ценна към някого, самоуважението и достойнството ми са неща, които не мога да оставя в калта заради нечии капризи, без значение кой е отсреща.

[Ангел]

Хайде пък сега „променливи“ и „постоянни“...
Няма такова чудо като „постоянни чувства“. Дори да е само в една пососока, чувствата се променят - стагнацията е смърт.
Това е защото самите хора се променят. Може някой несимпатичник да вземе да направи нещо страхотно и така да спечели/заслужи благоволение. Обратното също е възможно.
Също така, може съответен симпатичник да направи нещо хубаво, с което да стане още по-симпатичен.
А ако вземем ситуацията, в която нямаме образувана нагласа към някого, и условно отбележим отношението си като нито положително, нито отрицателно (т.е., 0), то тогава, с натрупване на постъпките/изборите му и ситуациите, в които ги е направил, дори без да абсолютизираме в стойности (+16; -9) оценката си за тях, но придавайки й все-пак различна чежест, напрактика изграждането на отношение се оказва една поредица от...хм...събиране и изваждане на вектори, която ни дава най-обща идея за това, в каква насока и в каква светлина възприемаме нея личност...
Гх... Направо тръпки ме побиват, като го чета така, затова ще опитам да го илюстрирам:
Вървите си с Обичния из града в един свеж летен ден, радвайки се на Живота, но (не щеш ли) току зад цветарския магазин зървате ридаеща дама. (Да речем, че Обичният <своего рода „изпитваният“ > е мъжката половинка от партньорството) Младежът спонтанно се измъква от уютно сплетените ви пръсти, набърже купува няколко стръкчета фрезии и ги дарява с усмивка на разплаканата мома с думите „Животът е хубав - само вдъхнете от аромата му!“. В цялата спонтанност обаче, той хвърля касовата бележка на земята и дори плаща по-малко за цветята.
Ясно е, че не е най-добрият пример за стерилното обяснение по-горе (най-малкото, защото, бидейки „Обичен“, вече има една определено положителна нагласа към него), но същността е, че всяка постъпка/избор има различна тежест, която не може да не се отрази на общото отношение към човека. Следователно, няма начин отношението да бъде постоянно - дори да се променя с по съвсем мъничко и само в една посока, то пак ще се променя.

В материалната реалност няма непроменливи неща.

Ангел

[O|OeHukc]

а ако при всяка нейна\негова поява преминаваш в друго измерение
и то дълго време
и единствено усещането за присъствието й\му те променя, без да обръщаш ни най-малко внимание на видимото

пак ли ще е само привличане


пп
нали
става въпрос ако не я познаваш "отвътре"

просто се хванах за първото изречение написано от блек лейди

[FightForFreedom]

Това, което черната лейди нарича любов, аз наричам натрупване на положително отношение, сбор от положителни чувства.
Това, което аз наричам любов, е независимо чувство, което не е следствие от никакви душевни трансформации. Любовта е само на ниво съзнание. Любовта е мироглед, а не душевно състояние. Мисля, че обичам = обичам. Това се доказва от амнезията - човек си удари главата и не помни, че обича жена си. Душата му е същата, съзнанието му е промито и той вече не чувства нищо към нея.
А за Ангел. Любовта може да бъде независима от оценката на "качествата" на любимия човек. Колкото и да ме разочарова едно момиче, ако съм я обичал някога, никога няма да спра да я обичам. Ясно ли е? Но това не значи, че бих пренебрегнал достойнството си заради нея. Това да обичаш някого не значи да си негов роб или непременно да спиш с него. Любовта си е любов. Не се нуждае от нищо друго, за да съществува.

[O|OeHukc]

а ако се срещне с жена си дали няма да се върне предишното чувство поне малко?
ако наистина я обичал

[FloWersOfEviL]

"Това, което наричате любов, е измислена от хора като мен, за да продават чорапи".

Дон Дрейпър, рекламен агент
"Момчетата от Медисън Авеню"

[O|OeHukc]

ай кой е такъв да го познаем
„Влюбените хора често са напрегнати и опасни. Губят чувство за перспектива. Губят чувство за хумор. Стават нервни, маниакални и досадни. Понякога дори стават убийци.”

[FightForFreedom]

ай кой е такъв да го познаем
„Влюбените хора често са напрегнати и опасни. Губят чувство за перспектива. Губят чувство за хумор. Стават нервни, маниакални и досадни. Понякога дори стават убийци.”

[O|OeHukc]

ти си сериен убиец!!!!
аз те знам тебе :---)

[black_lady]

...

Дам, точно ако не я познаваш. Както искаш го наричай, началната тръпка винаги може да е адски силна. На мен ми се случва да имам тръпка дори към хора, които не съм виждала лично, но не бъркам това усещане с любовта.

...

Спорът ни се обезсмисли напълно. С теб обичаме различни неща у хората, по различен начин и изобщо цялата ни представа за любовта е коренно противоположна. Тук няма прави и криви, просто моята реалност и твоята са на съвсем други нива.

[O|OeHukc]

ъх валя ли беше не помня
това което имаш като опит
явно
не е достатъчно за големите думи които казваш :--)