Стихотворения на форумците ІІ

[Equilibrium]

Хаха, яко академична и климатична еротика.

Няма да се присъединя обаче. =(

Манифест

Искат да ни обърнат,
човеко, който си открил
това, което искат да отнемат
- всеки разум мил
всяка трезва оценка
всеки щрих на всеки стил
кройката на един различен плат.

Натискат ни насила
в общество на общества
тъпчат същността
ритат събудените зверове
опълчили се с вой
на днешни кралици и крале
воденичен камък вси ни смила.

Искат с механизъм
да ни разрушат
защото не сме плът
а мислим с душа
и раждаме се в Човек
живеем не просто един път
а искаме да родим Новия Век.

Няма да се предадем
защото учиха ни
в зародиша на този
отровен, гнил свят.

Човекът не ще е сломен.

Той не е тъкан,
той е многоцветен плат
той не е слепия социум
на още по-слепия град;
Той е звяр на разума
що със сърца и душа кове;
той не е мъгла,
а в очите му стихия е.

Човекът не ще е сломен
и вкопчили нокти в
епидермис на плътта
ние него ще съхраним
и в пещта на времето
отново и отново ще ковем.

[JudyRamone]

СЪЛЗИ

Човешки съдби се въргалят в небето,
истории пишат с разтечен молив,
мечтите на всички се давят в морето
на образа смачкан и грозен и крив

Следите на смисъла губят се бавно,
животът изтича през тънкия джам
сред толкова болка и мъка и травми
студено е тука… и тъмно е там

Отблясъци остри от капки дъждовни
пробождат паважа напукан и сив,
мъглите изгарят квадрати огромни
от спомен неясен, отминал и див

и всички усмивки умират във шепот отронен отдавна от минали дни,
и болката бяга през чувства горещи убиващи с ярост сдържани сълзи





Нях.

[Ivo Penev]

СЪЛЗИ

Човешки съдби се въргалят в небето,
истории пишат с разтечен молив,
мечтите на всички се давят в морето
на образа смачкан и грозен и крив

Следите на смисъла губят се бавно,
животът изтича през тънкия джам
сред толкова болка и мъка и травми
студено е тука… и тъмно е там

Отблясъци остри от капки дъждовни
пробождат паважа напукан и сив,
мъглите изгарят квадрати огромни
от спомен неясен, отминал и див

и всички усмивки умират във шепот отронен отдавна от минали дни,
и болката бяга през чувства горещи убиващи с ярост сдържани сълзи





Нях.

мн мн like

[JudyRamone]

Смог

Големият град си почива самотно,
с поглед отправен към светлия свят,
в морето от улици тичат животни
а хората гледат далечния бряг

Пушекът дави милиони съдби
а вятърът носи различни мечти,
и входове малки и дупки огромни -
никой не знае и никой не помни

На всеки ъгъл има табели,
и борят се живи, и мърдат умрели,
криви са всички стени и завои -
в смога живеят и дишат герои

Влюбени двойки и двойници влюбени,
хора излишни и хора изгубени
времето връщат със мисъл назад,
и тровят живота си с мръсен разврат

И някъде в хаоса на градския ред
лежи на паважа самотен човек
напълно забравил за вяра и Бог
и вдишва дълбоко от черния смог

[Ivo Penev]

колеги,да обединим усилия и да издадем стихосбирка

[Pisobella]

хаха тва го намерих из форума и ми стана много мило
навява разни спомени

Обичам чай с ром
и оранжевия залез.
Обичам на плажа да стоим
и на табла да те бия.
А като свърши рома с чая
мента със спрайт ще си сипя
и пак на табла ще те бия
под оранжевия залез.

[Jamesmagno]

Добро, добро

Jude, мачкаш. Много са добри, ама много.

[Norwegian Wood]

хаха тва го намерих из форума и ми стана много мило
навява разни спомени

Обичам чай с ром
и оранжевия залез.
Обичам на плажа да стоим
и на табла да те бия.
А като свърши рома с чая
мента със спрайт ще си сипя
и пак на табла ще те бия
под оранжевия залез.

Харесвам непретенциозни и забавни неща.

[JudyRamone]

Добро, добро

Jude, мачкаш. Много са добри, ама много.

Ти ако не ме похвалиш , няма кой

[Jamesmagno]

Престана ли веднъж
да губя времето си
и то ще спре
да ме погубва.
А нямам неспособност
да преценявам бремето си -
то вечно е,
но пак от мен изгубва.
И въпреки това,
престана ли веднъж
да бъда толкова безсрочен,
ще плъзне новина
навред, на шир и длъж,
че Иво станал мъж
(макар разнопосочен,
макар от времето
да губи във война)
значително
по-
точен.
Ха!

[Kristo]

И целият, вледенен от кокали,
измъчван в светските беди,
дълбоко тук, душевни цокъли,
небето над тях, далечните звезди.
Изначална мраморна картина
създания в нея, непокътнати,
всички сме в райската градина,
и даже лебедите са замлъкнали.
Тук, долу в Мексико е тихо,
пустеещи морета - самота!
Над нас е щастието велико,
а надолу - само тъмната страна.
Абстракция в езеро с метафори,
крила от вечност, своеобразия.
Скрит е там от консерватори
из трудните хълмове на Азия.
Печални нощи през хилядолетия
и полети в недостъпните планети,
то ни говори с междуметия,
сянка, даже две, до него слети.
И целият - вледенен на бучки,
покрит от злоба в амералди,
то случва се в нови случки
от дните на Андреско Гарибалди...

[svetleto89]

Две карфици

Навярно устните ти-две карфици
за мен ще бъдат сетното спасение.
Приличаме със теб на диви птици
и реем се сред облаци съмнения.

А беше ден, облян във светлини.
А ръцете ти-котви за отмора.
Превърнати сега са във юзди
и водят ме към моите затвори.

Ще бъде тъмно. Много мрачно.
И ще побягна като диво куче.
Ще падна. Но няма да заплача,
защото ми омръзна да се мъча.

Приличаме със теб на диви птици.
Но реем се в различни светове.
И срещнем ли се пак - в тъмница
полетът ти ще ме въведе.
***
Навярно устните ти-два кинжала
за мен ще бъдат сетното спасение.
Няма смисъл вече да ме жалиш.
Целуни ме, мое вдъхновение...

[Monkey D. Luffy]

Ее значи не мога да се сетя. Имаше един сайт, много хубав, вътре хората си поствали стихотворения, тексчета и други по дълги произведения, ама не мога да го намера.

[Norwegian Wood]

http://www.public-republic.com/
http://litclub.com/
http://liternet.bg/
http://crosspoint.mediabg.eu/



Има и други разни - буквите, хулите, откровения.цом... Надявам се да откриеш това, което ти трябва

[Monkey D. Luffy]

Оо, ще ги поразгледам тези сайтове, мерси.

За съжаление не е един от тези, който търсех. Беше подобен на хулите и откровения.ком - менюто също му беше от страни с тъмно син скин. Мисля, че имаше раздели фентъзи, мистика, любов и други подобни.