По темата за СИ и менажерите, упс, "проектантите" - има едно нещо, дето в света му викат MBA. Нямаш ли го, не ми се хвали(освен ако нямаш 10-20 годишен опит в менажиране и проектиране на проекти, тогава моя милост мълчи). Някой спомена, че в СИ само първи курс плюеш кръв - ми аз всяка сесия до момента плюя кръв и още има, нейната вяра!
Ениуей. За езиците и предметите, които се учат в СИ, а в КН и И не се учат - затова има изборни! Освен това на мен в поне ти предмета досега са ме учили как става комуникацията между програмата, сървъра, задклавиатурния идиот и Други
(клиентът е цар, шегувам се само 
)За писането на проект на непознат програмен език за един ден - ХАХАХАХАХАХАХА, всяка сесия ми се налага да го правя, а съм едва предстоящо-записана четвърти курс. Научих джава за един ден, ц# за един ден, scheme за един ден, flex за един ден....ъъ.... prolog за един ден.... добре де, може и по два-три дена да са били, ма големи проекти искат!
Накратко - във ФМИ има ниво. Вярно, че някои специалности са за хора, които едвам се крепят във факултета, други са "опитни зайчета" и ако тия в тях имаха идея какво учат, щеше да е по-лесно, пък разни други храчат кръв, но ниво има. В общия случай сесиите те учат не само на конкретните премети, а как да спазваме крайни срокове, да развиваме комуникативните си умения (след трета защита на НЕРАБОТЕЩ проект с петица наистина станах добра в убеждаването, че разбирам за какво говоря), създават здрави нерви, учат те, че хората, които срещаш в живота си понякога наистина нямат идея в коя вселена се намират, за сметка на това искат ти да знаеш в коя са и т.н., и т.н.
Съвсем накратко - в повечето специалности ако не се нагърчиш супер здраво, хвърчиш. Това е нивото.
А най-ценното нещо са асистентите, ако не бяха някои асистенти да съм се чупила вече от тая гадост.
