Когато ме скъсаха, изпитвах безумна болка, но с времето разбрах някои неща от живота, че щом се е стигнало дотам, значи така е трябвало да стане. От друга страна съдбата се постара да ме постави и в обратната ситуация, но слава богу в един много по-зрял етап от живота ми и не мога да кажа, че имаше драма от моя страна, което не означава че не ме болеше заради човека отсреща, заради неговата болка и страдание. Изобщо това си беше цивилизована раздяла, въпреки че той и досега продължава да ме преследва, но на този етап за мен връзката е изчерпана и няма смисъл да се мъчим взаимно. Та моето мнение е, че трябва да се постъпи цивилизовано и преди всичко човешки, да се поговори очи в очи и така, но в никакъв случай не одобрявам недомлъвките и разните му присъщи човешки предарзсъдъци в такива моменти, а в много от случаите се получава точно така. Защо ли..... 
може би защото на човек му е по-лесно да избяга от реалността и да се скрие в собствената си черупка, т.е. тогава егоцентризма се проявява в пълния си блясък и величие, уви за бедния нещастник отсреща, който се пита защо по дяволите се случи така и се мъчи да открие отговор на хилядите въпроси защо, но безуспешно. В този ред на мисли смятам, че е хиляди пъти по-добре да се каже всичко в очите направо, отколкото да се мълчи. Мълчанието е смърт за душата, то я убива бавно и мъчително в безкрайно течащото време.
Има и една приказка
Никоя истина не боли повече от която и да е лъжа, така че помслете над това, така мисля аз 
)
