тук е мястото на това, което ще прочетете по-долу.
Сега светът е голям, интересен и достъпен. За малко деца светът днес се ограничава със семейството, гостуванията при баба и дядо, детската градина и махалата. Сега да си дете означава да си възрастен. Защото светът се променя и децата се нагаждат. Доколкото могат. Както могат.
Днес децата растат различно, порастват различни и за жалост съвсем не по-добри, по-обещаващи или по-умни.
Днес децата се раждат в семейства с разбита идеология, чийто членове въобще не могат да си спомнят каква беше целта на цялата тази работа с брака. Раждат се сред раздори, побой, скандали, разводи, много нерви и малко любов. Как растат ли? В страх, с учудване и криви изводи. Израстват, заобиколени от незаконно безсмислена чалгия, простотия и боклук. Растат по кафетата и не слушат приказки за лека нощ, а отзиви за нова козметика или клюки за някоя съседка. Децата не тичат сред природата свободни, изцапани, потни и щастливи. Не могат. Защото страдат от вродена астма или нямат имунитет срещу най-обикновени настинки. Защо ли? Ами сетете се за онази бъдеща майка, която отказа цигарите и алкохола в името на бъдещото си дете. Сетихте ли се? Е, сега знайте, че тя сигурно тайно е ходела при съседите да изпуши една цигара и да си побъбри. Наречете го егоизъм, наречете го простащина, наречете го идеотизъм. Днес, когато животът е глобална главоблъсканица и надпревара, родителите са първите и основните хора, които започват да тъпчат децата си и да съсипват шансовете им. Отпеди да ги родят. Без много да се замислят по въпроса. Те не се стремят да направят от детето си човек, за тях е достатъчно да го родят.
После?
Ами, както дойде.
И хората започват да забелязват – как всяко поколение е по-глупаво от предишното. Всяко следващо поколение се интересува от все по-малко неща, впечатляват го все по-блудкави глупости и го навестяват все по-прозаични мисли. А родителите стоят на салата и ракия пред телевизора, гледат нещо от рода на Биг Брадър, слушат чалга и не се интересуват какво се случва с децата им. Инетресуват ги интриги, подочути приказки и цените на цигарите. За много малко от тях въпроси с характер изискващ повече мозъчно усилие са важни и засягани въобще. М, да, това са те – родителите на днешните деца – плиткоумни, кротки, нелюбопитстващи, бутащи без въпроси живота си към ръба. Примерът е важен, нали? Днешните деца го получават. За голямо съжаление не им го дават само родителите. Днешните деца получават помията и от много други места – ето ви я телевизията – достъпна, всепоглъщаща, универсална. Децата не четат книгите, те ги гледат филмирани. Това безспорно е много удобно, но има едно страшно последствие – гледайки телевизия, децата не успяват да развият нещо особено важно – въображението си. Неговото оформяне е оставено в ръцете на сценариста и режисьора. Въображението се получава наготово, затваря се в нечий рамки и се оставя да цикли там. Не се развива, не се разпростира отвъд хоризонтите на земното, на материалното. Днешните деца имат все по-малко въображение. А без него човекът е едно нищо – полумъртъв, просто съществуващ. Страшно е, ужасяващо е. Истина е. Днешните деца няма да пораснат като прекрани млади хора, които да променят нещата. Напротив, защото те просто нямат шанса.
И така, първите седем, най-важните, минават с рани по главата от ръба на масата в кафенето и една черна дупка в ума, която по-нататък само ще поглъща, без да запазва нищо ценно или важно.
Днешните деца нямат късмет. Малко оптимизъм: може все някои от тях да намерят енергията и да се откъснат от това по-нататък в своя живот. И все пак да направят необходимото, за да променят нещата...
Какво да кажа повече, няма думи просто...
Та затова подобни теми ме хвърлят в ужас. Едно дете трябва да расте в здраво семейство, трябва да бъде обичано, трябва да чувства тази обич, показвана по различни начини.Та аз самата пиша приказки, как няма вечер да я преспивам с тях...Или го (не мога да свикна с мисълта,че може да имам момче 
А книгите...книгите са съкровища и се надявам както на мен ми предадоха любовта към тях, така аз да я предам на децата си. Една приятелка спомена веднъж, че днешните деца говорят с набор от 1000 думи...и за това не обичат да четат - те просто не разбират какво пише в книгите.И за това са виновни родителите - забързани в ежедневието си, от една работа на друга...не обръщаме достатъчно внимание на мъничетата около нас (не знам за вас, но аз се поставям в категорията родител от поне 3-4 години 
Понякога има и наследственост 
Но когато аз забременея, ще направя всичко всичко на света, за да не загубя детенцето и да се роди живо и здраво!Всичко бих дала...
И аз. Ти поне вече си на половината на осъщетвяването на заветната цел! 
. сега остават:
...