Ами пак твърдението ти не е вярно.След като съм казала, че състрадателния към животните човек по всяка вероятност е състрадателен и към хората, кажи ми откъде и по каква логика успя да изведеш извода, че жестоките към животните хора са жестоки и към другите хора?
Състрадателният към животните не е състрадателен към хората по някакво общо правило, на което единици са изключение. Състрадателността към едните и към другите не са свързани. Не случайно има лаф "колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичвам животните". Примери много.
Имаше едни стопани, които си бяха задържали кучето и бяха продължили да се грижат за него, след като то беше нахапало по лицето тригодишния им син. След година кучето направило същото, ама този път детето било обезобразено. Милостивите хорица отишли при някаква случайна жена в града и й оставили малкото сладко животинче, което след малко нападнало и нея (пак търсело лицето), но за зла съдба се появили съседи-садисти, които го убили с талпи.
Човек с кученце просел пари за хляб. Някаква жена отишла при него, казала чакай и отишла до магазина. Скоро се върнала. Носела кроасан за кученцето. (хъъм, Иво май ми го беше разказвал това, нека каже, ако бъркам в подробностите)
Инвалид проси на улицата и до него - куче. Минават две бабки-реститутки, оставят някакви стотинки, сочат кучето и казват назидателно - "За него са, за него са..."
Имало един пич, който получил дванадесет оплаквания (чрез полицията) от минувачи, нахапани от петте му немски овчарки, които излизали през зле укрепената ограда на двора. Тринайстото произшествие се случило през зимата, имало много сняг, а и жената не била способна да бяга бързо, което се оказало решаващо. Кучетата я разкъсали.
