Изберете своя лайтмотив.

[Търговецът на кристал]

"Знам, че като се изправиш пред една картина, ще скръстиш ръце зад гърба си, ще присвиеш очи, както всеки път, когато си изненадан, а после ще се усмихнеш. И ако тя е до теб, както бих искал, ще я прегърнеш през рамо и двамата ще се вгледате в чудото, което имахме привилегията да споделим.
[...] Кажи й, Джонатан, че бях твой приятел, че ти беше мой брат [...] и нищо и никога не можа да ни раздели, дори и вашето толкова внезапно заминаване.
Оттогава не е минал и ден, без да си помисля за вас двамата с надеждата, че сте щастливи.
Още няколко реда и ще сгънеш това писмо, ще го пъхнеш мълчаливо в джоба на сакото си, сетне ще скръстиш ръце зад гърба си и ще се усмихнеш като мен сега, когато ти пиша тези последни думи. И аз също се усмихвам, Джонатан - никога не съм преставал да се усмихвам.
Бъдете щастливи, вие двамата!
Приятелят ти Питър"

Бая дълъг лайтмотив стана, ама като казах дума и хвърлих камък в съседната тема... Пък и е хубаво.

[Мила]

Откъде е?

[Търговецът на кристал]

Не е Сафон.

"Следващият път" на Марк Леви.
Опитах се да пиша мъничко за нея в темата "Какво четете в момент" (макар да я четох за пръв път, когато си я купих от Панаира, просто сега Малката вещица попита за Леви, а аз тъкмо вчера я препрочетох).

[SheAndHerDarkness]

"Аз сам вампир съм за душата
и съм отритнат като тях —
на всичко гледащи със смях,
но без усмивка на устата!"

Шарл Бодлер, Еавтонтиморуменос

[Lord]

7:7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори,
7:8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.
Матей

[Nattevandrer]

Може би и тук ще ме сметнат за дете - нека! Мене и за идиот ме смятат всички, кой знае защо; аз наистина бях по-рано така болен, че и приличах тогава на идиот; но какъв идиот мога да бъда сега, когато сам разбирам, че ме смятат за идиот? [...] Често ми идва тази мисъл.

[Verka]

- Какво се казва на някого, когото обичаш?
- Ами... "ОБИЧАМ ТЕ!" - каза той.

- А ако се уплаши?
- Тогава значи не е готов да го обичаш. - каза той.

- И какво се прави тогава?
- Изчакваш го. - каза той.

- Как така?
- Изчакваш го да стане готов. - каза той.

- А ако не стане?
- "Ако" са три буквички, които поставени пред едно изречение променят всичко... - каза той.

- А какво му казваш тогава? Лъжеш ли го?
- Не, продължаваш да го обичаш... - каза той.

- А какво се прави, когато обичаш някого? Жените ли се?
- Не. - каза той.

- А защо всички се женят?
- Защото не знаят, какво е да обичаш! - каза той.

- Кой знае?
- Ти знаеш! - каза той.

- Защо?
- Защото обичаш някого... - каза той.

- Защо така мислиш?
- Иначе нямаше да ме питаш. - каза той.

- А какво правиш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Вярваш му! - каза той.

- Защо?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”!- каза той.

- Защо мислиш, че не са ми казвали?
- Той не ти го е казвал - каза той.

- Аз кога съм го срещнала?
- Когато залеза и изгрева се сляха в едно... - каза той.

- Как така?
- Ще разбереш, когато някой ти каже “ОБИЧАМ ТЕ”! - каза той.

- А какво правиш, когато някой те попита “ОБИЧАШ ЛИ МЕ”?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото, ако го обичаш, той ще знае... и няма да има нужда да те пита - каза той.

- А защо всички все повтарят на другия “ОБИЧАМ ТЕ”?
- Защото не са сигурни... - каза той.

- В какво?
- В любовта си! - каза той.

- А какво става когато любовта свърши?
- Нищо. - каза той.

- Защо?
- Защото тя не свършва! - каза той.

- А защо всички се развеждат?
- Любовта и бракът нямат нищо общо. - каза той.

- Ти всички отговори ли знаеш?
- Не... - каза той.

- А как ми отговаряш?
- С голямото си желание! - каза той.

- Знаеш ли какво?
- Да... - каза той.

- ОБИЧАМ ТЕ!...
- Знам! - прошепна тихо той...

Боже, тоя текст направо ме.. разтресе..толкова простичко и ..близко до мен
Аз напоследък, във връзка с подготовката за БЕЛ, все се сещам за Елин Пелин и "Собствено..пътеки няма.." мн ме жегна с простотата си и истинана в него

[Търговецът на кристал]

"Years later, as he remembered the scene, his family wandering to and fro with their bags while he sat in a corner clutching the watch his father had given him, Max knew that this was the day he left his childhood behind.
That night Max didn’t sleep a wink. While the rest of the family slept he lay awake, dreading the dawn when he would have to say goodbye to the small universe he had built for himself over the years. The hours crept by silently as he lay stretched out on his bed, his eyes lost in the blue shadows that danced on the ceiling, as if he might find in them some oracle that could predict his destiny; in his hand, the watch his father had made for him. The moons glowed in the darkness of the night – perhaps they held the answer to all the questions he had begun to ask himself that afternoon."

Май нямаме тема просто с любими цитати. Прочела съм едва първата глава от The Prince of Mist на Сафон и вече има изгледи да я обикна. Тоя човек ми е необясним.
Впрочем, сестрата на главния герой се казва Ирина и иска да си вземе котка.
...
Още 2 седмици. Вече почвам да потропвам (без)крайно нетърпеливо. Ще ми отиде ученето за държавния.

[Мила]

http://www.azcheta.com/index.php?option ... &Itemid=14

[Malka veshtica]

http://www.azcheta.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1016:breathe&catid=6:blog&Itemid=14

Мила, страхотни резюмета или рецензии по-скоро пишеш! Поздравления, още повече разпалват книгоманията ми

[O|OeHukc]

Имам своя собствена стая.

[Lord]

"Който трупа знание трупа тъга" от Еклесиаст и пак оттам:

I returned and saw under the sun, that the race is not to the swift, nor the battle to the strong, neither yet bread to the wise, nor yet riches to men of understanding, nor yet favour to men of skill; but time and chance happeneth to them all.

[Maeve]

“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш. По-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека - самотата.”

[Nattevandrer]

“Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш. По-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека - самотата.”

Харесва ми. Откъде е?

[Maeve]

“Алексис Зорбас”, Никос Казандзакис : )