От дете имам афинитет към физиката, химията, (от какво са изградени нещата и как/какво се случва...) и науката като цяло.
За жалост в средните класове изпуснах математиката и при кандидатстването изобщо не съм си мислил с математика да се залавям и направо без да му мисля много се подхотвих с химия... та влязох в ХТМУ (инженер-химик, модул полиграфия) тази година се дипломирам.
Винаги съм си мечтал да работя в лаборатория, разработка на прототипи, изобретения, машинарии, новаторство, изследвания - приложна наука.
В ТУ засега нищо не ми е привлякло вниманието, а и подочух някои неща относно учебния процес и програмите в някои магистърски курсове и се поразочаровах... и започнах да се оглеждам за чужбина но ми се струва доста непосилно за мен.
Понеже изгубих 2-3 години вече, тази есен ми е като последен влак, но все още не виждам целта
Обмислям като вариант магистратура + изравнителна година (нямам идея колко семестъра) - инженерна физика, тепърва ще разгледам програмите и модулите.
Според вас удачен вариант ли е като реализизация, знания, умения... ?! По -добър вариант ли е от това само бакалавърска степен да уча (за която няма да имам шансове , поради слаба диплома от техникума) ?
Как стоят нещата с мат. база, дисциплината в обучението на ниво ли е? При нас съм чувал че магистратурите се карат с лека ръка
Знам че това ми е призванието единствено ми трябва да си попълня пропуските по математика от училище и да запиша подходящата специалност.
